№
153 07.04.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на десети март две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №71 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Р.Й.Ш. ***, срещу Наказателно
постановление №67/2015г. от 18.03.2015г.
на началника на РУ на МВР Разград, с
което на жалбоподателя на основание чл.218б от Наказателния кодекс за нарушение
на чл. 194, ал.3 от същия кодекс е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което моли съдът да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на
МВР -гр. Разград не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не
се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление №67/2015г. от 18.03.2015г. на началника на РУ на МВР Разград на жалбоподателя
Р.Ш. на основание чл.218б от Наказателния кодекс за нарушение на чл. 194, ал.3
от същия кодекс е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №67 от 10.03.2015г.,
връчен на жалбоподателя на същата дата. В акта и наказателното постановление от
фактическа страна е посочено, че на 01.09.2014г. около 19.00 ч. В гр. Разград, пл. «Ларго» жалбоподателят е
отнел чужда движима вещ– мобилен телефон, марка «Самсунг», модел «Галакси S2», собственост на И.Е. И. от
гр. Разград с цел противозаконно да го присвои. Нанесена щета била
в размер 197 лв. Мобилният телефон е върнат на И.И. на 30.09.2014г. Посочено е,
че така жалбоподателят е нарушил чл.194, ал.3 от НК.
По делото е разпитан актосъставителят Р. И.
/полицейски инспектор към РУП-Разград/. Същият сочи, че не е работил пряко по
преписката, но съставил акта въз основа на постановление на прокуратурата за
прекратяване на наказателно производство.
По делото е приложено копие от материалите по Досъдебно производство №556/2014г. по описа на РУП – гр. Разград, водено срещу
неизвестно лице за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Съдът намира, че тези
материали не се съдържат доказателства
за реално извършена кражба, каквото деяние е прието за извършено в НП. В
постановлението си за прекратяване на наказателното производство прокурорът е
приел, че пострадалият от твърдяната кражба е забравил телефона си на пейка,
забелязъл липсата му по-късно след което се върнал, но телефонът вече не бил
там. Впоследствие се установило, че телефонът е в жалбоподателя Р. Ш., който в
крайна сметка го предал на разследващите на 19.09.2014г. В досъдебното
производство жалбоподателят е заявил, че е закупил телефона от непознато лице,
а пред настоящия съдебен състав твърди, че всъщност синът му го намерил и го
донесъл в дома му. С оглед всичко това съдът намира за несъмнен преди всичко факта, че не може да става дума за кражба. Собственикът на телефона го
е забравил на пейка. След това този телефон явно е намерен от друго лице и в
крайна сметка се е оказал във фактическа власт на жалбоподателя - от данните по делото не може да се направи
еднозначен извод дали самият жалбоподател го е намерил. Така или иначе този
телефон не е отнет от фактическата власт на собственика му – този телефон е
загубен и след това намерен от друго лице и в този смисъл би могъл да се постави въпросът за евентуално приложение
на чл.207, ал.1 от НК, но не и на
чл.194, ал.3 от НК. Действително в някои случаи и забравени вещи могат да бъдат
предмет на кражба – такива случаи са отграничени в Постановление №6/1971г. на
Пленума на ВС, по силата на което «Забравени вещи в превозно транспортно
средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за
загубени вещи.». В тези случаи лицето забравило веща не е прекъснало владението
си. Става дума обаче за строго отграничени случаи – забравени вещи в превозно
средство, в чакалня или други обществени заведения, които случаи действително
са специфични и изключват възможността да се говори за загубена вещ. Не е такъв
случаят със забравена вещ на пейка на улица. В случая е налице именно загубена вещ и
лице намерило и присвоило такава вещ не действа със съзнанието, че отнема
такава вещ от владението на другиго, а със съзнанието, че присвоява една
загубена чужда вещ. Затова и съдът намира, че не са налице доказателства
жалбоподателят да е извършил деяние по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, както е
прието в НП. Съдът от своя страна не може да преквалифицира деянието, защото
това би означавало да влезе в ролята на наказващ орган – недоказването на
визираното деяние по чл.194, ал.3 от НК
в случая е основание за отмяна на НП. Отделен е въпросът, че в случая и да
можеше да се постави въпрос за деяние по
чл.207, ал.1 от НК, то съдът намира, че и в това отношение обстоятелствата не
са изяснени. Жалбоподателят е непоследователен в твърденията си относно това как телефонът е попаднал унего,
но при всички случаи не е установено дали сам го е намерил или го е получил от
друго лице, каквито твърдения е излагал. По категорични доказателства явно не
могат да се съберат. В крайна сметка остава изводът, че вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.194, ал.3 от НК не е извършено от него, което налага
Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №67/2015г. от 18.03.2015г. на началника на РУ на МВР Разград, с което на
жалбоподателя Р.Й.Ш. *** на основание чл.218б от Наказателния кодекс за
нарушение на чл. 194, ал.3 от същия кодекс е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: