МОТИВИ към присъда № 247/ 25.04.2016 г. постановена по НЧХД № 78/2015 г. по описа на РРС.

Постъпила тъжба от С.Д.А. против К.Г.К., с която на последния е повдигнато обвинение за това, че на 21.03.2015 г. в гр. Дулово, е разгласил позорно обстоятелство, свързано с психичното здраве на тъжителя, като в уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, посочил за него: «поведението му следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност» - престъпление по чл. 147 ал.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснение по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият работи, като нотариус с рег. № 351 на НК с район на действие РС Дулово.

Тъжителят живее в гр. Дулово с постоянен адрес ***.

Двамата се познават лично, по повод дейността на кооперация, чиито председател бил тъжителят, а подсъдимия - един от членовете й. Във връзка с прекратяване на членственото правоотношение на тъжителя и последвала съдебна отмяна на решението за това, възникнало противоречие в позициите им. Впоследствие тъжителят бил клиент на подсъдимия в качеството на нотариус на последния.

Втората половина на м.03.2015 г., подсъдимият в изпълнение на своите служебни задължения, следвало да връчи нотариална покана на тъжителя. С поканата „Инвестбанк“ АД уведомявала А., че обявява сключения между тях договор за потребителски кредит за предсрочно изискуем.

След извършената проверка от страна на подсъдимия в НБДН за адрес на тъжителя, К. установил, че посочения такъв в поканата не съвпада със зададените в базата данни постоянен и настоящ адреси. Подсъдимият провел разговор със св.Е., живущ на адреса посочен от тъжителя за постоянен такъв – ул. *******“ № **, ет.**, ап.**. К. разяснил на свидетеля, че ако не открие А. на посочения в поканата адрес, ще бъде задължен да залепи уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК на вратата на посочения по – горе апартамент. Последвал телефонен разговор между св. Е. и тъжителя, в който свидетелят предал на А. казаното от К..

На следващия ден – 21.03.2015 г., подсъдимият посетил отбелязания в поканата адрес – гр. *****, ул. „*****“ № **, ет.**, ап.**. Позвънил на входната врата на апартамента и същата била отворена от тъжителят. К. обяснил на А. целта на посещението си, като заявил, че следва да му връчи нотариална покана от „Инвестбанк“ АД. При последвалия разговор между двамата, тъжителят така и не заявил категорично дали ще получи поканата или отказва получаването й. Вместо това той поставил под съмнение собствената си самоличност и реда, по който тя може да бъде установена от К., след като връчването на поканата не се извършва на адрес заявен от него, като постоянен. След този разговор между двамата и след като А. не заявил изрично желание да приеме поканата, подсъдимият решил че единствената законова възможност да извърши процесуално редовно връчване на поканата е този по чл. 47 ал.1 от ГПК – чрез залепяне на уведомление на постоянния адрес на нейния адресат.

Ето защо, той написал такова, в чието съдържание отбелязал следното: „Днес 21.03.2015 г. – ***** К.К. … на осн. чл. 47 ал.1 от ГПК, поради обстоятелството че адресатът на нотариална покана рег. № ….С.Д.А., бе открит на посоченият негов бивш адрес, но говореше на необясним и неадекватен стил: Че съм влязъл в жилището му без негово съгласие.., че може би това не е този, който търся, че иска да му водя свидетели, че е следвало да го търся чрез смс, а не чрез телефонно обаждане, че че може би това не е този, който търся, че всъщност е бил в Добрич, че иска да му водя свидетели, че може би въобще не съм го намерил, че може би и аз не нотариусът не съм аз, а друго лице/поведението му следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност/, използвах допълнителната забележка …, извърших връчване по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез настоящото уведомление…“

Уведомлението било залепено от подсъдимия в късния следобед на инкриминираната в тъжбата дата . 21.03.15 г. на касата на входната врата на апартамента заявен като постоянен адрес на тъжителя в НБДН. Малко по – късно, прибирайки се в дома си, св. Е. видял залепеното на вратата на апартамента уведомление, прочел същото,отлепил го и го предал на тъжителя.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основана съБраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали. Показанията на св. Е. и обясненията на подсъдимия са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът намира че като истинни същите следва да бъдат кредитирани. Изявленията на подсъдимия не се опровергават от останалите доказателствени източници по делото, а напротив същите се подкрепят и от писмени доказателства и доказателствени средства – нотариална покана, констативен протокол, уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, справка от НБДН. За изясняване подлежащата на

Подсъдимият е с висше образование, неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

За да е налице съставомерно по смисъла на чл.147 ал.1 от НК деяние е необходимо да се установи, че деецът разпространява позорни обстоятелства за честта на адресата, които не са истински или му преписва престъпление, което не е извършил. Необходимо е от обективна страна и разгласяването да е извършено с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. В случая заявените от подсъдимия в съдържанието на уведомлението факти са свързани с проведения между него и тъжителя разговор и представлява пресъздаване съдържанието на същия: „..Че съм влязъл в жилището му без негово съгласие.., че може би това не е този, който търся, че иска да му водя свидетели, че е следвало да го търся чрез смс, а не чрез телефонно обаждане, че че може би това не е този, който търся, че всъщност е бил в Добрич, че иска да му водя свидетели, че може би въобще не съм го намерил, че може би и аз не нотариусът не съм аз, а друго лице…“. Нито един от изразите не представлява позорящо за доброто име на тъжителя обстоятелство, а от страна на последния не се и твърди неистинност на твърдението в уведомлението, че това са били негови изявления. Действително в инкриминирания документ, има и друго съдържание обективирано в изразите „необясним и неадекватен стил“ и „поведението му следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност“. Тези изрази обаче представляват изразено от подсъдимия мнение, оценка за описаното поведение на тъжителя, което е резултат от субективната психическа дейност на техния автор. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на преценка за истинност. Те са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти и/или обстоятелства, при престъплението по чл.147 от НК, трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. Според съдебната практика, начинът на мислене, не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване ( Р № 80-98-II н. о.). При това, за да бъде осъществен от субективна страна съставът на престъплението «клевета», което е умишлено престъпление, необходимо е съзнаването от страна на дееца, че изнесените факти не отговарят на действителността. В случая, както бе посочено и по – горе, в уведомлението единствено твърдените факти се отнасят до поведението на тъжителя, представляват пресъздаване на казаното от него, сами по себе си не са такива свързани с личността му и не са от естеството да накърнят доброто му име в обществото. Изявлението, че това поведение следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност, представлява субективно съждение на подсъдимия. При това, посредством него не би могъл да е осъществен състава на престъплението и поради обстоятелството, че наличието на заболяване, пък било то и психично/в каквато насока в тъжбата се твърди, че е направено внушение/ не може обективно да представлява позорящо обстоятелство. Изложеното по - горе, мотивира съдът да приеме, че поведението на подсъдимия не субсумира признаците от обективна страна на престъплението «клевета»/както и на това по чл.146 от НК, пак поради липса на елементи на състава от обективна страна/. Отделен е въпросът, дали съдържанието на уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК съответства на изискванията на процесуалния закон и дали обективираното в него съдържание не влиза в противоречие с някоя от нормите на етичния кодекс на нотариусите в РБългария, който обаче не подлежи на разглеждане в настоящото производство и по който съдът не е компетентен да се произнесе .

Ето защо и по изложените съображения съдът намира, че подсъдимия следва да бъде призната за невиновен в осъществяване на посоченото в тъжбата деяния и да бъде оправдана по така повдигнатите му обвинение за извършено престъпление по чл. 147 ал.1 от НК.

Що се отнася до предявения граждански иск, счита че липсват предпоставките за неговото уважаване. Не бяха установени в хода на производството елементите от състава на института на непозволеното увреждане, включващи виновното и противоправно поведение на подсъдимия, настъпалата вреда и причинната връзка между тях. Поради липсата на елементи от обективна страна на състава на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, следва да се приеме и че липсват основанията за ангажиране на деликтната отговорност на К.. При това недоказани въобще в производството останаха претърпени от тъжителя каквито и да е неимуществени вреди, каквито и да е настъпили за него неблагоприятни нематериални последици, а още по – малко такива който да представляват пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия, което предполага и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.

Признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му, предполага и осъждането на частния тъжител на осн. чл. 190 ал.1 от НК да заплати направените от първия в производството разноски, както и изплатеното адвокатско възнаграждение.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ