Р Е Ш Е Н И Е

№ 128, 12.04.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1774 по описа за 2015г. на РРС

Предявени са обективно съединени искове по чл.8 ал.1 във вр. с чл.17 ал.2 и чл.30 ал.1 ЗАЗ .

Депозирана е искова молба от Б.Б.Т. и Ф.М.Т., които твърдят, че са съсобственици на 3/12ид.ч. от имоти №№015022, 013005, 002001, 014043, 014078 и 015021. Имотите са били отдадени под аренда от предишния собственик на ответницата за срок от 5 стопански години /до стопанската 2016/2017г. вкл./.Ищците твърдят, че са уведомили ответницата за промяната на собствеността усто и писмено на 23.02.15г. да им заплати дължимата рента за стопанските 2012/2013 и 2013/2014г.. Поради неплащането от нейна страна едностранно прекратили арендния договор, за което са я уведомили. В кроя на стопанската 2014/2015г. поканили ответницата да им предаде владението на имотите им, както и да им заплати рентата за две години на стойност 1507.32лв. и 200лв. обезщетение за забава за заплатената аренда за стопанската 2013/2014г. Ответницата отново отказала. Молят съда да осъди ответницата да им заплати сумата 1507.32лв. рента за стопанските 2013/2014 и 2014/2015г. и сумата 200лв. обезщетение за забава за арендното плащане за стопанската 2013/2014г. и да осъди ответницата да им предаде владението на 3/12ид.ч. от имоти №№ 015022, 002001, 015021, 013005. Представят писмени доказателства-договор за аренда, нотариални актове, нот.покана, протокол, уведомление, конст.протокол, скици, дан.оценки.

Ответницата Н.Р. Р. оспорва исковете. Признава факта, че ползва имоти №№ 013005, 002005, 014043, 015022, 014078, 015021 на основание сключен договор за аренда. Ответницата твърди, че претенциите на ищците за арендни плащания за стопанските 2012/2013 и 2013/2014г. са неоснователни, тъй като нямат основание за това. Единствено претенцията им за стопанската 2014/2015г. е основателна. Ответницата твърди, че на 24.02.15г. е била уведомена, че ищците са придобили собствеността на описаните имоти. Твърди, че рентата за стопанската 2013/2014г.е заплатила на А. Р., С. М. и Е. И., а за стопанската 2014/2015г. е заплатила лично на ищците рента в размер на 767.88лв. Твърди, че договорът не е прекратен, поради което не дължи връщането на земята. Представя платежно нареждане за сумата от 767.88лв. платена рента за стопанската 2014/2015г.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищците са съпрузи. Видно от представените удостоверения за наследници наследодателя Х. А.С./К./ е оставил наследници по закон трите си деца-С., С. и А. Последните двама са починали и са заместени от техните деца, респ. внуци. С. И. М. и Е. И. И. са внуци на С. Х. А., а Ш. А. Х. е дъщеря на А. Х. А.. А. Х. Р. е съпруга на И. И. Р., който е син на С. Х. А.. Наследодателя С. е оставил в наследството си поземлени имоти №№ 015087, 002001, 013005, 014043, 014078, 015021, 015022.

На 06.06.12г. Ш. А. Х. е сключила договор за аренда с ответницата за срок от пет стопански години на имоти №№ 0021, 015022, 015021, 015087, 013005. Страните са уговорили арендно плащане в размер на 40лв./дка. за стопанска година. Общата площ на арендуваните имоти е 75.741дка, като арендното плащане за една стопанска година е в размер на 3029.64лв., а за целия период на договора- 15148.20лв.

На 21.05.14г. А. Х. Р. е дарила на ищците 1/12ид.ч. от имоти №№ 015022, 013005, 002001, 014043, 014078, 015021. На същата дата друг наследник- С. И. М. е продала на ищците своята 1/12ид.ч. от същите имоти. Своята 1/12ид.ч. от имотите Е. И. И. е продал на 16.07.14г.

На 23.02.15г. ищецът е поканил с нотариална покана ответницата да му заплати дължимата рента за стопанските 2012/2013г и 2013/2014г., на която ответницата е възразила че е заплатила дължимата рента на наследниците на Х. К. С втора покана от 16.03.15г. ищецът е прекратил договора за аренда, поради неплащане и отправя претенция за дължимата рента за стопанските 2012/2013г и 2013/2014г. и обезщетение от 200лв., каквито са и исковите претенции.

По делото е разпитан един свидетел- Н. О., който твърди, че е ходил с ищеца при ответницата още през месец юни или юли 2014г. за да я уведоми, че Е., А. и С. са продали частите си на Б.. Твърди, че никога не са уведомявали писмено за сделките, тъй като ответницата можела сама да провери за сделката.

Ответницата представя РКО от които е видно, че за стопанската 2013/2014г. е изплатила рента от 1023.85лв. на Е. И. И. на 27.08.15г. и на 15.10.14г. на Ш. А. Х. 2047.71лв. Ищецът твърди, че подписът в РКО от 27.08.14г. не е поставен от Е. И. И.. По делото е назначена графологична експертиза, според заключението на която подписът в РКО е положен от Е. И.. По делото е назначена и ССЕ, от която се установява, че в счетоводството на ответника е налично осчетоводено плащане на Е. И. на сумата от 2013/2014г. за 25.596дка. рента.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за неоснователни.

Имоти №№015022, 013005, 002001, 014043, 014078 и 015021 са предмет на валиден договор за аренда, сключен между ответницата и един от наследниците на Х. А. С. /К./, при съблюдаване на разпоредбата на чл.3 ал.4. Законът не забранява на един от съсобствениците да отдава под аренда съсобствените имоти. Договорът поражда действие спрямо всички, като отношенията между сънаследниците по повод получената рента от един от съсобствениците, следва да се уреждат при условията на чл.30 ал.3 ЗС, съобразно техните права.

Трима от съсобствениците са се разпоредили със своите ид.ч. /общо 3/12 ид.ч./ в полза на първия ищец. Този факт не се оспорва. Спор между страните представлява наличието на надлежно съобщение до арендатора за настъпилото частично правоприемство /на ¼ ид.ч./ на страната на арендодателите. Ищецът твърди, че е уведомил ответницата първо устно, а след това и писмено, а ответницата оспорва да е уведомявана устно.

Съгласно разпоредбата на  чл.17 ал.3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е установено задължение да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение има за последица лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. Съдът намира, че в случая ищецът не е изпълнил това си задължение и не е уведомил незабавно ответницата за извършените разпореждания с арендуваните имоти. Това е сторил една на 26.02.15г. /с нотариална покана/, почти година след изповядването на сделките и заплащането на претендираната рента. Ищецът твърди, че е уведомил устно ответницата, за което ангажира гласни доказателства. Същите обаче съдът намира ирелевантни, тъй като според закона се изисква изпращане на писмено съобщаване за извършеното правоприемство. Този извод се налага от разпоредбите на чл.17 ал.3 и ал.4, в която законодателят използва израза „от получаване на съобщението за заместването“. Ето защо съдът намира, че не е налице валидно уведомление за извършеното заместване, поради което ответницата е заплатила дължимата рента на праводателя на ищеца. Според свидетеля практиката била с устно уведомяване, тъй като арендаторът можел да провери в ОСЗ. За арендатора липсва задлъжение да извършва постоянно справки в публичния имотен регистър или в ОСЗ за да изследва промените в собствеността на арендуваните от него земеделски имоти. Това е обективно невъзможно, а и арендаторът не е длъжен по закон да го осъществи. Законът вменява в задължение на заинтересования приобретател на имота да уведоми изрично и незабавно арендатора.

Безспорно е установено по делото, че Е.И. И. и Ш. А. Х. са получили цялата дължима рента за стопанската 2013/2014г. за всички имоти и то до 15.10.14г. Рентата за стопанската 2013/2014г. е дължима от 16.10.14г., поради което претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на 200лв. е неоснователна.

Претенцията за дължима рента за стопанската 2014/2015г. е оттеглена в първото с.з.

Предвид неоснователността на исковете на ответника се следват направените разноски от 300лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Б.Т. и Ф.М.Т. против Н.Р.Р. искове за заплащане на сумата 753.66лв. дължима рента за стопанската 2013/2014г. и сумата от 200лв. обезщетение за забава на арендното плащане за стопанската 2013/2014г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за претендирана рента в размер на 753.66лв. за стопанската 2014/2015г., поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА Б.Б.Т. и Ф.М.Т. да заплатят на Н.Р.Р. сумата от 300лв./триста лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: