В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на четиринадесети март , две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1210 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два иска на основание чл.92 във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се претендира заплащане на неустойка поради неточно изпълнение по два договора за наем на земеделска земя от Общинския поземлен фонд. Цена на всеки иск, съответно: 1 536 лева и 672,96 лева.

Ищецът-община Разград, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати исковата сума, представляваща неустойка за просрочено плащане на наемна цена за стопанската 2014/2015. по два договора за наем на земеделска земя от Общинския поземлен фонд, сключени на 07.08.2013г. със срок три години. Претендира и за разноски по делото.

Ответникът в писмения си отговор и в съд.заседание оспорва и двата иска и настоява за отхвърлянето им с присъждане на разноски по делото. Прави възражение за нищожност на клаузата по чл.20 ал.2 от двата договора, като твърди, че договорения размер неустойка е прекалено завишен, което противоречи на добрите нрави. Заявява още, че е недопустимо кумулиране на неустойка за забавено парично задължение с законна мораторна лихва.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: След проведен търг за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд на 07.08.2013г. Община Разград е сключила с ответника два договора с еднакви условия за срок от три години: №264 и №265 за отдаване под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд. В чл.5 ал.1 от Договорите е уговорена годишна наемна цена, съответно 7 009 лева и 16 000 лева. В ал.2 е посочено, че за първата стопанска година наемателят е заплатил наемната цена при сключване на договорите, а в ал.3 е договорено, че за всяка следваща година от срока на договорите, наемната цена се заплаща до 31 октомври на предходната година. В чл.20 ал.1 от Договорите страните са уговорили дължимост на законна лихва при забава, а в ал.2- неустойка при неплащане на цената за повече от два месеца в размер на 0,10% от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Няма спор, а видно и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, за стопанската година 2014/2015г. ответникът е заплатил наемната цена едва на 06.04.2015г. За периода 01.11.2014г.-31.12.2014г. ищецът е начислил и осчетоводил по партидата на ответника лихви за забава в размер на законната лихва и по двата договора, съответно 119,12 лева и 391,04 лева, които ответника е заплатил на 09.04.2015г.

Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че ищецът е начислил неустойка за периода от 01.01.2015.-06.04.2015г.-датата на плащане на наемната цена, размера й е определен съгласно договореното и съвпада с търсените с настоящия иск суми.

Ответникът заявява в съдебно заседание, че като ЕТ има сключени договори за ползване на земеделска земя в няколко общини и че при сключване на процесните договори не е забелязъл, че наемната цена е дължима в началото на стопанската година, тъй като в другите общини няма практика да се заплаща предварително. Затова още с писмения си отговор е възразил, че клаузата на чл.20 ал.2 от договорите е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави поради прекомерния размер, а от друга страна, заявява че не е допустимо кумулиране на

мораторна лихва за забава на парично задължение с неустойка.

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на поето задължение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Явно е от посоченото по-горе, че ответникът е изпаднал в забава с плащането на наемната цена по двата договора. Това, че при сключването им той не е забелязъл договорения срок на плащане не го освобождава от отговорност да заплати обезщетение при забава в плащането.

От друга страна, недопустимо е кумулиране на обезщетение за кредитора на две основания: неустойка и законна мораторна лихва, тъй като неоснователно той би се обогатил, а длъжникът ще претърпи двойна имуществена санкция за едно и също неизпълнение. Настоящия случай, обаче, не е такъв. Тълкувайки истинската воля на страните при сключване на договора, съдът приема, че те не са уговорили кумулиране на неустойка и законна лихва за забава. Това е видно и от извършените начисления в счетоводството на ищеца: законна лихва върху неплатените суми е начислена само за първите два месеца от забавата, а търсената неустойка е за следващ двата месеца период.

Съдът приема още, че в случая, уговорената неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради нейната прекомерност. Съгласно ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д.№1/2009г. преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави поради прекомерност на неустойката се прави към момента на неизпълнение на договора, а в конкретния случай плащането на наемната цена е предоставено на волята на ответника, да плати в срок или по-късно като понесе договорените санкции при забава. Явно е, че договорената неустойка не излиза извън присъщите й функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и неоснователно ответникът-длъжник се позовава на противоречието й с добрите нрави-чл.9 от ЗЗД.

Пред вид изложеното съдът приема предявеният иск за основателен и доказан и същия следва да се уважи.

Ищецът претендира и разноски по делото. Съгласно представения по чл.80 от ГПК списък разноските са: платената държавна такса-111,44 лева и следващото се юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-385 лева, или общо 496,44 лева.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ„ИВИС-Р-ЛЪЧЕЗАР КУКЛЕВ” с ЕИК-030131393 със седалище и адрес на управление: гр.Разград, бул.”България №21, вх.Б, ап.1, представляван от Л. В. К. да заплати на община Разград сумата от 2 208,96 лева, представляваща неустойка в размер на 1536 лева заради закъсняло плащане на наемната цена за повече от два месеца след падежа за стопанската 2014/2015г. по договор №265/07.08.2013г. и 672,96 лева по договор №264/07.08.2013г., както и сумата от 496,44 лева разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред окръжен съд-гр.Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: