В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми март, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1722 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е заплащане на прехвърлено вземане по международна продажба с цена, след изменение в съдебно заседание, 5 017 щатски долара.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума, представляваща прехвърлено му вземане за незаплатена цена на доставена и получена стока по фактура №308120 /07.10.2010г., ведно със законна лихва от постъпване на молбата в съда до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва иска по размер, като признава, че по процесната фактура дължи 2 841 щатски долара.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а и видно от представените с исковата молба фактура №308120/07.10.2010г., товарителница ЧМР и митническа декларация, българското дружество „ИНТЕР ГРУП 2008”ЕООД е закупило и получило от турската фирма С. И. В. Д. Т. А.С. хранителни продукти/паста/ на стойност 14 600 щатски долара. С прехвърлително писмо от 06.10.2011г.-л.25 от делото, продавачът по покупко-продажбата прехвърля на ищеца вземането си по фактурата на стойност 12 424 щатски долара, като е удостоверил, че по фактурата има извършено частично плащане на цената от купувача на 08.02.2011г. в размер на 2 176 щатски долара. На 23.12.2011г. ответното дружество е заплатило още 477 щатски долара, която сума цедентът е превел на ищеца. Затова и първоначално предявения иск е в размер на 11 947 щатски долара.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след проверка в счетоводството на ответната фирма и анализ на извършените плащания по разплащателната й сметка, дава заключение, че търговските отношения между двете фирми:”Интер груп 2008”ЕООД и „С. И. В. Д. Т. А С” датират от м.09.2010г., че преди покупко-продажбата по процесната фактура са сключени други две продажби и издадени други две фактури. Ответникът е извършвал плащания по банков път към продавача-доставчик без да сочи основанието за превода и фактурата по която прави плащането. Затова вещото лице обяснява в съдебно заседание и приема, че всяко плащане покрива цената на по-ранната фактура, и че остатъчния дълг от 5 017 щатски долара е незаплатен остатък от цената по процесната фактура. Вещото лице обяснява още, че в счетоводството на ответника не е отбелязано плащане на 08.02.2011г. в размер на 2 176 щатски долара заради което не ги е приспаднал от дълга, но вероятно това е извършено от ответника „кешово” плащане преди цесията и ако се има пред вид заявеното в исковата молба, прехвърлителното писмо-л.25 от делото и извлечението от валутната сметка на доставчика-л.39 от делото/доказателство 11 сочено в ИМ/ то незаплатения остатък от цената на процесната фактура е в размер на 2 841 щатски долара.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предмет на настоящия иск прехвърлено вземане/цесия/ за заплащане на цена по международна продажба на стока. Независимо под чий режим на правото/това на РБългария или на Р.Турция/ попада прехвърлителната сделка и двете законодателства не допускат приемателят на вземането/цесионера/ да може да търси от длъжника повече от това което действително му е прехвърлено и то към датата на цесията. Пред вид заявеното в исковата молба, пред вид удостовереното от самия цедент в прехвърлителния договор, съдът приема, че към

06.10.2011г.-датата на цесията, прехвърлителят е имал вземане от ответната фирма в размер на 3318 щатски долара. Това е размера на вземането прехвърлено от турската фирма-доставчик на ищеца. След приспадане на впоследствие заплатените и получени от ищеца 477 щатски долара, дългът на ответника е в размер на 2 841 щатски долара. В този размер иска е основателен и доказан и в този размер следва да се уважи. Върху уважения размер на иска следва да се присъди и законна лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на 716,38 лева, а на основание ал.3 от същия текст ищецът дължи разноски на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 390,36 лева. След прихващане ответникът остава да дължи 326,02 лева разноски, при изчисляването на които съдът взе пред вид представените два списъка по чл.80 от ГПК.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ИНТЕР ГРУП 2008”ЕООД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: с.Дянково, община Разград, ул.”П. Г. №*** да заплати на ТЮРКИЙЕ ИХРАДЖАТ КРЕДИ БАНКАСЪ А.Ш./ТЮРК ЕКСИММБАНК/ с рег.№*** в службата на търговските регистри на Анкара със седалище Мадафаа Джад. №20, Баканлъклар Анкара-РТурция сумата 2 841 щатски долара /две хиляди осемстотин четиридесет и един щатски долара/, представляващи незаплатен остатък от цената на фактура №308120/07.10.2010г., прехвърлен й, чрез договор за цесия от 06.10.2011г. от фирма С. И. В. Д. Т. А.С., ведно със законна лихва считано от 28.10.2014г. до окончателното плащане и сумата от 326,02 лева разноски по делото, изчислени след прихващане съразмерно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания след изменението размер от 5 017 щатски долара.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :