Мотиви към Решение №210 от 11.04.2016г., постановено по НОХД №169/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И.А.Х. *** за това, че на 13.10.2015г. в с. Сейдол, общ. Лозница, обл. Разград е носил формено полицейско облекло – яке с поставени отличителни знаци – емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразна емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляващи отличителни знаци от униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР, в нарушение на чл.151, ал.6 от ЗМВР, а именно забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“ – престъпление по чл.274а, ал.1 от НК.

Заседанието на РРС по делото е проведено по реда на глава 28-ма от НПК – „Овобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, тъй като при даване ход на делото съдът е счел, че са налице предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Обвиняемият дава обяснения, в които признава обстоятелствата по обвинителния акт, но твърди, че не е знаел за забраната да носи формено облекло.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неосъждан, неженен.

Обвиняемият И. Х. ***. На 13.10.2015г. той облякъл яке с поставени отличителни знаци – емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразна емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляващи отличителни знаци от униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР, въпреки, че обвиняемият не бил служител на МВР. С това облекло на посочената дата обвиняемият отишъл в с. Сейдол, където посетил заведение, стопанисвано от св. А. В.. Там обвиняемият употребил алкохол. Св. В. казал на обвиняемия, че следва да свали якето, тъй като не е служител на МВР и няма право да носи такова облекло. Обвиняемият му заявил, че няма проблем и продължил да стои облечен с описаното яке. По-късно същия ден в заведението дошли полицейските служители Н. С. и М. Д., които след като видели, че обвиняемият е облечен с формено облекло, го отвели в РУМВР – Лозница за изясняване на случая.

С протокол за доброволно предаване от 13.10.2015г. обвиняемият предал пред служител на РУМВР – гр. Лозница 1 брой яке, тъмно синьо на цвят с поставени на него 2 броя пагони тъмно сини на цвят с три начупени ивици.

От заключението на назначената на досъдебното производство техническа експертиза се установява, че изследваните емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразната емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляват отличителни знаци от униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР.

От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че обвиняемият страда от Паническо разстройство, за което приема амбулаторна терапия с антидепресанти.Това разстройство не покрива критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, поради което не е пречка освидетелстваният да възприема правилно фактите от обективната действителност. При съдебно-психиатричното освидетелстване е установено, че в следствие на приеманата терапия е налице значителна редукция на пристъпите с тревожност. Към момента на инкриминираното деяние и към настоящия момент няма пречки освидетелстваното лице да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Освидетелстваният е могъл да разбира и ръководи действията си, може да носи наказателна отговорност за деянието си.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство – Н. С., С. Т., М. Д., Р. Ч., Ф. С., А. В., заключенията на експертизите и приложените писмени доказателствени материали. Самият обвиняем също признава обстоятелствата по обвинението. Спорни моменти фактически не съществуват, поради което и съдът приема обвинението за доказано от фактическа страна.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият И.А.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.274а, ал.1 от НК, тъй като на 13.10.2015г. в с. Сейдол, общ. Лозница, обл. Разград е носил формено полицейско облекло – яке с поставени отличителни знаци – емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразна емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляващи отличителни знаци от униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР, в нарушение на чл.151, ал.6 от ЗМВР, а именно забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“. Действително обвиняемият е облякъл униформено яке с отличителни знаци на служител на МВР, без да е оправомощен да носи такова облекло и е бил на публично място с това облекло. Обвиняемият е действал напълно съзнателно, т.е. умишлено, тъй като е съзнавал какво върши. Дали обвиняемият е знаел, че съществува законова забрана за носене на такова облекло е въпрос който не засяга квалификацията на деянието, тъй като незнанието на законовите разпоредби не е оневиняващо обстоятелство.

При определяне на наказанието на обвинаемия И.Х. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан. Съдът приема и че следва да се счита, че обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. Всъщност такова освобождаване е постановено по НАХД №902/2008г. на РС – Разград, като решението е в сила от 07.01.2009г. С оглед факта на изтеклия срок и предвид невъзможността обвиняемият да бъде поставен в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодек, то следва да се приеме, че това наказване на обвиняемия е заличено и същият може повторно да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК -Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, т.4. Деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно не е лица с висока обществена опасност и очевидно осъзнава неправомерността на поведението си, намира, че на същия следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: