Р Е Ш Е Н И Е

Номер 103 08.07.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети март две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1662/2015 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу Д.Д.Т., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 230,11 лв. главница и сумата 91,19 лв. лихва за забава за периода 11.03.2012 г. – 05.05.2015 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит с “Глобекс Финанс”АД за сумата 500 лв., че се е задължила да върне сумата 889,70 лв., от които 389,70 лв. договорна лихва, че от 11.03.2012 г. ответницата е изпаднала в забава, че до датата на подаване на исковата молба е заплатила 709,10 лв., от които 337,21 лв. договорна лихва и 269,89 лв. главница и 102 лв. лихва за забава, че на 19.09.2013 г. вземането към ответниката е прехвърлено на ищеца. Сочи, че е изпратил уведомление за цесията, но ответницата не го е получила, той като не е открита на адреса.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че е заплатила сумата 879,10 лв. главница, като признава иска в останалата му част до размера от 10,60 лв. Прави възражение за нищожност на клаузата в договора, уреждаща размера на лихвата – т.12.1 от Общите условия, поради противоречие на добрите нрави и закона. Счита, че целият договор е нищожен като сключен в противоречие с чл.21 във вр. с чл.10 и чл.11 от Закона за потребителския кредит. Претендира за присъждане на направените от нея разноски по делото.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №822/2015 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между „Глобекс Финанс“АД, чрез представител К. Х. и ответницата Д.Т. е сключен договор за заем /потребителски кредит/ 53486. Уговореният размер на заема е 500 лв., а крайният срок за погасяване на кредита е 10.05.2012 г. на седем месечни вноски, шест от които в размер на 127,10 лв., а последната – в размер на 127,13 лв. Сумата е получена в брой от представител на Изипеи. Към договора да приложени общи условия, приподписани от ответницата. В тях е посочено, че лихвения процент по редовната главница е 133,62 %., а годишния лихвен процент /ГПР/ е 432,% . Общите условия са написани с шрифт, по-малък от 12.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2013 г. „Глобекс финанс“АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ООД ликвидни и изискуеми вземания, сред които и вземането към ответницата с №53486. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от „Глобекс Финанс“АД, изпратено чрез „Агенция за събиране на вземания“АД, с което уведомяват ответницата за това, че вземането й е прехвърлено. Писмото е изпратено с известие за доставяне и се е върнало като непотърсено. Препис от това писмо е връчено на ответника ведно с екземпляр от исковата молба.

Ответницата е представила квитанции и разписки за платени суми като вноска по кредит 53486 както следва: сумата 127,10 лв., платени на 10.11.2011 г. /л.40/. На дата 24.03.2012 г. /л.39/ е издадена квитанция , в която са посочени 150 плюс 150 лв. цифром и сто лева словом. В графата цифром е поставен подпис на издателя на квитанцията. Освен това са платени сумата 100 лв., платени на 18.05.2012 г., сумата 100 лв., платени на 11.06.2012 г., сумата 50 лв., платени на 27.07.2012 г., за сумата 50 лв., платени на 08.08.2012 г. , сумата 50 лв., платени на 17.08.2012 г.

Чрез „Изипеи“ ответницата е платила на „Глобекс Финанс“АД сумата 32 лв. за предплатена услуга на 21.10.2013 г. /л.41/, сумата 30 лв. за предплатена услуга на 29.11.2013 г. /л.44/ сумата 20 лв. за предплатена услуга на 07.02.2014 г. /л.43/ и сумата 20 лв. по кредит №507346 на 25.02.2014 г., преведени вече по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ООД, /л.42/

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, според което ответницата е следвало да заплати сумата 889,70 лв., от които 500 лв. главница и 389,70 лв. лихва. Съответно са платени 607,10 лв., от които 337,21 лв. лихва и 269,89 лв. главница. В счетоводството на „Кредисимо“АД, цедент по договора за цесия са отразени плащанията, за които ответницата е представила квитанции. Досежно квитанция от 24.03.2012 г., в която има несъответствие в сумата цифром и словом /сто лева, респ 150 +150/ и подпис на издателя, същата е осчетоводена на 27.03.2012 г., като е отразена като платена сумата 130 лв. Така според счетоводните записвания при цедента са останали дължими 230,11 лв. главница и 52,49 лв. договорна лихва, т.е. общо 282,60 лв.. Цедентът е начислил наказателна лихва за забава в размер на 34,80 лв., 43,20 лв. за изпращане на три напомнителни писма и 72,00 лв. за две посещения на адреса, съответно общо административни разходи 115,20 лв. Платените по „ Изипеи“ 102 лв. са осчетоводени, като с тях е намалено задължението от 193 19 лв. , от които 43,19 лв. обезщетение за забава и 150 лв. административни разходи.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на главница е частично основателен и доказан до размера на 32,04 лв. За да стигне до този извод, съдът взе предвид несъответствието в квитанцията от 24.03.2012 г. между отразената сума цифром /150 +150/ и словом /сто лева/ и реално осчетоводените като платени 130 лв. на 27.03.2012 г. и като взе предвид допълнително поставения подпис след повторно изписаните 150 , счита, че внесената от ответницата сума е била в размер на 300 лв., като фактически са били внесени в касата на дружеството само 130 лв. Допълнителен аргумент в тази насока е квитанцията от 11.06.2012 г., в която също има допълнително записване, както и обстоятелството, че в първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца не е възразил срещу тези квитанции, представени с отговора на исковата молба. Тъй като ответницата е платила на оторизиран представител на „Глобекс Финанс“АД /последното е видно и от това, че част от сумата действително е била отчетена/, съдът следва да зачете това плащане като редовно. Следователно към датата на цесията ответницата е дължала на ищеца като главница сумата 112,60 лв. /282,60 лв. – 170 лв., неотчетени като платени на 24.03.2012 г./.

По делото не бяха представени никакви доказателства за извършени административни разходи, поради което съдът счита, че ищецът неправилно е прихванал платените 102 лв. за погасяване на това задължение.

Ето защо с тези суми са погасени задълженията на ответницата към ищеца за главница и за обезщетение за забава. Така върху сумата 112,60 лв. за периода 11.03.2012 г. – 21.10.2013 г. законната лихва е в размер на 18,62 лв. /изчислени с електронен калкулатор/ Следователно с платените на тази дата 32 лв. ответницата е погасила законната лихва и сумата 13,38 лв. от главницата. Върху останалата главница в размер на 99,22 лв. за периода 21.10.2013 г. – 29.11.2013 г. законната лихва за забава е в размер на 1,10 лв. така с платените на 29.11.2013 г. 30 лв. освен лихвата за забава са заплатени и 28,90 лв. от главницата и задължението е останало в размер на 70,32 лв. Върху тази сума за периода до 17.02.2014 г. следва да бъде начислена законна лихва от 1,59 лв. Така със сумата 20 лв. ответницата освен законната лихва е изплатила и 18,41 лв. от главницата, при което са останали дължими 51,91 лв. Върху тази сума до 25.02.2014 г. е изтекла законна лихва в размер на 0,13 лв. и с платените на тази дата 20 лв. освен лихвата ответницата е заплатила и 19,87 лв. от главницата, при което дължимата сума е останала 32,04 лв.

При изчисляването на сумите съдът взе предвид разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, която предвижда когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Искът за заплащане на обезщетение за забава за периода 11.03.2012 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.05.2015 г. е частично основателен. За установяване на конкретната сума съдът взе предвид това, че след тази дата има частични погасявания, с които са погасени първоначално лихвите, а след това част от главницата. Така остават дължими лихвите след последната вноска – 25.02.2014 г. върху остатъка от главницата, а именно 32,04 лв. За периода 25.02.2014 г. – 05.05.2015 г. законната лихва върху тази сума /отново изчислена с помощта на електронен калкулатор/ е 3,87 лв. В тази част е основателен вторият от предявените искове.

В останалата си част предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Възражението на ответницата за частична нищожност на клаузата за размера на договорната лихва като противоречаща на добрите нрави е неоснователно. Парите като стока имат цена, каквато страните по сделката уговорят помежду си. В случая сумата, която следва да плати ответницата е била точно посочена в договора, подписан от ответницата, поради което същата не може да твърди, че противоречи на добрите нрави. Като лихвен процент и годишен процент на разходите конкретните сойности са посочени в общите условия, приподписани от ответницата.

Възражението за нищожност на договора поради противоречие на чл.21 във вр. с чл.10 и 11 от Закона за потребителския кредит също е неоснователно. При тази преценка съдът взе предвид, че формата на договорите са определя от закона, който е бил в сила в деня на тяхното сключване. Така за договора от 27.09.2011 г. не следва да се взема предвид изискването на чл.10 в редакцията му след 2014 г., който предвижда размерът на шрифта да не е по-малък от 12. Ето защо съдът намира, че при сключването на договора кредиторът е спазил разпоредбите на закона, действащи към този момент.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното, както и в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 36,24 лв. от разноските по заповедното производство и 41,82 лв. разноски по настоящото производство.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Т., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“АД, ЕИК **** със седалище гр.София,, сумата 32,40 лв. /тридесет и два лева и четиридесет стотинки/ главница и сумата 3,87 лв. /три лева и осемдесет и седем стотинки/ обезщететние за забава за периода 11.03.2012 г. – 05.05.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №1240/07.05.2015 г. по ч.гр.д.№822/2015 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявения размер от 230,11 лв. главница и 91,19 лв. обезщетение за забава като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ „Агенция за събиране на вземания“АД, ЕИК ******сумата 36,24 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.№822/2015 г. и сумата 41,82 лв. /четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ разноски по настоящото дело, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №822/2015 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: