В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и втори март две хиляди
и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин
Косев
секретар Д.Д.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
762 по описа за
2015г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Е.Х. *** против
Наказателно постановление № 37-0000050 от 06.03.2015г. на Главен инспектор в РД “АА” Разград, с което
за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено
адм. наказание „глоба” в размер на 1500 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от обжалващата страна.
Административнонаказващият орган редовно
призован, не изпраща представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление 37-0000050 от 06.03.2015г. на Главен инспектор в РД “АА” Разград на жалбоподателя
А.Х. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1500 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №201630/30.01.2015г. съставен на жалбоподателя от инспектор към РД
“АА” Разград. В акта и НП е отразено, че на 30.01. 2015г. в област Разград, на път
I-2, км.73, до разклона за с. Радинград, в 08.00 часа жалбоподателят като водач на лек автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№******, категория МПС «М 1» 8+1 места, собственост на О. Х. А., бил спрян за проверка от служители на РУП, сектор КАТ гр. Разград. Било
установено, че извършва превоз на двама пътника
от с. Хума за гр. Разград на договорена
цена от 6 лв в двете посоки. Посочено е, че
водачът извършва обществен превоз
на пътници и не притежава Лиценз за
извършване на превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извръшване
на таксиметров превоз. Извършена била справка в база данни на отдел „Лицензии“
към ИА „АА“ гр. София и за водача такива не били установени. Водачът бил уведомен, че автомобилът ще бъде
спрян от движение, чрез отнемане на Свидителство за регистрация и предна
регистрационна табела на МПС. Прието е, че така е нарушен чл.6, ал.1 от ЗАвП.
От показанията на свидетелите Г. М. /актосъставителя и К. К. /полицейски
служител/ и от писмените доказателства се
установява, че била извършвана съвместна дейност от полицейски служители и органи на РД “АА” – Разград, за пресичане на
незаконната дейност по превоз на пътници. Автомобилът на жалбоподателя бил
спрян от полицейски служители и било установено, че превозва двама пътници. Св.
Н. М., която била единият от пътниците, пътуващи в автомобила, обяснила /изготвени
са писмени обяснения/, че се е договорила с жалбоподателя да я превозва до гр.
Разград и обратно срещу цена от 6 лева в двете посоки. Посочила, че пътувала и
друг път с автомобила на жалбоподателя, като винаги плащала по 6 лв и това щяла
да направи и при настоящия случай, ако не ги били спрели. Вторият пътник О. О.
обяснил, че той не е имал уговорка с водача за заплащане на превоза – посочил,
че били близки приятели и на него жалбоподателят не би взел пари. Жалбоподателят
е отрекъл да вози пътници срещу заплащане. В същия смисъл са показанията на посочените
двама свидетели и по образуваното Бързо
производство №330-ЗМ-134/2015г. по описа на ОД на МВР. В съдебното заседание О.
О. отново потвърждава, че не е имал уговорка с жалбоподателя за заплащане на
превоза. Св. Н. М. излага противоположни твърдения на това което е обяснявала
пред проверяващите и по наказателното производство -твърди, че изобщо не е
ставало дума за заплащане на превоза и тя нямала намерение да заплаща на
водача. Твърди, че при проверката била заплашена от някого от проверяващите, че
ако не уличи водача, щяла да отиде в затвора и затова тогава дала такива
обяснения тогава. По отношение на св. Н.
М. е назначена и експертиза, установяваща способността й правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, въпреки,
че страда от психично заболяване – Рекурентно депресивно разстройство. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Н. М. дадени в съдебното заседание пред
настоящия съдебен състав. Очевидно при проверката същата свидетелка обяснила, че
има договорка с жалбоподателя да заплати превоза, което сочи и актосъставителя
/служител на РД «АА»/, както и полицейският служител участвал в проверката. Съдът
намира, че действително такава уговорка е била налице, като изхожда от
приложените копия от писмените обяснения на пътниците. Впоследствие Н. М. е подкрепила първоначалните си обяснения и
посредством показания по образувано досъдебно производство. Затова и съдът
намира, че следва да да изгради изводите си на базата на тези първоначални
обяснения на Н. М., които са непосредствени и очевидно достоверни. Няма причина да се мисли, че при
самата проверка тя е посочила неверни
данни пред длъжностните лица, снемащи обясненията й. Няма и логика да се смята,
че тези й обяснения и последващи показания по досъдебно производство са
манипулирани по някакъв начин. Вече в съдебното Н. М. изнася недостоверни данни, явно желаеща
да защити тезата на жалбоподателя, като както се каза съдът не кредитира тези й
показания. С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е
извършвал превоз на пътници срещу заплащане – в случая пътничката Н. М., с
оглед обсъдените доказателства и приема обстоятелствата по акта и НП за
доказани по несъмнен начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните
изисквания. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение. Същият е извършвал дейност която по своя
характер се определя като обществен превоз на пътници. Срещу превоза
жалбоподателят е очаквал да получи плащане, което не е получил само защото е
спрян преди това. Тази дейност, която жалбоподателят е извършвал е функция на
съответна професия, а именно професията “Водач на лек таксиметров автомобил”,
притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и
длъжностите. Тази дейност може да извършва само лице, което притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници – чл.6, ал.1 от ЗАвП. Жалбоподателят не е имал
нужната правоспособност и е извършвал дейността без необходим лиценз. При това
правилно е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП, за извършеното
от него нарушение. Наложеното му наказание е в абсолютно определения законов
размер и не може да се поставя въпрос за изменението му.
Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000050 от 06.03.2015г. на Главен инспектор в РД “АА” Разград, с което
за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на
жалбоподателя А.Е.Х. *** му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1500
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: