Р Е Ш Е Н И Е

Номер 122 06.04.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1712/2015 г.

Производството е с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Т.А.Д. и И.Д.Д., с която е предявен иск срещу Социалинвест АД, за установяване, че не дължат по изпълнително дело №20147740400089 по описа на ЧСИ Я.Д. и взискател ответника, 20729,96лв. главница по извършени доставки на бензин и дизелово гориво, сумата 579,70лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 13.06.2012г., както и сумата 426,19лв. разноски, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 12.03.2014г. по гр.д. №13656/2012г. на ВРС, сумата 1153,01лв. разноски в исковото производство пред ВРС, както и сумата 1060лв. разноски пред ВОС, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 12.03.2014г. въз основа на решение по в.т.д. №1917/2013г. на ВОС. Искат разноски. Твърди се, че посоченото изпълнително дело е образувано на 02.04.2014г. със страни ответника като взискател и ЕТ “Д.-Д. Д.” с едноличен собственик Д. И.Д., образувано въз основа на два броя изпълнителни листи издадени на 12.03.2014г. от ВРС, първият въз основа на решение №13656/2012г. на ВРС, а вторият по в.т.д. №1917/2013г. на ВОС. По изпълнителното дело са били конституирани ищците като длъжници на основание чл.429 ал.1 от ГПК, в качеството на наследници на Д. И.Д. починал на 11.04.2014г. в Германия, като твърдят, че не са негови наследници, тъй като се отказали от наследството на 06.06.2014г. вписано под №97/2014г. в особената книга на ВРС и което наследство никога не са приемали. Във връзка с конституирането им като длъжници и наложен запор на пенсията на първия ищец, на 12.02.2015г. била депозирана молба по изп. дело и приложено удостоверение №7509/14г. за отказ от наследство, а срещу подадена жалба от ищците по същото, ответникът възразил, че отказът е нищожен, тъй като са приели наследството. Към настоящия момент двамата продължавали да са конституирани като длъжници.

Ответникът оспорва иска и направения отказ от наследство, като твърди, че е нищожен, тъй като преди това ищците са приели наследството оставено от Д. И.Д., като е получена личната му пенсия за м. март и април 2014г., заплатено е задължение по изп. дело №20148080400871 образувано срещу него, подадена декларация по ЗМДТ, през 2014г. са извършени плащания на данък сгради, разпореждане с МПС – наследствени вещи, от страна на ищците. Твърди, че отказът е извършен пред РС извън последното местожителство на наследодателя, което е било в Германия, както и че не е подписан лично от двамата молители, нито подписите са удостоверени нотариално. Предявява насрещен иск в условията на евентуалност, в негова полза да бъде унищожен отказа от наследство заявен от ищците вписан под №97/2014г. в книгата за отричане от наследство при РС Варна. Ищците оспорват твърденията в молбата на ответника, че отказа от наследство е нищожен.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищците са майка и син, съответно съпруга и син на Д. И.Д., починал на 11.04.2014г. в Германия. На 02.04.2014г. било образувано изпълнително дело №20147740400089 по описа на ЧСИ Я.Д. със страни ответника като взискател и ЕТ “Д.-Д. Д.” с едноличен собственик Д. И.Д., образувано по подадена молба от ответника, въз основа на два изпълнителни листа издадени на 12.03.2014г. от ВРС, първият въз основа на решение №13656/2012г. на ВРС, а вторият по в.т.д. №1917/2013г. на ВОС, съгласно които ЕТ “Д.-Д. Д.” е осъден да заплати на Социалинвест ЕАД сумите 20729,96лв., 579,90лв., 426,19лв. по първия, както и сумите 1153,01лв. и 1060лв. по втория изпълнителен лист. На 06.06.2014г. по ч.гр.д. №78509/2014г. по описа на ВРС образувано по подадени заявления от първи и втори ищец, е вписан отказа им от наследството на Д.И.Д. в особената книга на ВРС. По изпълнително дело №20147740400089 по описа на ЧСИ Я. Д., ищците били конституирани като длъжници, в качеството на наследници на Д. И.Д.. На 12.09.2014г. на двамата били изпратени покани за доброволно изпълнение и са били предприети съответните изпълнителни действия. Във връзка с това ищците депозирали молба по изпълнителното дело, че са се отказали от наследството на Д. И.Д. и съответно да бъде вдигнат запора наложен върху пенсията на първия ищец. Ответникът оспорил направения отказ от наследство, във връзка с подадена жалба от ищците чрез ЧСИ до ОС Шумен, където било образувано гр.д. №324/2015г.

По делото са приложени препис-извлечение от акт за смърт на Д. И.Д., удостоверение за наследници, справки от ТП на НОИ Варна, писмо от сектор ПП при ОД на МВР Варна, писмо от български пощи с изплащателен картон относно изплащане сума за пенсия на лицето Д. И.Д., заверени преписи от книга за отказ от наследство за 2014г. на ВРС, както и гр.д. №7509/2014г. на ВРС, изп. д. №20147740400089 на ЧСИ Я.Д. и изп.д. №20148080400871 на ЧСИ З. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК е допустим, като ищците са обосновали правния си интерес с това, че не отговарят за задълженията на наследодателя си, поради заявени откази от наследство, а са били конституирани като страни по изпълнително дело, по което е бил длъжник техния наследодател. В случая е налице правен интерес да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника - взискател по изпълнително дело, че поради направените откази от наследство, не са правоприемници на задължението предмет на изпълнителното дело и не дължат сумите. В случая не е спорно, че ищците са наследници на длъжника по изпълнително производство Д. И.Д. починал на 11.04.2014г., както и че на 06.06.2014г. е бил вписан отказ от наследство под №87/2014г. в особена книга на РС Варна. Спорното в случая е, дали извършения от ищците отказ от наследство е действителен. Отказът от наследство става по реда на чл. 49 ал.1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия в района на който е открито наследството, като се вписва в особена за това книга. Наследството съгласно чл.1 от ЗН се открива в момента на смъртта по последното местожителство на лицето. В случая съдът намира, че разпоредбите на закона са спазени, ищците са подали заявления за отказ от наследство до компетентния съд в района на който е открито наследството - по последното местожителство на наследодателя, т.е. където е постоянния адрес на същия в гр.Варна/от влизане в сила на ЗГР нашият закон изоставя термина местожителство и работи с термина постоянен адрес/. Извършения отказ е вписан в особената книга на РС Варна, видно от приложеното гражданско дело № 7509/2014г. и удостоверение на РС Варна. Неоснователни са възраженията на ответника, за нищожност на отказа, поради неприлагане на удостоверение за наследници към този момент. По този факт не се спори, а именно че има такова издадено на 26.06.2014г. От приложените преписи на гр.д. №7509/2014г. на РС Варна е видно, че по делото са приложени други документи удостоверяващи смъртта на Д. И.Д. – удостоверение за смъртен случай издаден от лекар от гр.Зиген Федерална Република Германия, разрешително за погребение издадено от кмета на същия град, удостоверение за отлагане на издаване на смъртен акт по §7 от Наредбата за гражданско състояние, поради което компетентният съд е приел, че същият е починал и именно заявителите са негови наследници, като е постановил вписване на направените откази. Не е въведено изискване за подписване на заявлението лично от молителя пред съдията, като явяването в това производство е по преценка на съда предвид разпоредбата на чл.534 от ГПК. Неоснователно е и възражението че не е постановен точно определен акт на съда, за да бъде извършено вписването, явно е, че е вписан такъв акт – отказ от наследство, като действието на отказа се поражда след вписването в специалната книга към районния съд. Безспорно е в случая, че такова вписване е направено в особената книга на РС Варна. Т.е. формалните изисквания на закона визирани в чл.49 ал.1 от ЗН във вр. с чл.52 от ЗН са спазени, поради което вписаните откази от наследство на ищците са действителни. Лицето извършило отказ от наследство се изключва от числото на наследниците като губейки облагите от наследството, наследникът се освобождава от всички тежести и задължения. По отношение на възражението на ответника, че са извършени действия по приемане на наследството преди заявения отказ, съдът намира същото за недоказано. От събраните по делото доказателства не се установява да са извършени твърдените действия от страна на ищците. Подаденото заявление от 27.06.2014г. от първия ищец по чл.84 от КСО до ТП на НОИ Варна за отпускане на добавка към пенсията на починалия съпруг въз основа на осигурителен стаж придобит след пенсионирането му, на първо място е действие, което е последвало, а не предхождало вписването на отказа от наследство. На следващо място, самото заявление не сочи на това, да е била преизчислена, съответно получена надбавка към пенсия на ищцата. Видно от приложеното писмо на Български пощи и пенсионен картон към него /л.109-110/ се установява, че пенсията на Д. И.Д. не е получавана от м. февруари 2014г., а за м. юли 2014г е спряна поради това, че лицето е починало, а през м. август 2014г. е прекратена за изплащане. Т.е. след смъртта на лицето, а и преди това, превежданите суми представляващи сума за пенсия на лицето Д. И.Д. не са били получавани. В този смисъл е и писмо от ТП на НОИ Варна, че ежемесечно е изплащана лична пенсия до м. януари 2014г. включително. След смъртта му и преди отказа от наследство, не се установи да е била получавана пенсията му. Не се доказа, да е било извършено разпореждане от страна на ищците с движими или недвижими вещи, както и на ЕТ преди вписване на отказа от наследство. От приложеното писмо на сектор ПП към ОД на МВР Варна се установява, че не са извършени продажби на превозни средства от ищците за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г., а от писмо на Община Варна – че няма подавани декларации по чл.14 от ЗМДТ и не е бил заплащан данък върху недвижими имоти собственост на Д. И.Д.. Поради което предявеното възражение за нищожност на отказа от наследство остана недоказано, тъй като не се установиха действия разкриващи действително намерение за приемане на наследството, извършени преди вписания отказ, респ. недвусмислени такива, от които да се направят изводи за това, като в т.см. практиката на ВСК/Р-е №395/04.11.10г. гр.д.№309/10г.ІІ г.о./ Поради което ищците като отказали се от наследството на своя-праводател са изключени от числото на наследниците, не отговарят за задълженията и не дължат сумите предмет на изпълнителното дело поради което претенцията им е основателна.

По отношение на насрещният иск за унищожаване отказа от наследство останало след смъртта на Д. И.Д., поради това че уврежда кредитора, същият е с правна квалификация чл.56 ал.1 от ЗН, предвид изложените факти в насрещната молба/л.39/, а именно, че вписания отказ от наследство направен от ищците е действителен - че ответникът е бил кредитор, че имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие задължението по изп. дело. Искът по чл.56 от ЗН стои на разположение на кредитора на наследника, който се е отказал от наследството, а не на кредитора на наследодателя/Р-е №104/09.03.2011г. гр.д. №160/10г. № г.о., Р-е №875/14.04.1969г гр.д. №381/69г. І г.о./. Качеството на кредитор следва да е възникнало преди отказа от наследство. В случая ищците не са били длъжници по изпълнителното производство към момента на образуването му. Длъжник по изпълнителното производство е бил ЕТ “Д.-Д. Д.”. Поради липса на материално-правна легитимация за ответниците/ищци по първоначалния иск/ насрещния иск е неоснователен. Още повече, че в случая не се събраха доказателства изпълващи състава на нормата на чл.56 от ЗН - по отношение на притежавано от длъжника имущество, което да не е било достатъчно да покрие задължението по изпълнителното дело. Поради което насрещният иск е неоснователен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 2637,95лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на “Социалинвест” АД, ЕИК*****, адрес гр.Разград***, че Т.А.Д., ЕГН **********, адрес *** и И.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, не дължат по изпълнително дело №20147740400089 по описа на ЧСИ Я.Д. рег. №774 с район на действие Окръжен съд Шумен и взискател “Социалинвест” АД, ЕИК**** сумите от:

1. 20729,96лв./двадесет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ главница по извършени доставки на бензин и дизелово гориво, ведно със законната лихва от 13.06.2012г. до изплащане на сумата и сума в размер на 579,70лв./петстотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 13.06.2012г., на основание чл.410 ГПК, както и сума в размер на 426,19лв./четиристотин двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ представляваща разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, произтичащи от изпълнителен лист, издаден на 12.03.2014г. въз основа на решение по гр.д. №13656/2012г. 9-ти с-в по описа на ВРС, потвърдено с решение по в.т.д.№1917/2013г. по описа на ВОС и заповед №4377/14.06.2012г. по ч.г.д.№8396/2012г., 35-ти състав по описа на ВОС;

2. 1153,01лв./хиляда сто петдесет и три лева и една стотинка/ разноски по исковото производство пред ВРС на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, както и сумата 1060лв./хиляда и шестдесет лева/ представляваща разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, сторени в производство пред ВОС, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 12.03.2014г. въз основа на решение по в.т.д. №1917/2013г. по описа на ВОС.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от “Социалинвест” АД, ЕИК****, адрес гр.Разград***за унищожаване отказа от наследство останало след смъртта на Д. И.Д., заявен от Т.А.Д. и И.Д.И. и вписан под №97/2014г. в специалната книга за отричане от наследство при Районен съд Варна.

ОСЪЖДА “Социалинвест” АД, ЕИК*****, адрес гр.Разград***, да заплати на Т.А.Д., ЕГН ********** и И.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 2637,95лв./две хиляди шестотин тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: