№155 08.04.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на десети март две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №118 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.Х.Ю. *** срещу Наказателно постановление №15-1075-001080 от 07.01.2016г., на Началник Сектор
към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон са му
наложени наказания глоба от 900 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 11 месеца, на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон му е наложена глоба
от 200 лв и на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.
150 от същия закон му е наложена глоба
от 300 лв. Счита, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят
лично и чрез защитника си поддържа жалбата.
За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител. При
изпращане на жалбата в съда е депозирано становище от страна на наказващия
орган, в което се излагат доводи, че жалбата е неоснователна.
За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-001080 от
07.01.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна на
жалбоподателя Д. Х.Ю. на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон са му наложени наказания глоба от 900 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 11 месеца, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия
закон му е наложена глоба от 200 лв и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от същия закон му е наложена глоба от 300 лв.
Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение Г98943/27.12.2015г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП се сочи, че на 27.12.2015г. около 06.00 часа в гр.
Разград, ул. Цар Симеон, пред магазин за промишлени стоки «Б.в» в посока към
бул . Априлско въстание, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
БМВ 320 с рег. №РР4821АХ, като извършва следните нарушения : 1. След употреба
на алкохол с концентрация в издишания въздух 1,10 промила на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0060. Издаден бил
талон за медицинско изследване №0347571. Според водача същият е употребил 100 мл концентрат /уиски/.; 2. Не
съобразил скоростта си на движение с пътните условия, вследствие на което
изгубил контрол над автомобила си и се блъснал в магазин за промишлени
стоки „Б.“ като причинил ПТП с
материални щети.; 3. Лишен е от право да управлява по административен ред от
09.12.2015г.. Посочено е, че автомобилът е спрян от движение с образец 26. В НП се сочи, че водачът управлявал ППС под
въздействие на алкохол над 0,5 промила и така нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
/първо нарушение/, не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, с релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства,
за да може да спре при всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, предизвикал ПТП, с което нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП /второ
нарушение/ и управлявал моторно превозно средство след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред , с което нарушил чл.150 от ЗДвП
/трето нарушение/.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител С.Ц. /актосъставителя/.
Същият свидетел сочи, че е посетил местопроизшествието. Произшествието се
изразявало в това, че водачът, явно несъобразил скоростта си с пътните условия,
изгубил управление над автомобила, при което автомобилът се качил на бордюра и
се ударил в магазин за промишлени стоки. Водачът бил изпробван за употреба на
алкохол и дрегерът отчел 1,10 промила.
По делото е приложено копие от издадения на водача талон за кръвна проба,
но на същия водачът е изписал, че отказва да дава кръвна проба и очевидно
кръвна проба не е извършена. Установено било, че е лишен от право да управлява
МПС по административен ред.
Съдът намира, че показанията на актосъставителя са явно добросъвестни,
поради което ги кредитира изцяло. За формиране на доказателствените си изводи
съдът се позовава и на нормативноустановената доказателствена сила на
съставения акт, която в случая не е оборена, като съдът прецени и представените писмени доказателства,
включително и копие от протокол за ПТП. С
оглед показанията на актосъставителя за положението в което е бил автомобилът
на жалбоподателя и с оглед останалите данни следва да се приеме, че е правилен
изводът на наказващия орган, че жалбоподателят действително не се е съобразил
със съответната пътна обстановка, изгубил е контрол над автомобила и така се е
стигнало до разглежданото произшествие. При едно съобразително поведение от
негова страна това произшествие несъмнено не би настъпило. Решаващ момент в
случая очевидно е била скоростта на движение и съдът намира, че действително в
случая жалбоподателят се е движил с несъобразена такава – в противен случай той
не би следвало да изгуби контрол над автомобила си и не би се стигнало до тази
ситуация. Съдът намира за несъмнено установено и обстоятелството, че жалбоподателят към момента на инцидента е бил
лишен по административен ред от правото да управлява МПС. Със заповед за
прилагане на принудителни административни мерки от 09.12.2015г. /л.30 от
делото/, издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция
на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Тази
заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, връчена е на
жалбоподателя на 11.12.2015г./с оглед съдържащата се разписка/ и подлежи на
предварително изпълнение – чл.172, ал.6 от ЗДвП. При това е очевидно, че към
момента на разглеждания случай от 27.12.2015г. жалбоподателят е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС. Също така е доказано и че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация
1,10 промила. Последното е установено по
надлежния ред - чрез техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”, което е
сред уредите по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В случая на водача е
издаден талон за медицинско изследване
за установяване на употребата на алкохол по лабораторен път. Това обстоятелство
не е спорно, а и самият АУАН, в който същото обстоятелство е отразено, се ползва с доказателствена сила - чл.189, ал.2 от ЗДвП. При това след като му
е бил издаден този талон водачът не се е възползвал от възможността за такова
изследване– този въпрос не е спорен по делото.
Поради това и употребата на алкохол
от водача следва да се установи според
показанията на техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което е отчело
концентрация на алкохол в кръвта му 1,10
на хиляда. С оглед изложеното съдът
намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното:
Наказателното постановление и съставения акт са законосъобразни - не страдат
от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът не
намира, че в случая следва да се обсъждат
задълбочено доводите, че имало някаква неправилност в поредния номер на
НП, тъй като съществувало НП от по-късна дата, но с по-малък номер. Не е
предмет на настоящото дело въпросът как се формира и от какво зависи номерацията
на наказателни постановление в съответната наказваща администрация. Процесното
наказателно постановление има конкретен номер и под този номер то е обжалвано
от жалбоподателя, и под този номер съдът преценява законосъобразността му.
Какви други наказателни постановление били издадени и какви са техните номера
не касае настоящия процес.
Първото извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че на
посочената в акта дата той е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 1,10 на хиляда, което е установено по надлежния ред. По този начин жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената дата е управлявал автомобила си
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, с което е нарушил
задълженията си като водач на ППС и конкретно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, а това ангажира административнонаказателната му отговорност.Това
нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е бил наясно, че е
употребил алкохол, но не се е съобразил със забраната да управлява МПС в това
състояние. Наложените му
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за това нарушение са с
висок размер, но съдът ги намира за справедливи, с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят нерядко е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.
Второто извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че при управление на автомобила си жалбоподателят не е действал достатъчно
прецизно, не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия.Това
обстоятелство според съда няма как да бъде оспорено – произшествието се е
случило и при всички положения би било избегнато при проява на по – засилено внимание.
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и законосъобразно е санкциониран
на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение е извършено от жалбоподателя
непредпазливо – не е предвиждал последиците от поведението си, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди. Наложеното му наказание е в максимален размер, но в
случая това е оправдано с оглед наличието на предходни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Третото извършено от жалбоподателя
нарушение се състои в това, че е управлявал автомобил, след като е бил лишен от
това право по административен ред. Жалбоподателят е нарушил правилото на чл.150
от ЗДвП и основателно е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това
нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено – без съмнение същият е съзнавал,
че е лишен от правото да управлява МПС към процесния момент. Наложеното му
наказание е в максимален размер, но е справедливо с оглед немалкото предходни
нарушения на жалбоподателя.
Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-001080
от 07.01.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с
което на жалбоподателя Д.Х.Ю. *** на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон са му наложени наказания глоба от
900 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.
20, ал.2 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от същия закон му е наложена глоба от 300
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: