Мотиви към Присъда №241 от 21.04.2016г., постановена по НОХД №113/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А. Г. П. за това, че за времето от 21.08.2015г. до 03.10.2015г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи: банкноти с различен номинал на обща стойност 130,00 лв от владението на Г.Р.Г. ***; 2 броя бутилки уиски, марка „100 гайди“ на обща стойност 37,50 лв и 1 брой бутилка уиски, марка „Джони Уокър“ на стойност 22,99 лв или всичко на обща стойност 60,49 лв, от владението на М.Е.Я. и всичко на обща стойност 190,49 лв, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият дава обяснения, в които заявява, че се счита за невиновен, но фактически признава част от обстоятелствата по обвинението. Лично и чрез защитника си моли за оправдателна присъда.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. е гражданин на Руската федерация, но има статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България.

Подсъдимият А. П. е осъждан: С присъда от 23.10.2007 г. по НОХД № 758/2007 на PC-Разград подс. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години. Присъдата влязла в сила на 23.10.2007 г.

С Присъда № 625/02.12.2013 г. по НОХД № 877/2013 г. на РС-Разград подс. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата влязла в сила на 27.02.2014 г.

Налице са и други негови осъждания.

На 21.08.2015 г. подс. А.П. помагал на свидетеля М.М. /негов познат/ при извършване на ремонтни дейности на обект в град Разград. Около 11,00 часа обв. П. казал, че отива да вземе кафе и отишъл на Кооперативния пазар в град Разград и се спрял до една сергия, в близост до книжарница „Денебола", до лафката. На сергията продавала зеленчуци св. Г.Г.. Същата била земеделски производител и отглеждала зеленчуци в с. Осенец. Св. Г. предлагала няколко вида домати и краставици, които били с различна цена. Част от тях били изложени на сергията, а други-поставени зад нея. Върху сергията св. Г. била оставила чантичката си с оборота за деня и в тази чантичка имало 130,00 лева. Върху чантичката свидетелката била поставила връхната си дреха, но дръжката се виждала. Подс. П. поискал от св. Г. от трите вида домати, изложени върху сергията, по 5 кг. Помолил да бъдат разделени в отделни чанти по 2,5 кг. Св. Г. сложила доматите в 6 чанти. Тогава подсъдимият минал отстрани на сергията до св. Г., за да й посочи доматите, които била сложила зад самата сергия на сянка. Казал, че иска и от този вид 5 кг., но отново в 2 чанти по 2,5 кг. Там имало и чувал с краставици и подс. П. поискал и от тях 5 кг. Св. Г. се обърнала с гръб към него и към сергията си и започнала да пълни чантите с желаната стока. Докато св. Г. приготвяла чантите подсъдимият й казал, че ще се върне след 2 минути, за да плати, като оставил стоката при нея. Въпреки че не познавала клиента, св. Г. не намерила нищо странно в това, тъй като често се случвало клиенти да си оставят напазаруваната стока и по-късно да минат, за да си я вземат. Подс. П. тъкмо си тръгвал, когато на сергията дошъл друг клиент, който поискал да си купи кашкавал. Св. Г. го помолила да изчака една минута, за да приключи с предишната поръчка. Оставила чантата с краставиците до тези с доматите и изтеглила кашкавал на новия клиент. Дължимата сума била 9 лева и някакви стотинки. Клиентът подал банкнота от 20 лева. Св. Г. взела чантичката си от сергията, за да извади пари и да върне ресто на клиента. В този момент видяла, че в чантичката няма никакви пари и помислила, че предишния клиент-подс. П., е откраднал парите. Извикала и погледнала в посоката, към която видяла, че тръгнал подс. П., но не го видяла. Непознатият клиент, който си купил кашкавал, казал, че името на предишния клиент е „П.". Св. Г. си записала казанато име.

С протокол за разпознаване на лица от 23.11.2015 г. св. Г.Г. разпознала обв. А.П..

Подс. П. се познавал със св. М.Я. от ученическите си години. Св. Я. отсъствал известно време от град Разград, но когато се върнал, решил да помогне на обв. П., като го взел да му помага при ремонта на апартамента си. Жилището било наследствено и се намирало в град Р. Въпреки текущия ремонт, св. Я. живеел в апартамента заедно с детето си. На 01.10.2015 г. св. М. Я. закупил три бутилки уиски-1 бутилка „Джони Уокър" от 1 литър и 2 бутилки „100 гайди" от 1 литър. Оставил ги в спалнята на жилището си, до хладилника. След това заедно с детето си отишли за два дни на гости у майка му, като оставил прозорците на северната тераса отворени, за да се проветрява апартамента, с оглед извършвания ремонт. По време на отсъствието на св. Я. за времето от 01.10.2015 г. до 03.10.2015 г. подс. П. влязъл през входната врата на блока и през прозореца излязъл на козирката на входната врата. От там влязъл през отворения прозорец на северната тераса в жилището на св. Я. и оттам в самото жилище. От апартамента взел трите бутилки уиски и по обратния път напуснал жилището. След това на 03.10.2015 г. П. отново влязъл в апартамента на св. Я..

На 03.10.2015 г. вечерта св. Я. се прибрал с детето в дома си. Двамата си легнали в спалнята и гледали телевизия. Около 23,30 ч. св. Я. чул скърцане от дръжката на вратата на спалнята и видял как тя се мести надолу. Св. Я. скочил и отворил вратата, викайки : "Кой си?". Като отворил вратата видял подс. П., който бил във видимо нетрезво състояние и не могъл да даде смислено обяснение за присъствието си в чуждото жилище. Св. Я. отключил входната врата, изгонил го и веднага отново заключил. Тъй като бил сигурен, че входната врата на апартамента била заключена, св. Я. разбрал, че обв. П. бил проникнал в жилището през незатворения прозорец на северната тераса, като до там стигнал през козирката на входната врата на входа на блока. Свидетелят огледал стаите и установил, че трите бутилки уиски, които бил купил по-рано, липсвали от спалнята. Тъй като същата вечер П. не носел нищо при напускане на апартамента, св. Я. се сетил, че и по време на отсъствието му П. е влязъл по същия начин и взел бутилките с уиски. Изяснявайки си всичко това св. Я. се обадил на спешен телефонен номер 112 и подал сигнал за случилото се. На 05.10.2015 г. подал официална жалба в РУ МВР-Разград.

В следващите дни подс. П. се видял със св. Я. и му признал, че именно той бил влязъл в апартамента и взел трите бутилки с уиски-двете бутилки по 1 литър, марка „100 гайди“ и третата, също от 1 литър, марка „Джони Уокър. Двамата се разбрали обв. П. да замести откраднатите вещи чрез работа по ремонта на апартамента. П. обещал да не влиза повече в дома на св. Я.. Подс. П. разказал за взетите бутилки уиски и на св. М. М..

Видно от заключението на оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи е 60,49 лева, като 2 бутилки уиски, марка „ 100 гайди" от 1 литър са със стойност 37,50 лева, а 1 бутилка уиски „Джони Уокър" от 1 литър е със стойност 22,99 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Г., М. М. и М. Я., отчасти от обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени материали, назначената експертиза.

Съдът намира на първо място, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подс. П., действително е извършил кражба на трите бутилки уиски от апартамента на св. М. Я.. Самият подсъдим го признава. Признанията на подс. П. в това отношение намират потвърждение в показанията на св. М. Я. –същият свидетел действително е държал в апартамента си процесните бутилки уиски, установил е липсата им и подсъдимият признава, че именно тези бутилки е взел от апартамента му- в този смисъл показанията на свидетеля относно това което му е отнето и обясненията на подсъдимия относно това което е взел се покриват. С оглед показанията на св. Я. съдът намира за установен и начина по който подсъдимият е влязъл в апартамента му- очевидно това е станало през незаключената тераса, тъй като свидетелят сочи, че входната врата била заключена по време на отсъствието му. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че бил влязъл през входната врата. Фактът, че подсъдимият повторно е влязъл в апартамента на св. Я., при което е бил видян от същия също е индиция подкрепяща изложените изводи, тъй като сочи вече на утвърден подход на действие от подсъдимия. С оглед изложеното съдът намира, че в тази част обвинението е доказано.

Съдът обаче намира, че обвинението срещу подсъдимия в частта относно кражбата на сумата от 130 лв от чантичката на св. Г. Г. не е доказано по несъмнен начин. Действително, с оглед показанията на св. Г. Г. следва да се приеме, че именно подс. П. е бил на процесната дата на сергията й, поръчвайки зеленчуци. Никой обаче не е видял подс. П. да взема пари от чантичката на свидетелката. Никой не го е видял изобщо да докосва същата чанта. Фактът, че свидетелката е установила липса на парични средства именно след като подсъдимият си тръгнал не е достатъчен да се направи извод, че именно подсъдимият и е взел парите. Ситуацията се е случила на пазара, където има немалко хора. А и от показанията на св. Г. Г. се установява, че и към момента в който тя е установила липсата на парите при нея на сергията имало друг клиент /неустановено по делото лице/. Самият факт на възможното присъствие в близост и на други лица освен подсъдимия прави невъзможно да се направи извод, че подсъдимият е единствения възможен извършител на деянието – в случая натежава обстоятелството, че няма очевидец на такова действие от страна на подсъдимия. Няма как и да се установи с абсолютна сигурност точния момент, когато процесната парична сума е изчезнала от чантичката. Фактът, че подсъдимият не се е върнал да вземе поръчаната стока също не води до категоричен извод, че е отнел парите на свидетелката – за това, че подсъдимият не се е върнал може да има всевъзможни обяснения. На базата на установените факти могат да се правят само предположения, но липсват доказателства, които да доведат до категоричен извод за виновността на подс. П. относно това деяние. Поради изложеното съдът намира, че в тази част обвинението не е доказано.

С оглед изложеното съдът направи следните правни изводи: Подсъдимият А.П. е осъществил състава на престъплението „кражба“ по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 03.10.2015г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - 2 броя бутилки уиски, марка „100 гайди“ на обща стойност 37,50 лв и 1 брой бутилка уиски, марка „Джони Уокър“ на стойност 22,99 лв или всичко на обща стойност 60,49 лв, от владението на М.Е.Я. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е прекъснал владението на собственика на тези вещи и е установил свое владение с намерение да ги присвои, което е видно от действията му – същият употребил отнетото уиски за пиене, както сам обяснил на св. Я.. В случая приятелските отношения между подсъдимия и пострадалия не обуславят други правни изводи – подсъдимият не е имал съгласието на пострадалия да взема тези вещи. Фактът, че пострадалият е подал жалба в полицията срещу подсъдимия по този повод е красноречив относно отношението му към проявата на подсъдимия.

Деянието, извършено от подсъдимия А.П. по настоящото дело, е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК Подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело, след като бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер – по НОХД № 758/2007 на PC-Разград и НОХД № 877/2013 г. на РС-Разград, като по второто изпълнението на наказанието не било отложено по чл. 66 от НК. От изтичане на изпитателния срок по първото осъждане и от изтърпяване на наказанието по второто осъждане не е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК.

Обвиняемият извършил престъплението при пряк умисъл – действал е напълно съзнавайки противоправния характер на поведението си и целейки последиците на деяниято. Желаел е да присвои отнетото.

Съдът не намира, че в случая може да се говори за малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Ниската стойност на предмета на престъплението не може да бъде единствен аргумент обуславящ приложението на чл.9 ал.2 от НК- Решение №23/25.02.2015г. на ВКС по нд. №1759/2014г. , III н.о. НК и Решение №492/01.12.2008г. на ВКС по нд. №517/2008г. , III н.о, НК. Начинът на извършване на деянието – чрез проникване в чуждо жилище сочи на една по-висока обществена опасност. Подсъдимият е с обременено съдебно минало и в този смисъл лошата му характеристика не следва да се подценява. При това съдът намира, че не може да се говори за малозначителност.

Ниската стойност на отнетото имущество обаче има съществено значение при

определяне на наказанието. Отчитат се и направените от подсъдимия признания, макар и непълни. При индивидуализация на наказанието съдът отчита като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия /извън осъжданията обуславящи квалификацията „опасен рецидив“/. В случая обаче при индивидуализация на наказанието съдът отчита ниската стойност на предмета на престъплението като изключително смекчаващо обстоятелство, поради което намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. При това наказанието на подсъдимия следва да се определи в размер под минималния и съдът намира, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор, тъй като това не е първото осъждане на лишаване от свобода на подсъдимия.

Подсъдимият П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан в това да на 21.08.2015г. в гр. Разград да е отнел чужди движими вещи: банкноти с различен номинал на обща стойност 130,00 лв от владението на Г.Р.Г. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и относно квалификацията продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. По изложените по –горе съображения, съдът приема, че в тази част обвинението не е доказано.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: