Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 31.03.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 1 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от С.М.С. против наказателно постановление № 15-1075-000986/07.12.2015 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 105 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираните нарушения.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2015 г. в гр. Разград, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „****“ с рег. № ***** по ул. “Перистър” в посока към магазин „Кауфланд“. Преминавайки пред библиотека “Проф. Боян Пенев”, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители – контролни органи по ЗДвП, тъй като те видели че същия е без поставен обезопасителен колан. При огледа на автомобила проверяващити приели, че на предни странични стъкла на автомобила има залепено фолио, като по този начин е ограничена видимостта към пътя. Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителят – св. Н., в съставения от него АУАН с бл. № 098884, в който било посочено че водача е „ограничил видимостта от предните странични стъкла със залепено фолио, което пречи за видимостта към пътя“ и че не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и били квалифицирани съответно, като такива по чл. 105 ал.1 от ЗДвП и чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. В тридневния срок за това, С. депозирал и писмени такива пред административнонаказващия орган, в които сочи, че не били извършени замервания за това, дали видимостта е ограничена и че липсват основания за отнемане на талона му, както и че не може да е управлявал без колан, тъй като автомобила имал звуков индикатор, издаващ дразнещ звук. Като преценил, че подадените възражения са неоснователни, въз основа на акта, на 07.12.2015 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което за виновно нарушени посочил нормите на чл. 105 ал.1 от ЗДвП и чл. 137а ал.1 от ЗДвП и ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за първото от тях и с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП за второто от тях.В наказателното постановление описанието на нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН, като по отношение на първото от тях е конкретизирано, че се касае до „ограничена видимост/намалена прозрачност/ през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.“

В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя – Н. и свидетеля по акта Ц, който с показанията си установява идентична с отразените в акта обстоятелства. Свидетелите са категорични в твърденията си, че жалбоподателя е бил без поставен обезопасителен колан. Досежно другото нарушение сочат, че то е установено при външния оглед на автомобила, при който възприели визуално фолио залепено на предни странични стъкла. Тези стъкла били по – тъмни в сравнение с останалите, като имало разлика в затъмняването им между края на фолиото и ръба на стъклата.

При извършения на 29.02.2016 г. оглед на автомобила, видима разлика в затъмняването по цялата повърхност на предни странични стъкла на автомобила не бе констатирана. Установено бе, че тези стъкла са с по – ниска прозрачност в сравнение с предно стъкло и по – висока в сравнение със задни странични стъкла на автомобила.

Представената от жалбоподателя техническа спецификация на автомобили „Рено клио 4“ / за които като стандартно оборудване е посочено тонирани стъкла/ не могат да бъдат отнесени към управляваното от него МПС, поради липсата на достатъчно индивидуализиращи белези отразени в НП, налагащи извод за идентичност на модела на процесния автомобил с тези, за които се отнасят спецификациите.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения :

Атакуваното НП се явява частично незаконосъобразно от формална страна досежно описаното нарушение по чл. 105 ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на посочения текст от текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба. Следователно при първата хипотеза на чл.105 ал.1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл.105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за видимостта на водача. Следователно, чл.105 ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни фактически състави. В настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в ограничаване на видимостта от предни странични стъкла със залепено фолио, което пречи за видимостта към пътя. Както бе посочено и по – горе, намалената прозрачност /в случаите, когато стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи/ на стъклата е забранена, без законодателят да се интересува в каква степен тя е налице, докато ограничението на видимостта представлява отделно нарушение на изискването на чл. 105 от ЗДвП. При това положение и доколкото в съдържанието на акатуваното НП описанието на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение не може да бъде отнесено категорично към нито един от двата случая, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се явява незаконосъобразно от формална страна. Тази незаконосъобразност се дължи на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата. Описание на този вид нарушения съответстващи на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, съдът намира, че може да бъде налице единствено, когато е направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост, или до намалена прозрачност/затъмнени стъкла/. Посоченото по - горе, е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Последното представлява и такъв порок довел до незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание.

В частта, касаеща нарушението по чл. 137а ал.1 от ЗДвП, като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, извършено ли е това нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното: Съгласно посочената за виновно нарушена норма на чл. 137а. ал.1 от ЗДвП: „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. Безспорно е, че жалбоподателят не спада към някоя от категориите лица, попадащи в алинея 2 на този текст от Закона, за които изискването за поставяне на обезопасителен колан не важи безусловно. В случая обстоятелството, че по време на проверката С. е бил без поставен такъв, се установява от свидетелските показания по делото. Именно това е дало основание на контролните органи да го спрат за проверка. Ето защо и доколкото описаното и доказано в настоящото производство поведение на жалбоподателя осъществява признаците на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.137а ал.1 от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е ангажирана на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното административно наказание «глоба» е съответен на абсолютно определения в посочената санкционна разпоредба размер от 50,00 лв., то липсват и основания за изменение на постановлението в този смисъл. Ето защо в тази му част атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000986/07.12.2015 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта, в която за нарушение на чл. 105 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на С.М.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-1075-000986/07.12.2015 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта, в която за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП на С.М.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: