МОТИВИ към присъда № 197/04.04.2016 г. постановена по НОХД № 161/2016 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата А.М.В. е за това че: за времето от 05.11.2009 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и с. Манастирци, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – експертно решение № 1890 /14.10.2009 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград представен на 05.11.2009 г. пред служител на РУ «Социално осигуряване» Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 5 721,51 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ София, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде определено наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на минимума предвиден в закона, размера на което да бъде редуциран по реда на чл. 58а от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимата признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие за същите да не бъдат събирани доказателства и производството по делото се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Защитата моли за наказание на минимума предвиден в закона.

В хода на производството, като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице – Национален осигурителен институт София, което предявява граждански иск срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да заплати сумата 5 721,51 лв. представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

Към началната дата на инкриминирания в обвинението период, подсъдимата живеела в с. Манастирци. Обстоятелството, че нито тя, нито съпруга й реализирали доходи и липсата на парични средства за осигуряване на издръжка, я мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни приходи. За целта, по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, подсъдимата се снабдила с експертно решение № 1890 /14.10.2009 г. На експертното решение бил придаден вид, че носи подписите на посочените в него за председател и членове на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» АД Разград, съответно: д-р Венцислав Шопов, д-р Росица Джурова и д-р Минко Минков, макар в действителност да не било подписано от сочените за негови автори. В решението, било посочено, че подсъдимата е с трайно намалена работоспособност 71%, считано от 20.07.2009 г. с водеща диагноза «Варикозни вени на долните крайници».

На 05.11.2009 г. В. се явила в сградата на РУ»СО» Разград и подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което била заведено от св. П. Иванова, с вх. № МП 19252/05.11.2009 г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, заведено от свидетелката с вх. № МП 19253/05.11.2009 г. Заявленията, които били прведварително попълнени и подписани били подадени от подсъдимата и към тях, тя приложила експертното решение № 1890 /14.10.2009 г. на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград.

Въз основа на подадените от подсъдимата заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № ********** от 20.11.2009 г. на ТП на НОИ Разград, на подсъдимата били отпуснати лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност, в размер на 142,88 лв. считано от 20.07.2009 г. пожизнено . Със същото разпореждане й била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер в размер на 27,74 лв., месечно, считано от 20.07.2009 г. отново пожизнено. По този начин, общия ежемесечен размер, който се следвал на подсъдимата за двата вида пенсии възлизал на 170,62 лв.

Въз основа на инкриминираното ЕР, удостоверяващ правото й на това, подсъдимата поучавала отпуснатите с посоченото по – горе разпореждане пенсии, за периода от 05.11.2009 г./когато подала заявленията за отпускането им/ до 30.04.2012 г., като общия размер на стойността на получената от нея лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на получената лична социална пенсия за инвалидност, възлиза на 5 721,51 лв. Сумите били получавани от подсъдимата ежемесечно в пощенската станция в с. Манастирци. Изплащането на пенсиите било спряно, считано от 01.05.2012 г. на осн. чл. 95 ал.2 от КСО.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение № 1890 /14.10.2009 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение от лицата, сочени за техни автори, съответно: д-р Венцислав Шопов, д-р Росица Джурова и д-р Минко Минков. В заключенията се сочи още, че положения в експертно решение № 1890/14.10.2009 г. отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Установява се въз основа на същото още, че подписите положени в графа «заявител» в заявление с вх. № МП 19252/05.11.2009 г. и в заявление с вх. № МП 19253/05.11.2009 г., както и в графа «получих решението» в ЕР № 1890 /14.10.2009 г. не са изпълнени от подсъдимата В..

Според приобщеното по предвидения в НПК ред заключение по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, общия размер на получените от подсъдимата суми за инкриминирания в обвинението период възлиза на 5 721,51 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Ш., Д., М., И. съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначената комплексна техническа и графическа експертиза и почеркова експертиза/л.85-87/ и по назначената съдебно-икономическа експертиза/л.76-80/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване , ЕР № 1890 /14.10.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявления с вх. № МП 19252/05.11.2009 г. и вх. № МП 19253/05.11.2009 г., както и останалите писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред. Същите съпоставени и с направените от подсъдимата самопризнания, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка относима към съставомерността на осъщественото от последната деяние безпротиворечиво.

Подсъдимата е неосъждана, омъжена.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата В. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането на експертното решение № 1890/14.10.2009 г. на което е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград към подадените от нея на 05.11.2009 г. заявление с вх.№ МП 19252/05.11.2009 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП вх.№ МП 19253/05.11.2009 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на РУ»СО»/ТП на НОИ/ гр. Разград, подсъдимата е използвала неистински документ. Инкриминираното експертно решение представлява неистински документ, доколкото същото не съдържат изявления на лицата, посочени като негови автори – председател и членове на ТЕЛК. Същото попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно този документ е удостоверил правата на подсъдимата да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въз основа на експертното решение, без да има правно основание за това, подсъдимата е получила сума в общ размер на от РУ «Социално осигуряване» 5 721,51 лв. Като е представила неистинския документ към подадените от нея заявления, подсъдимата е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане и изплащане на различните видове пенсии у служителите на ТП на НОИ Разград, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимата. По този начин неистинския документ /експертното решение/ е създал и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическото лице – НОИ София. Чрез представяне на експертното решение, на което е бил придаден вид че е издадено по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград, в чиято фактическа власт се е намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждение е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С ежемесечното получаването на паричните средства от последната, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимата при пряк умисъл. В. е съзнавала, че използва неистински документ и че имено същия представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане с чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обстоятелството, че е получавала ежемесечно превежданите й суми. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния /подаването на двете заявления и перидичното получаване на пенсиите/, осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на заявления за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО», чрез представяне на неистински документи от един и същи вид и получаване на пенсиите ежемесечно/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на В. наказание, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимата. Ето защо, в настоящия случай наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 от НК. При индивидуализацията на следващото се наказание, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимата, която е неосъждана, и за която няма лоши характеристични данни. В тази насока следва да бъдат преценени и изразеното от нея съжаление за извършеното и разкаянието й в хода на досъдебното производство и подбудите за осъществяване на престъплението – липсата на парични средства. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимата, следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” под минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на една година. Изпълнението на същото, при наличието на предпоставките на чл.66 от НК, на основание посочения текст от закона, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетеното юридическо лице имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на НОИ, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер от 5 721,51 лв., представляващи причинените на НОИ, имуществени вреди. Законната лихва върху сумата, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 30.04.2012 г.

Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: