№ 144, 15.04.2016 година, град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на десети
Март две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Борисов
Секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 18 по
описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Енерго –
Про Мрежи „ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „ Владислав Варненчик „ Варна Тауърс – Е, бул. „ Владислав Варненчик „ №
258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.
Т., П. В., М. Б. и Р. Цв., чрез упалномощен процесуален представител против НП № 226/30.01.2015
г. на Председател на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране, с което
на жалбоподателя за нарушение на т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. за
разпределение на електрическа енергия, му е наложено административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 20000,00лв.
на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ.
В жалбата се излагатвъзражения, че проверката е извършена при липса на компетентност - НП е издадено в нарушение на чл. 37 ЗАНН. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя, доколкото контролът по спазване разпоредбите на Закона за измерванията и свързаните с него подзаконови нормативни актове се осъществява от друг орган - Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, а не от ДКЕВР.
Излагат се и съображения в насока неправилно прилагане
на материалния закон, доколкото в случая липсва законова норма, пораждаща
задължение за лицензианта/жалбоподател - санкцията е наложена за непредприемане
действия за периодична подмяна на СТИ, а в никой от посочените нормативни
актове не е въведено такова задължение. Отправено е и възражение за изтекла абсолютна
погасителна давност за провеждане на адмитистративнонаказателно производство,
като жалбоподателят счита, че относима в случая е разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН, действала към момента на осъществяване на адм. нарушение.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е
неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка със Заповед № З-Е-2/02.01.2014г. и Заповед №
З-Е-4/02.01.2014г. на Председател на Държавната Комисия за енергийно и водно
регулиране при
извършване на регулаторен одит на дружеството жалбоподател и съгласно работната
им програма за спазване на условията на издадената на дружеството лицензия за
дейността "разпределение на електрическа енергия", на 28.03.2014г. била извършена проверка от длъжностно лице
на ДКЕВР – св. Г. П. на средства за търговско измерване (СТИ,
електромери) в гр. Р.*****.
Констатирано
е, че СТИ на абонатен № 0100208064 с
фабричен № 120417400, тип 5177Е на фирма „ DMPY „/еднофазен/ е
с година на производство 2004г. и пломба за първоначална
метрологична проверка BG23 04 от 2004г., което е отразено
в съставеният от проверката КП № 178-З-Е-2/31.03.2014г. не е преминал
последваща метрологична проверка, като такава е следвало да бъде извършена
2005г., т.е. СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.
Констативният
протокол е съставен от дъжностно лице – св. Г. П., в присъствието на
външен експерт - Р. А.. Проверката е била извършена в
присъствието на служителите на енергийното дружество: Й. М. – спец. измерване и Кр. П. – специалист измерване.
На
длъжностното лице от ДКЕВР не е представен Протокол за последната извършена
метрологична проверка на описаното СТИ (електромер).
Констативният
протокол е връчен на одитираното лице на 31.03.2014 г.
Към
АНП са приложени КП
№ 178-З-Е-2/31.03.2014г. , Одитен доклад вх. № Е- Дк – 169/12.05.2014г., приет на
заседание на Камисията по протокол № 67/12.05.2014г
Описаните
в цитирания констативен акт и одитен доклад констатации- свързани с изтеклия
срок на последваща метрологична проверка, били преценени от контролните органи
като административно нарушение, за което и на 30.07.2014 г. в сграда на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране е съставен, предявен и връчен АУАН № КРС-1169/30.07.2014 г. на явилото се упълномощено съгласно
нотариално заверено пълномощно лице от дружество-жалбоподател.
В
АУАН пълномощника на дружеството-въззивник не е
изложил възражения.
Въз
основа на така издадения АУАН и след преценка на събраните доказателства било
издадено обжалваното НП № 226 от 30.01.2015 г. от Председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, с което за нарушение на т. 3.5.2 от лицензия Л-138-07/13.08.2004г. на „ Енерго – Про Мрежи „ АД, ЕИК 104518621, на основание чл. 206, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ на дружеството е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 20 000 лв.
Наказателното постановление е редовно
връчено на 17.04.2015 г. на пълномощник
на дружеството, а жалбата е постъпила в Комисията за енергийно и водно
регулиране с на 24.04.2015 г. -
т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно т.3.5.2. от Лицензия № № Л-138-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Съгласно чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.
Съгл. чл. 39, ал. 2 от ЗИ, първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок.
Съгласно
чл. 43, ал. 4
от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която
се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията.
Съгласно
Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от
2010 г.) и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН
(обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.), последваща проверка на еднофазни електромери се
извършва на период от шест години, а на трифазни електромери си извършва на
период от четири години.
Като
лицензирано дружество, „ Енерго – Про Мрежи „ АД, ЕИК 104518621, е длъжно да поддържа средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите в състояние,
съответстващо на изискванията на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за
извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. действия за
подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка
на СТИ в определения срок.
Като
не е поддържало средството за търговско измерване СТИ, електромер, на абонатен
№ 0100208064 с фабричен № 120417400, тип 5177Е на фирма „ DMPY „ /еднофазен/
съгласно
изискванията на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 28.03.2014
г. в гр. Разград, „ Енерго – Про Мрежи „ АД, ЕИК 104518621, е нарушило т. 3.5.2 от издадената му
лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал.
1 от Закона за енергетиката.
Описаното
деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от субективна. На
следващо място от страна на самото дружество - жалбоподател по никакъв начин не
се оспорва, че коментираното СТИ е произведено през 2004г. и не е проверявана неговата годност.
Относно
компетентността на актосъставителя: Не се установява твърдяното от
жалбоподателя нарушение при съставянето на АУАН, респ. опорочаване на
процедурата по издаване на процесното НП, а именно, че съставилото акта лице не
притежавало необходимата компетентност. Видно от нормата на чл. 225, ал.
1 от ЗЕ,
нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал.
1, т. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗЕ., т. е. и от
оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки.
От събраните по делото писмени доказателства – цитираните Заповеди на Председател на КЕВР, се установява, че са определени поименно длъжностните лица, упълномощени да съставят АУАН по ЗЕ при осъществяване на контролните си правомощия, в св. Г. Боянов.
Именно последният е съставил АУАН № КРС-1169/30.07.2014 г., т. е. актът изхожда от компетентно по см. на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ лице.
Ето
защо, съобразно изложените съображения, не се установява въведеното в жалбата
оплакване, че съставилото АУАН лице не притежава необходимата за това
компетентност.
Относно компетентността на наказващия орган: с оглед характеристиките на описаното нарушение компетентен по степен, място и материя орган се явява Председателя на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по силата на чл. 225, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Въведеното
от въззивника възражение, че оправомощен да издаде НП се явява Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е неоснователно,
доколкото в случая се касае за вменено неизпълнение на задължение по чл. 206, ал.
1 от ЗЕ във вр. с
т. 3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., а
не за бездействие, касаещо задължение по Закона за измерванията.
Неоснователно се явява възражението относно налагането на няколко различни санкции за установено бездействие на юридическото лице - жалбоподател спрямо различни СТИ.
Всяко СТИ, собственост на енергийното предприятие следва да преминава периодични метрологични проверки за своята годност и несъблюдаването на това се явява отделно и независимо нарушение на точка 3.5.2 от Лицензията.
Дали нарушенията са констатирани по време на една проверка и дали касаят СТИ, поставени на един и същи жилищен обект, е ирелевантно, доколкото задължението, респ. констатацията е отделна за всеки един уред за измерване на електрическа енергия.
Де факто, основният правен спор е в това
дали за нарушение от конкретния вид тече давностен срок или за
административно-наказващият орган съществува възможност неограничено във
времето да констатира едно такова нарушение и по свое усмотрение, когато
прецени, да предприеме действия за установяване на едно такова административно
нарушение и безусловно за датата на извършване на нарушението да се приема
датата на неговото установяване от административно- наказващия орган. Вярно е,
че фактическият състав на претендираното нарушение се състои в състанвомерно
бездействие,изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на
средство за търговско измерване в определен,като с изтичане на срока, в който
определеното действие е следвало да бъде извършено въпросното административно
нарушение се явява довършено и от този момент започват да текат давностния срок
за ангажиране отговорността на нарушителя. Датата на извършване на нарушението
и датата на установяването му от компетентния за това административен орган
могат да съвпадат, но и могат да бъдат различни.В конкретния случай датата на
довършване на административното нарушение и датата на неговото установяване са
различни. Очевидно за времето от 31.12.2005г. / до когато е отбелязано, че е следвало СТИ
да премине последваща метрологична проверка, дори да се приеме като крайна дата
23.04.2010г./ до 28.03.2014
г./ датата,на която е извършена проверка от компетентните за това
административни органи,
административно-наказващият орган във всеки един момент от този продължителен
период от време е могъл да извърши необходимата проверка и да установи извършването
на твърдяното нарушение. Липсват данни, а и не се твърди дружеството, чиято
отговорност е ангажирана за въпросното нарушение по някакъв начин да е
препятствало извършването на проверки и евентуалното установяване на извършено
от ""Енерго про мрежи"АД нарушение. Следва да бъде напомнено на
административно-наказващият орган, че законодателят е предвидил един разумен
срок, в който може да бъдат установявани административни нарушения и съответно
наказвани нарушителите за така извършените нарушения. Този срок не е безкраен и
не може един административно-наказващ орган, който продължително време не е
осъществявал правомощията си по установяване на дадени административни
нарушения и съответно тяхното наказване, да иска да се приеме,че за него тези
законово въведени срокове за установяване на административни наказания и
налагане наказания за такива не тече и не се прилага. След като не е изпълнил
своевременно и надлежно своите правомощия по установяване и санкциониране на
установени административни нарушения наказващия орган следва да носи
неблагоприятните последици, които
законът свързва с несвоевременното упражняване на дадени правомощия. В тази
връзка следва да бъде посочено, че е
недопустимо възможността за ангажиране отговорността за извършване на едно административно
нарушение да е неограничена във времето, след като и за най - тежките престъпления е регламентиран определен срок
с изтичането, на който се погасява възможността извършителят на това
престъпление за бъде наказан. Липсва
изрична правна уредба, съобразно
която за административно нарушение като това, за което е издадено процесното наказателно
постановление, да не тече погасителна давност за ангажиране отговорността на
нарушителя . Доколкото липсва такава изрична законова уредба, съобразно която
за административния орган да съществува възможност неограничено във времето да
установява и законосъобразно да наказва нарушителите, извършили административни
нарушения, то следва да се прилагат
общите правила. Съобразно тези общи правила за погасителната давност за
налагане административни наказания на извършителите на административни
нарушения, очевидно в конкретния случай тази давност е изтекла. Освен това от датата на
извършване на нарушението -
01.01.2006г. до съставяне на акта, е изтекъл
предвидения в чл. 34, ал.1
от ЗАНН давностен
срок. Съгласно общата разпоредба на чл. 34, ал.1,
от ЗАНН, твърдяното
за извършено нарушение, към момента на извършване на деянието- 01.01.2006г. /респ. 24.04.2010г./, не
попада в установените в ал.2 на цитираната разпоредба хипотези. Този извод се
налага от обстоятелството, че в един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал.2
от ЗАНН, в сила от
17.07.2012 г. /ДВ. бр.54/, е регламентирано, че за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми
източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. След като
сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, имат
давностен характер /ТП № 1 от 27.02.15 г., на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/,
нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред, поради
което посоченият давностен срок следва да се счита за изтекъл. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.2
от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
След като не се е съобразил с така посочените по-горе правни разпоредби,
уреждащи сроковете за започване на административнонаказателното производство,
административно наказващия орган неправилно и незаконосъобразно е предприел
действия по образуваното административно наказателно производство срещу
дружеството за процесното нарушение, чийто резултат е опорочаване на издаденото
НП, който предпоставя незаконосъобразността му и налага неговата отмяна.
Предвид
горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 226/30.01.2015 г. на Председател на Държавната
Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ Енерго – Про Мрежи „ АД,
ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „ Владислав
Варненчик „ Варна Тауърс – Е, бул. „ Владислав Варненчик „ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. Т.,
П. В., М. Б. и Р. Цв. за нарушение на т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.
за разпределение на електрическа енергия, му е наложено административно
наказание «имуществена санкция» в размер на
20000,00лв. на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 -
дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: