№ 190 27. 04.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Косев
Секретар:
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 612 по
описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Г.И. *** против Наказателно
постановление № НП 27-312-4/14.08.2015г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София, с което за нарушение на чл.81,
ал.2, т.1 от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.1 от същия закон й е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. В жалбата се сочи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за отмяната му.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателката
поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като подадена против акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №НП
27-312-4/14.08.2015г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински
одит” гр.София за нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето и на
основание чл.229, ал.1 от същия закон на жалбоподателката Д.Г.И. е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № А-27-312-4/06.03.2015г., съставен на
жалбоподателката от “Директор на дирекция” към наказващия орган. В акта и НП се
сочи, че в периода от 05.01.2015г. до 09.01.2015г. в МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград била
извършена проверка. Извършената проверка
е във връзка със смъртта на пациент – детето Т. Б. С., настъпила в спешното
отделение на МБАЛ. Жалбоподателката Д. И. е с длъжност лекар-ординатор в отделение по педиатрия при МБАЛ
“Св. Иван Рилски” АД гр. Разград. Във връзка с нейната дейност по случая било
констатирано следното нарушение: Детето Т. Б. С., на 7 години е доведено от
родителите си със собствен транспорт в 17,45 на 28.12.2014г. в спешното
отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград с болки и подуване на корема, придружени с
повръщане. Оплакванията били от предната нощ, след “преяждане с месо”. Дежурен
лекар в Спешно отделение бил д-р Т. М.– Ординатор в отделение по хирургия. Същият
прегледал детето в 17.45 часа. Снета е анамнеза с отразени оплаквания. В
статуса било отразено: Коремът е подут и палапторно болезнен, перкутонният звук
е тимпаничен Блумберг отр”. Основната диагноза е: Илеус. Проведена била
консултация с д-р. Д.Г.И. /жалбоподателката/, специалист по детски болести,
която консултация била извършена в Отделение по педиатрия, където детето е
донесено от родителите си. Д-р Д. И. отразила в листа за преглед на пациент в
Спешно отделение: „В увредено общо състояние. Език –обложен, интоксикиран
фациес.Пулмо-б.о. Кор –ритмична сърдечна дейност, ясни тонове. Корем над нивото
на гръдния кош, балониран, позволява повърхностна палпация. Крайници –подвижни.
Дг. Обс. Илеус. Да се консултира с хирург.“. Не е отразен часът на
консултацията. Няма интерпретация от консултиращия педиатър на установените от
хематологичните изследвания левкоцитоза, хемоконцентрация и нарушен
водно-електролитен баланс, както и клиничните и рентгенови данни за чревна
непроходимост. Няма данни д-р Д. И. да е
назначила поставяне на назогастрална сонда и включване на хидратираща и спазмолитична терапия през периферен
венозен източник с цел корекция на нарушения водно-солеви и електролитен
баланс. Д-р Д.Г.И. не е предприела действия за хоспитализация на детето с оглед
диагностично уточняване и последващо лечение /хирургично или консервативно. Прието
е, че така жалбоподателката, като дежурен педиатър в Отделение по педиатрия на МБАЛ
“Св. Иван Рилски” АД гр. Разград е
извършила нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, а
именно: “Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ”, в частта достатъчност и качество.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят К. Г.,
който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че според него диагностичния процес не
бил завършен, състоянието на детето не било оценено, предвид диагнозата «Илеус»
е било необходимо спазването на съответни процедури, които не са приложени.
По делото е назначена и комисионна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, която установява, че на детето Т. Б. С. са
извършени преглед и изследвания и е поставена диагноза илеус /чревна
непроходимост/. Илеус е спешно медицинско състояние. Започването на
консервативно лечение в конкретния случай би имало положителен ефект върху
състоянието на пациента. Като спешно хирургично състояние илеус се лекува
предимно в хирургично отделение. Детето е боледувало от радко заболяване
мегаколон /болестно разширяване на дебелото черво/. Причината за смъртта на
детето следва да се отдаде на обща интоксикация /отравяне/ на организма в
резултат на задържане на чревно съдържимо в храносмилателния тракт.
Експертизата счита, че основна причина за неблагоприятния изход на заболяването
е късното /закъсняло/ търсене на медицинска помощ в етап на силна
интоксикация/отравяне/ и сепсис/наличие на бактерии в кръвта/ на детето в
резултат на продължителна /с дни/ чревна непроходимост. Между времето на
довеждане на детето в здравното заведение и смъртта му са изминали под два
часа. На този етап от развитието на процеса нито консервативното лечение нито
провеждането на спешна операция не може да гарантира благоприятен изход на
заболяването. Поставянето на диагноза и назначаването на лечение на състоянието
илеус влизат в задължението на лекуващ
лекар. В случая д-р И. не е била лекуващ лекар, а консултант. В конкретния
случай тя би могла да се произнесе относно дозировките при лечението на дете
при евентуално назначено лечение. Преценка за вида лечение /консервативно или
спешно оперативно/ би следвало да извърши специалест хирург, какъвто е бил на
дежурство в болницата. Лекуващият лекар в спешно отделение правилно е поставил
диагнозата, налагаща лечение в хирургично отделение, но не е преценил
състоянието като спешно.Болницата е разполагала с дежурен специалист хирург и
не би следвало лекар консултант със специалност педиатрия да определя
поведението спрямо пациента и да назначава лечение. Действията на д-р И. са
били правилни. Тя е прегледала детето, потвърдила е диагнозата поставена от
търсещия консулт лекуващ лекар и основателно е препоръчала консулт с хирург,
тъй като илуса се лекува в хирургично, а не в детско отделение. Преценка за
последващо поведение спрямо пациента и назначаване на лечение е следвало да
бъде извършено от специалист хирург, който е бил на дежурство в болницата, ако
е бил потърсен за такъв консулт от лекар приел пациента в спешно отделение. Не
е имало причини, лечението на хирургическо заболяване, каквото е илеуса да се
провежда от лекар със специалност детски болести.
Съдът направи следните правни изводи: Относно визирано нарушение, се сочи, че
жалбоподателката е нарушила чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето,
а именно: “ Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане
на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ”. Прието е, че тези разпоредби са нарушени понеже жалбоподателката
не извършила съответни процедури, за които в НП е прието, че е следвало да
бъдат извършени. Съдът намира, че посочената като нарушена разпоредба има
принципен характер. Чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ изброява принципи, които следва да
бъдат основна насока, но очертаването на принципите е бланкетно и отнасянето на тази норма към конкретните
обстоятелства по делото не води до директен извод за нарушение на изискванията
за “своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. Жалбоподателката е извършила консултация и
данните по делото, като се изхожда и от заключението на експертизата, не дават
основание за извод, че жалбоподателката е извършила някакво неправилно действие
или е допуснала неправомерно бездействие. При това с оглед съдържанието на НП остава
неясно защо се приема, че действията на жалбоподателя са неправилни, а вместо
това е следвало да се извършат други действия – тези които са очертани в НП. За
ангажиране отговорността на жалбоподателя е необходимо да се очертае конкретно нарушение на конкретно нормативно
установено задължение, тъй като разпоредбите с бланкетен характер не съдържат
конкретика на задълженията. В случая установената фактическа обстановка не може
да се оцени като конкретно нарушение на
чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ, тъй като изброените в тази норма принципи са
основни положения, които следва да да се свържат с конкретни нормативни изисквания, нарушението
на накое от които изисквания именно би се явило конкретно нарушение. Съдът
счита, че като нарушена е посочена
разпоредба, която няма самостоятелен характер, а от това следва, че е нарушен
материалния закон поради неточна квалификация на поведението на жалбоподателката.
Дали действията на жалбоподателката са били правилни или не е отделен въпрос,
но съдът намира, че е неправилно отнасянето на поведението й към тази именно
бланкетна разпоредба, без да се изтъкне и конкретно правило, което директно е нарушено. Затова и съдът намира,
че НП следва да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно.
В допълнение следва да се каже, че фактически не се установява действително
неправомерно поведение на жалбоподателката - данните по делото, като се има
предвид и назначената комисионна експертиза не сочат на
наличието на съответно действие или бездействие което от правна страна да може
да се определи като конкретно неправомерно и виновно поведение, осъществено от
нея.
Воден от изложеното Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 27-312-4/14.08.2015г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София, с
което за нарушение на чл.81, ал.2, т.1
от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.1 от същия закон на
жалбоподателката Д.Г.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: