Р Е Ш Е Н И Е

Номер 102 06.04.2016 г. гр.Разград

Разградският районен съд

На девети март две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1479 описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от А.Н.М., с която са предявени обективно съединени искове срещу Ю.А.Ч., А.Ю.Ч. и Р.С.И. за прогласяване за относително недействителен спрямо ответника на договора за покупко-продажба на поземлен имот, находящ се в гр.Лозница, с административен адрес ул.”***”, №** съставляващ имот с пл.№336, за който е отреден парцел ІІІ-336 от кв.36 по плана на гр.Лозница ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и баня на първия етаж и три стаи и баня на втория етаж, със застроена площ от 70 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 40 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 24 кв.м., извършено на 06.03.2013 г. с нотариален акт №136, т.І, рег.№772, дело №74/2013 г. на нотариус Б.К. с рег.№282 на НК, както и за установяване, че ищецът е единствен собственик на горепосочения поземлен имот като придобит чрез изтекла в негова полза придобивна давност. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че на 04.10.1995 г. той и съпругата му с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане са прехвърлили горепосочения недвижим имот на Б. А.Ч., тяхна дъщеря и първия ответник Ю.А.Ч., неин съпруг, че двамата не са изпълнявали задълженията си по договора, че през 2010 г. починала съпругата му, а през 2013 г. и дъщеря му, че с решение по гр.д.№642/2013 г. по описа на РС Разград, решение по в.гр.д.№89/2014 г. по описа на ОС Разград и решение по гр.д.№4895/2014 г. на ВКС договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален от ищеца до размера на 4/6 идеални части. Сочи, че с нотариален акт от 06.03.2013 г. ответниците Ю.А.Ч. и А.Ю.Ч. са прехвърлили на ответника Р.С.И. правото на собственост по отношение на процесния имот, като са целели увреждане на интересите му – след разваляне на договора да не може да получи имота. Твърди, че владее имота от 1996 г. като до 2013 г. го е ползвал заедно със съпругата си, че ответниците никога не са владели имота и не са оспорвали неговото право на собственост..

Ответниците Ю.А.Ч. и А.Ю.Ч. не са заявили становище по делото в законоустановения срок.

Ответникът Р.С.И. счита иска за неоснователен. Признава, че е закупил процесния имот. Твърди, че до получаването на препис от исковата молба не е знаел, че по отношение на имота има претенции на трети лица, че той владее имота необезпокоявано.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение №3/23.01.2014 г., постановено по гр.д.№642/2013 г. по описа на РС Разград е развален договора, сключен с нотариален акт №181, т.6, дело №2213/04.10.1995 г. на нотариус при РС Разград, с който ищецът по настоящия договор А.Н.М. и А. О. М. са прехвърлили на дъщеря си Б. А.Ч. дворно място с площ 745 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот –III – 336 в кв.36 по плана на гр.Лозница, заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и масивен гараж поради неизпълнение на задължението от страна на ответниците Ю.А.Ч. и А.Ю.Ч. – наследници на приобретателката по договора. В частта над размера от ¾ идеални части решението на първоинстанционния съд е отменено с решение на ОС Разград по в.гр.д.№89/2014 г. и за останалата ¼ идеална част искът е отхвърлен като неоснователен. С решение на ВКС по гр.д.№4895/2014 г. решението е обезсилено в частта, в която е разгледан иска за разваляне на договора за над 4/6 от описания недвижим имот. Така след влизане в сила на трите решения искът е уважен в частта за разваляне на договора за 4/6 идеални части от недвижимия имот.

С нотариален акт №136, т.1 рег.№772, дело №74/06.03.2013 г., преди вписването на исковата молба по гр.д.№642/20013 г. на РС Разград ответниците Ю.А.Ч. и А.Ю.Ч. са продали на ответника Р.С.И. поземлен имот с площ 745 кв.м. съставляващо урегулиран поземлен имот –III – 336 в кв.36 по плана на гр.Лозница, заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и масивен гараж за сумата 6 200 лв.

При изповядването на сделката първите двама ответници са се легитимирали като собственици на процесния имот с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.

Според показанията на свидетелите А.и С. от построяването на процесната къща в нея живее ищеца. Никой не го е гонил от нея. Свид. А. счита, че тя е собственост на ищеца. Ответниците живели в къщата няколко месеца, след като ищецът и съпругата му прехвърлили собствеността на дъщеря си. След това се скарали и повече не се били връщали в тази къща. Ответниците заплашили ищеца, че ще го оставят навън, тъй като се били разбрали с някого да купи къщата. След това ищецът завел делото за разваляне на договора за издръжка и гледане, при което установил, че къщата е прехвърлена на друг човек. Третият ответник не бил искал от ищеца да се изнесе от имота.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД урежда три хипотези, при които сделката е относително недействителна по отношение на кредитора. Критериите за отнасяне на един случай към една или друга от хипотезите е вида на разпореждането и момента на възникване на задължението. В случая разпореждането е възмездно, а задължението на ответниците Ю.Ч. и А.Ч. да върнат съответните идеални части от правото на собственост върху имота на ищеца е възникнало след развалянето на сделката с решението, влязло в сила на 09.04.2014 г., т.е. след разпореждането с имота от 06.03.2013 г.

Ето защо основателността на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да се преценява с оглед разпоредбата на ал.3 от този текст, тъй като разпореждането е извършено след възникване на вземането на ищеца.

За да бъде уважен този иск е необходимо наличието на следните три предпоставки, тъй като разпоредителното действие е възмездно: ищецът да е кредитор на ответника, длъжникът да е извършил действие, с което уврежда интересите му и това действие да е предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял /в случая ответниците/ да увреди кредитора.

Както бе посочено по- горе ищецът има вземане за връщане на 4/6 идеални части от имота срещу първия и втория ответник от 09.04.2014 г., когато е влязло в сила съдебното решение за разваляне на договора. С действията си по отчуждаване на имота същият е увредил своя кредитор, тъй като се е лишил от това имущество, чието връщане дължи.

Към датата на извършване на действието първият и втория ответници в качеството си на длъжници да съзнавали, че със своите действия увреждат ищеца. Този извод следва освен от показанията на свидетеля С., но и от факта, че те са спрели да изпълняват задълженията си по договора след смъртта на съпругата на първия ответник. Тъй като в случая сделката, с която ответникът Х. се е разпоредил с имота си е възмездна, то е необходимо да се преценява дали лицето, с което е договарял, също е знаело за увреждането, както и че договарящите са сключили сделката с цел да увредят ищеца. Първите двама ответници към датата на сделката не са имали фактическа власт върху процесния имот. Такава фактическа власт не е придобил и третия ответник, а сделката е сключена на цена, равна на данъчната оценка на имота. Първите двама ответници към датата на сключване на сделката са били наясно, че не изпълняват задълженията си по договора за издръжка и гледане. Третият ответник е разбрал от нотариалния акт, че прехвърлителите са придобили имота с договор за издръжка и гледане и предвид факта, че всички живеят в едно неголямо населено място, е бил наясно , че този договор не се изпълнява. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че сделката е била сключена от ответниците с намерение да увредят ищеца като кредитор по договора за издръжка и гледане,

Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и предявеният иск за относителна недействителност на сделката следва да бъде уважен, но само до размера на 4/6 идеални части като между страните по нея сделката поражда целените правни последици, но по силата на закона тя няма действие спрямо ищеца по иска, т.е. същият може да иска връщане на 4/6 от този имот по същия начин, както ако тази част от имота беше собственост на първия и втория ответник.

В останалата му част до размера на 2/6 идеални части искът е допустим, тъй като ищецът твърди, че договорът за издръжка и гледане е развален в цялост, докато с представените съдебни решения се установява, че той е развален само до размера на 4/6 идеални части, т.е. ищецът е кредитор само до размера на тези идеални части. С прехвърлянето на тези 2/6 идеални части ответниците не са увредили ищеца, тъй като по отношение на тях договорът за издръжка и гледане не е развален.

По отношение на иска за установяване, че ищецът е собственик на имота въз основа на придобивна давност, съдът счита същият за неоснователен и недоказан. След сключването на договора за издръжка и гледане от 1995 г. ищецът е останал в имота, но вече като държател за дъщеря си, на която е прехвърлил правото на собственост. Не бяха представени доказателства за превръщане на държането във владение, както докато тя е била жива, така и след смъртта й по отношение на наследниците. Ето защо съдът приема, че упражняваната фактическа власт не е била под форма на владение предвид липсата на демонстрирано намерение за своене не имота. Тук такова намерение не може да се предполага, тъй като самият ищец със сключването на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е започнал да упражнява фактическата власт не за себе си, а за дъщеря си, респ. за нейните наследници.

Предвид основателността на иска на основание чл.78 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Така при разноски по делото от 784,07 лв. за всеки от двата иска са направени по 392,35 лв. От двамата иска единият е частично основателен до размера на 4/6 и следващите се разноски съразмерно на тази част са 261,57 лв. В този размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на А.Н.М., ЕГН ********** *** на ДОГОВОР за покупко-продажба в частта, отнасяща се за 4/6 /четири шести/ идеални части от поземлен имот с площ 745 кв.м. /седемстотин четиридесет и пет квадратни метра/ , съставляващ урегулиран имот III – 336 /три римско, тире, триста тридесет и шест арабско/ в кв.36 /тридесет и шест/ по плана на гр.Лозница, обл.Разград, ул.“*****“, №**, при граници: улица от двете страни, имот II-337 и имот пл.№335 заедно с построените в него 1.самостоятелен обект – двуетажна масивна жилищна сграда , с гредоред, състояща се от две стаи и баня на първия етаж, на втория етаж три стаи и баня, строена през 1975 г., със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра/, 2.полумасивна стопанска сграда, строена през 1996 г. със застроена площ от 40 кв.м. /четиридесет квадратни метра/ и 3. Масивен гараж, строен през 1987 г., със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ квадратни метра/, сключен под формата на НОТАРИАЛЕН АКТ №136, т.1, рег.№772, дело №74/06.03.2013 г. на нотариус рег.282 с район на действие Районен съд Разград между Ю.А.Ч., ЕГН ********** и А.Ю.Ч., ЕГН ********** като продавачи и Р.С.И., ЕГН ********** като купувач и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на относителна недействителност на същата сделка в останалата част до размера на 2/6 идеални части от недвижимия имот.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А.Н.М., ЕГН ********** *** срещу Ю.А.Ч., ЕГН ********** ***, А.Ю.Ч., ЕГН ********** *** и Р.С.И., ЕГН ********** *** за установяване, че А.Н.М., ЕГН ********** е придобил право на собственост чрез придобивна давност върху поземлен имот с площ 745 кв.м. /седемстотин четиридесет и пет квадратни метра/ , съставляващ урегулиран имот III – 336 /три римско, тире, триста тридесет и шест арабско/ в кв.36 /тридесет и шест/ по плана на гр.Лозница, обл.Разград, ул.“*****, №**, при граници :улица от двете страни, имот II-337 и имот пл.№335 заедно с построените в него 1.самостоятелен обект – двуетажна масивна жилищна сграда , с гредоред, състояща се от две стаи и баня на първия етаж, на втория етаж три стаи и баня, строена през 1975 г., със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра/, 2.полумасивна стопанска сграда, строена през 1996 г. със застроена площ от 40 кв.м. /четиридесет квадратни метра/ и 3. Масивен гараж, строен през 1987 г., със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ квадратни метра/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ю.А.Ч., ЕГН ********** ***, А.Ю.Ч., ЕГН ********** *** и Р.С.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Н.М., ЕГН ********** *** сумата 261,57 лв. /двеста шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки / съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: