Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                , 15.04.2016г., гр.Разград

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

      

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                           състав

на петнадесети април                                                 две хиляди и шестнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 522 по описа за 2016г.

 

                                                           Р Е Ш И :

 

             НАЛАГА мярка за незабавна защита на А.К.С., ЕГН ********** срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от А.С.А., ЕГН **********.

             ЗАДЪЛЖАВА А.С.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.К.С..

             ЗАБРАНЯВА на А.С.А. да приближава до жилището, в което живее А.К.С.,***, местоработата й *********** за срок от ЕДНА ГОДИНА, а местата за социален отдих и контакти, посещавани от молителката в гр.Разград са срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

             НАЛАГА на А.С.А. ГЛОБА в размер на 200лв./двеста лева/.

            ОСЪЖДА А.С.А. да заплати по сметка на РРС държавна такса от 30лв.

            Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред Разградски окръжен съд.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                 

 

 

 

             МОТИВИ към решение №156/15.04.2016г. по гр.дело №522 по описа за 2016г. на РРС. 

 

             Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН. 

             Постъпила е молба от А.К.С., с която моли съда да издаде заповед да за защита спрямо А.С.А., понастоящем нейн бивш  фактически съжителник, с която да наложи мерки по чл.5 ал.1 т. 1, 2, 3 и 5 от ЗЗДН.  

            А.С.А. счита молбата за неоснователна. Твърди, че не е упражнявал нито физически, нито психически тормоз спрямо молителката. Същата е тази, която е крещяла и го е търсела, тъй като е осъзнала факта на  раздялата им. В „отговора“ на молбата А. признава факта на 2 годишно фактическо съжителство, който неговия процесуален представител впоследствие отрича.

            След преценка на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на нарушителят, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните са били във фактическо съжителство до началото на м.март 2016г., когато решили да се разделят. Първоначално са живели на квартира, и след известно прекъсване в жилището на молителката. Според свидетеките А. и Ц А. упражнявал системен психически тормоз, необоснована ревност спрямо А., както преди, така и след раздялата им. На 09.03.16г. когато вее били разделени, около 18-19ч. нарушителят отишъл на работното място на молителката и я видял да пуши навън. Безпричинно започнал да я обижда и блъска. Наричал я „курва“, „боклук“, изблъскал й телефона от ръката. На 11.03.2016г. А. подала жалба в полицията за инцидента станал на 09.03.16г. пред *********. От полицията ѝ дали телефонен номер, на който да се обади ако А. и досажда. Тъй като той започнал постоянно да търси контакт с  А. както по телефона, така и в дома й, се наложило майка й да остане при нея няколко дни. Нейната сестра също често оставала при нея. Постоянните обаждания на А., SMS-ите и евентуалните лични контакти водели А. до страх и нервен срив, спряла да се храни, да спи. На 12.03.16г. след 17ч. като се прибрала вкъщи на входната врата се позвънило. Отворила му св.Д. А. казал, че иска да говори с Тони, но свидетелката му затворила. След известно време пак се позвънило, двете отворили и се показали на вратата. А. настоявал да влезе и да поговори с А.. Викал й „На кого са тези обувки там?“, тъй като си мислел, че вътре има друг мъж. Двете не го пуснали, като едвам затворили вратата. След известно време А. пак позвънил. После се махнал от вратата, но отново се върнал и пак позвънил. Майката на А. я накарала да се обади в полицията. На адреса е изпратен автопатрул. Св.Т.-полицай, твърди че не си спомня за случая, тъй като най-вероятно лицето се е държало прилично.

             По делото са разпитани още двама свидетели-С. Х. и Р. З. Свидетелката твърди, че е приятелка на А.С.. На 01.02.16г. вечерта С. я поканил на гости в дома си. Докато слагала масата свидетелката чула да звъни телефона му. А. казал, че отива до Била. Според свидетелката след около 10 минути се чули крясъци, а С. й позвънил да заключи вратата, тъй като А. му раздрала ухото. След това отишла в дома му, но не успяла да види свидетелката. Двамата продължили да се разправят навън, под прозореца на кухнята. А. го упреквала че лъже, че уж майка му била болна и затова трябвало да я гледа.  Дошла и патрулка.

            Св.З., твърди че А.С. работи при него като шофьор. Много е дисциплиниран, акуратен, внимателен към хората, весел, майтапчия, не е имал конфликти с никой в ансамбъла. Виждал е А. един път. От него знае, че имал конфликт с нея, че тя го наранила, но той от добро сърце се отнесъл с нея внимателно.  

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, подадена в месечния срок от извършеното домашно насилие. Проявите на насилие са осъществени на посочените в молбата дати- 9 и 12 март т.г.

            Нарушителят счита, че молбата е неоснователна, тъй като двамата с молителката не са били във фактическо съпружеско съжителство, тъй като са живели заедно общо около 3 месеца, не са имали общо домакинство, отношения на взаимност, а само в инцидентно интимни отношения. Този довод на  нарушителя съдът не споделя по следните съображения: на първо място в своя писмен отговор А.С. сам признава факта, че с А. живеят на семейни начала близо две години, като три пъти седмично нощува при своята майка, която има здравословни проблеми. На следващо място от разпита на свидетелките, съдът намира за установен факта на фактическото съпружеско съжителство между страните-първо на квартира, а след това в дома на молителката. По своето същество то е интимен съюз с избран и желан партньор и съществува докато е налице взаимна воля за съществуването му. Това съжителство е относително стабилно фактическо състояние, без да е необходимо намерение да се съжителства трайно. Достатъчно е наличието на воля за започване на фактическо съпружеско съжителство, която се поддържа известно време. Споделяне на общо домакинство касае отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството, споделяне на разходите (но без правно задължение за това). Предвид гореизложеното съдът намира, че страните попадат в хипотезата на чл.3 т.2 ЗЗДН. 

 

 

            Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона домашното насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът към такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират в семейна или родствена връзка и обитават едно жилище. Налице са доказателства, че връзката на страните е била проблемна и изчерпана, поради което е прекратена. Кой е причина за това положение, съдът не следва да обследва, тъй като страните не са в брак и не са важни причините за раздялата, а само и единствено дали на 9 и 12 март т.г. А.С. е упражнил психически тормоз спрямо молителката. 

             След преценка на показанията на св.А. и св.Д., които разказват непосредствените си впечатления за станалото на 12 март и пресъздават думите на молителката са станалото на 9 март, обективирани и в жалба до полицията от 11.03.16г. съдът намира, че спрямо молителката е упражняван психически тормоз, който се е отразил върху психиката й. Твърдението, че А.С. е дисциплиниран, акуратен, внимателен към хората, весел, майтапчия на работното си място, не означава, че същият е неспособен на да звъни постоянно по телефона, да изпраща SMS-и, да причаква молителката пред местоработата й, както и да звъни на входната й врата, при наличието на агресотключващ фактор. 

             Гореизложеното обосновава постановяването на мерки за защита спрямо молителката. С оглед преустановените отношения на нарушителя следва да се забрани да приближава, жилището на молителката за максималния предвиден срок- една година, а местата за социален отдих и контакти, които посещава молителката за по-кратък срок- шест месеца, тъй като правото на свободно придвижване на нарушителя не следва да се ограничава необосновано.

            Съгласно чл.5 ал.3 ЗЗДН на А.С. следва да бъде наложена глоба. Съдът като съобрази конкретната проява на домашно насилие, личността на насилника, финансовите му възможности намира за достатъчен размер на глобата от 200лв.

            Насилникът не следва да бъде насочен да посещава специализирани програми за овладяване на насилието.

            В горния смисъл, съдът се произнесе с решение.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :