Р Е Ш Е Н И Е №

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети април две хиляди и шестнадесета година,

в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Д.

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 620 по описа на съда за 2016 година,

Р Е Ш И :

ЗАДЪЛЖАВА В.В.В., ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***

ОТСТРАНЯВА В.В.В., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с М.Д.В., ЕГН ********** жилище, находящо се в с. С., ул. ** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 620/2016 г.

ЗАБРАНЯВА на В.В.В., ЕГН ********** да приближава М.Д.В., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище, находящо се в с. С., ул. ** и местоработата й – „**“ ООД гр. Р., ул. ** на по – малко от 100 м. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 620/2016 г.

Оставя без уважение искането за налагане на мерки по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН в останалата му част и за налагане на мярка по чл. 5 ал.1 т.5 от ЗЗДН.

На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, НАЛАГА на В.В.В., ЕГН **********, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

На осн. чл. 11 ал.2 от ЗЗДН осъжда В.В.В., ЕГН ********** да заплати държавна такса по делото в размер на 30,00 лв.

Да се издаде заповед ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, въз основа на решението.

Решението подлежи незабавно изпълнение и на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита да се връчат на страните, както и се изпратят до РУМВР Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

мотиви към решение № 160/15.04.16 г. по гр.дело № 620/16 г. по описа на РРС.

Производството е по реда на чл.4 и сл. от Закон за защита срещу домашното насилие.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано въз основа на молба от М.Д.В. за налагане на мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие спрямо нея, по повод акт на домашно насилие осъществено срещу молителката на 24.03.2016 г. от нейния съпруг – В.В.В..

Като е приел, че в молбата се съдържат данни за непосредствнена опасност на здравето на молителката, изхождайки от твърдението за физическа саморазправа, съдът е издал заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която е задължил В. В., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.В.; забранил е на същия да приближава молителката, обитаваното от нея жилище, находящо се в с. С., ул. ** и местоработата й в гр. Р. в **ООД.

В хода на съдебното производство по делото, въз основа на събраните в същото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са съпрузи, които обитават съвместно жилище находящо се в с. С., ул. **, ведно с пълнолетните си деца и с техните семейства.

На 24.03.2016 г., молителката била на първия жилищен етаж на обитаваната с ответника къща, където живее семейството на единия от синовете им. Причина за посещението била сбирка на религиозна секта, в която която членувала снаха й. По същото време ответника бил на гости на своя брат. След завръщането в дома си/на втория жилищен етаж на посочения адрес/, В., който бил против религиозните вярвания на съпругата си и нейното участие в събирания от подобно естество, се скарал с нея след което я набил. Нанесъл и удари с ръце в тялото и я бутнал по стъпалата към първия етаж на къщата. В резултат от падането, В. получила увреждания. Няколко дни по – късно, посетила и СО към МБАЛ «Св. Ив. Рилски», където й била направена рентгенография на лява гръдна половина, резултатите от която установили фрактура на IX и Х ребро.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на приложената към молбата по делото декларация по чл. 9 ал.3 от Закона и събраните в хода на съдебно заседание гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. и В., в подкрепа на които са и представените искане за образно изследване, резултати от образно изследване, болничен лист. Показанията на допуснатите по искане на ответната страна свидетели В. и Ангелов, не опровергават подлежащите на изясняване фактически обсотятелства относими към основателността на молбата.

Изяснява се още от събраните по делото гласни доказателства, че тази проява на насилие спрямо молителката не е единствената в продължаващото дълогодишно съпружеско съжителство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Действията на ответника представляват проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона. Осъщественото от него нанасяне на удари в тялото на молителката и блъскането й по стълбите, представлява акт на физическо насилие и предполага и предоставянето на гарантираната от закона защита на последната. Ето защо, съдът счита, че по отношение на същата следва да бъдат наложени мерки за закрила предвидени в закона. При определяне вида на тези мерки, както и техния размер, съдът съобрази следното. Единствената мярка, която се следва не само по силата на ЗЗДН и на правната норма въобще, но и която произтича от правилата на морала е тази по т. 1 на чл. 5 ал.1 от Закона. Другите съответни мерки, съдът намира тези по т.2 и т.3 от ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище в с. С. и забрана за приближаване на молителката, обитаваното от нея жилище в с.С. и местоработата й в гр. Р., ул. ** Тези мерки, намира че следва да бъдат наложени за такъв срок от време, в който ответника да е в състояние да преосмисли и коригира поведението си, като намира че период от шест месеца е достатъчен в тази насока. Поради обстоятелството, че макар и не спорадична, проявата на домашно насилие е осъществена в рамките на дългогодишен брак, от зрял индивид, който има с молителката общи пълнолетни деца, намира че така определения срок е достатъчен, за да бъде избегнато повторно подобно проявление на физическа агресия. Забрана за приближаване местата за отдих и социални контакти на молителката, съдът намира че не е в състояни да наложи, поради обстоятелството, че същите не са индивидуализирани в молбата. Произнасяне в този смисъл би означавало неоправдано ограничаване на конституционно гарантираното право на придвижване, имащо за санкция ангажирането и на наказателната отговорност на ответника. По отношение на другата искана мярка с молбата – задължаване на ответника за посещава специализирана програма към консултативния център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в гр. Разград, съдът намира че с оглед местожителството на В. ***, същата не се явява подходяща. При липсата на конкретно разписан механизъм за осъществяване на тази мярка, която по своята същност е една от най-адекватните в превантивно отношение мерки по закон, съдът намира че налагането й би могло да стане единствена в случаите, когато за ответника не се вменяват задъжения, които не зависят от субективни фактори / в случая осгуряване на средства за придвижване до друго населено място, превозно средство и т.н./.

Мотивиран по този начин, съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: