МОТИВИ към ПРИСЪДА № 219/13.04.16 г. по НОХД № 898/15 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия А.С.Е. е за това, че за времето от 27.05.2014 г. до 31.10.2015 г. в с.Езерче, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете Х.А.Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Х. К. с решение № 108/12.11.2010 г. по гр.дело № 105/2010 г. по описа на РРС, влязло в сила на 07.12.2010 г., с което е присъдена месечна издръжка в размер на 80,00 лв., увеличена на 90,00 лв. с решение № 369/12.11.2014 г. постановено по гр. дело № 1328/2014 г. по описа на РРС, в сила от 27.11.2014 г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски на обща стойност 1479,73 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Производството по отношение на подсъдимия се е развило по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.

Защитата на подсъдимия моли за наказание към минимума предвиден в закона.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с признанията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 108/12.11.2010 г. по гр.дело № 105/2010 г. по описа на РРС, влязло в сила на 07.12.2010 г. , подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Х.А.Е., ЕГН **********, в размер на 80,00 лв., чрез неговата майка и законен представител Е.Х. К. Впоследствие с решение № 369/12.11.2014 г. постановено по гр. дело № 1328/2014 г. по описа на РРС, в сила от 27.11.2014 г., размерът на дължимата от подсъдимия издръжка бил увеличен на 90,00 лв. След постановяване на първия от посочените по – горе съдебни актове/до 15.09.2013 г./, подсъдимият изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка, като изплатил общо на детето сумата от 2 240,00 лв. След последно посочената дата, преустановил плащането на периодичното задължение, като суми за издръжка платил отново едва през 2015 г. по образуваното срещу него ИД № 32/2015 г., както следва: на 12.05.2015 г. 600,00 лв., на 01.10.2015 г. – 192,27 лв. и на 28.10.2015 г. – 300,00 лв., всичко на обща стойност 1092,27 лв., с които била погасена част от дължимите задължения за минал период от време.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, за периода 27.05.2014 г. – 31.10.2015 г. подсъдимият не е заплатил за издръжка на детето си 17 пълни месечни вноски и една частична, възлизащи общо на 1479,73 лв.

От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява още, че подсъдимият не притежава земеделски земи и гори в землището на територията на част от област Разград /л.41 от ДП/, не е получавал помощи от Д “СП” Разград /л.36/, не е бил регистриран в БТ Разград през инкриминирания период и не е получавал обезщетения за безработица/л. 40 и л.38 от ДП/, на негово име има регистрирани три МПС/л.113/, както и че по негова партида в АВ СВ гр. Разград, има данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество – вписана ипотека върху недвижим имот, прведставляващ жилище, апартамент находящ се в гр. Разград, с изпълнено строителство до степен „груб строеж“ /л.30-33 от ДП/. Видно от предоставената справка от НАП ТД Варна, офис Разград подсъдимият е работил по трудов договор за периода от 09.01.2012 г. до 09.03.2012 г., от 19.02.2014 г. до 01.04.2014 г. и от 22.08.2014 г. до 17.09.2014 г. /л.29-30 от ДП/. Размерът на изплатената от подсъдимия издръжка и обстоятелството, че Е. след заплащане първоначално дължимите вноски е спрял да изпълнява съдебно установеното си задължение за даване на такава, се установява от показанията на бабата на малолетното дете – св. Р. К. и останалите писмени доказателства по делото – заверени преписи на пощенски записи. Изяснено е още от доказателствата по делото, че на детето е изплащана издръжка и в рамките на образуваното срещу подсъдимия ИД № 32/2015 г. по описа на СИС при РРС.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие посочени по – горе писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по предвидения в чл.283 от НПК ред, както и въз основа на изслушаните показания на свидетелката К., които се подкрепят и от приетите в съдебното производство заключения по назначените в хода на ДП съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертизи. Сочените доказателствени материали, като взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът намира за истинни и кредитира изцяло.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила на 07.12.2010 г., решение № 108/12.11.2010 г. по гр.дело № 105/2010 г. по описа на РРС да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лв. на свой низходящ – детето си Х.А.Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Х. К. Размерът на дължимата издръжка е бил увеличен с влязлото в сила на 27.11.2014 г. решение № по гр. дело № 1328/2014 г. по описа на РРС, на 90,00 лв. Събраните по делото доказателства установяват, че задълженията за ежемесечна издръжка през инкриминирания в обвинението период, чието начало според обвинителния акт е 27.05.2014 г., не са били изпълнявани от подсъдимия редовно. Безспорно установеното неплащане на дължимите месечни вноски след посочената дата до 31.10.2015 г., представлява неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществявайки състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същевременно началния момент от който поведението на Е. е съставомерно е след неплащането на двете последователни месечни вноски, според посочената по- горе разпоредба на наказателния закон, което от доказателствато по делото се установява, че е 15.11.2013 г. При липса на обвинение обаче за период от време с такава начална дата, съдът не е в състояние да признае подсъдимият за виновен за факти, срещу които същият не се е бранил в хода на досъдебното производство. Същевременно безспорно установено се явява, че след влизане на решенията по посочените граждански дела в сила, Е. не е изпълнила задължението си да заплати 18 месечни вноски в общ размер на 1479,73 лв. Както бе посочено, по този начин - с неизпълнението на задължението за издръжка обхващащо очертания с обвинителния акт период от 27.05.2014 г. до 31.10.2015 г., той е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща парични средства за издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на съдебните решения в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

При липсата на предпоставките посочени в чл. 55 от НК, наказанието на Е. следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, съдът намира че съответно на тежестта на деянието и дееца е наказанието “лишаване от свобода” от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК. При определяне размера на същото, съдът отчете като смегчаващи отговорността обстоятелства, тези касаещи степента на обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан. Като смегчаващи обстоятелства бяха преценени и тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние съобразно сравнително ниската стойност на дължима издръжка. В тази насока като смегчаващо обстоятелство, бе преценено и това че липсват доказателства през инкриминирания период подсъдимият да е реализирал постоянни или на значителна стойност доходи. Единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е свързано с периода през който на малолетния не са осигурявани ежемесечни средства за издръжка. По така изложените съображения, съдът намира че наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смегчаващи отговорността обстоятелства на минимума предвиден в общата част на НК, при липса на такъв в специалната за престъплението по чл.183 от НК, а именно – три месеца. Намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и дееца и посредством него в пълнота ще бъдат постигнати посочените в чл. 36 от НК цели, като същевременно ще бъдат съхранени и интересите на детето спрямо което подсъдимия има задължение за издръжка. Налице са и материално правните предпоставки за приложение разпоредбата на чл.66 от НК и като съобрази, че за постигане на посочените по – горе цели и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, намира че неговото изпълнение следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание посочения текст от закона.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ