Р Е Ш Е Н И Е

№ 96/06.04.2016 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми март, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1581 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 435,32 лева, за консумирана и незаплатена вода за периода 08.12.2010г. до 06.01.2014г., както и сумата 130,86лева, обезщетение за забава за периода от 01.03.2011г. до 16.06.2015г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът в писмения си отговор заявява, че в имота си има два водомера, втория от които е поставен през м.декември 2011г., а не както ищецът е отбелязъл в карнета за отчитане на вода- м.декември 2010г. В заповедното производство прави възражение за погасителна давност относно сумите по фактурите преди 25.06.2012г.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:   Няма спор, че ответникът-Б.Л.М. *** е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на ап.***** на гр.Разград. При ищеца ответникът е записан с абонатен номер 44111, разделени на две партиди №44111 и №44112, тъй като м имота има монтирани два водомера.

По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№1095/2015г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 435,32 лева за консумирана, но незаплатена вода за периода  от 08.12.2010г. до 06.01.2014г. и за сумата 130,86 лева лихва за забава за периода 01.03.2011г.-16.06.2015г. и 25 лева разноски по производството. М. е възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК, заради което ищецът е предявил настоящия иск.

В заповедното производство ответникът е направил възражение за погасителна давност. Заявлението по ч.гр.дело е депозирано в съда на 25.06.2015г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,  за периода 25.06.2012г. до 25.06.2015г. дължимите от ответника суми за ВиК услуги  по двете партиди са:155,44 лева главница за периода  25.06.2012г. до 06.01.2014г.и 27,66 лева лихва за забава.

Пред вид възражението за погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД съдът констатира, че действително задълженията на ответника за периода преди 25.06.2012г. действително е погасено по давност. За това и не счита за необходимо да анализира сочените в писмения отговор обстоятелства относно датата на монтиране на водомера в кухнята на жилището отчетено по партида №44112, тъй като се отнасят за погасителния период/ декември 2010г. или м.декември 2011г./

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. По фактурите за периода 25.06.2012г.-06.01.2014г. задължението на ответника е в размер на 155,44 лева, като по никоя от тях плащане не е постъпило. Няма спор че вземането по фактурите касаещи периода преди 25.06.2012г. е погасено по давност. За това предявения установителен иск като основателен следва да се уважи само за посочените по-горе суми.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на т.11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе и за дължимостта на разноските направени в заповедното производство. Общо направените разноски са в размер на 600 лева, от тях ответникът дължи 164,42 лева пред вид уважената част от иска.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

                ПРИЕМА за установено по отношение на Б.Л.М. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-******* , представлявано от управителя инж.С. Р. И. по заповед за изпълнение на парично задължение №1716/26.06.2015г. по ч.гр.д.№1095/2015г. по описа на РРС, НО ДЪЛЖИ  само сумата от 155,44 лева/сто петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 25.06.2012г. до 06.01.2014г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2015г. до окончателното плащане, и сумата 27,66 лева обезщетение за забава.

            ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 435,32 лева главница и 130,36 лева обезщетение за забава.

             ОСЪЖДА Б.Л.М. с ЕГН-********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД-гр.Разград сумата 164,42 лева разноски по настоящото и заповедно производство, които са изчислени съразмерно уважената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: