В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и първи март, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :П.Т.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1826 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на първата ответница по исковата молба,-по отношение на втория и трети ответник производството е прекратено, поради оттегляне на иска- че му дължи сумата 5500 лева по запис на заповед с издател наследодателката й К.Х.Х., с дата на издаване 17.01.2011г. и падеж 31.01.2012г., ведно със законна лихва, считано от 22.02.2012г. до окончателното плащане и 110 лева разноски по заповедното производство. Претендира присъждане на разноски и настоящото производство.

Ответницата оспорва иска и настоява за отхвърлянето ми с присъждане на направените по делото разноски. Твърди, на първо място, че иска е недопустим като предявен след срока на чл.415 ал.1 от ГПК, на второ място, че е неоснователен, тъй като се е отказала от наследството на майка си К. и че ищецът-заявител е получил дължимите суми по изп.д.№593/2012г. по описа на ЧСИ-Д.Драганов..

В първото по делото заседание ищецът предявява инцидентен иск за обявяване на отказа от наследство на ответницата за нищожен, поради извършени преди това действия на приемане.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.9 във връзка с чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№254/2012г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 5 500 лева, ведно със законна лихва, считано от 22.02.2012г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, въз основа на запис на заповед с дата на издаване 17.01.2011г. и падеж 31.01.2012г., както и за 110 лева разноски по заповедното производство. Издател на посочената запис на заповед е К.Х.Х.. Получавайки призовка за доброволно изпълнение на 29.06.2012г. тя е възразила срещу издадената заповед и е оспорила изцяло вземането. С резолюция от 06.07.2012г. заповедният съд й дава едноседмичен срок да представи доказателства за дата на връчване на ПДИ. Съобщение за това не й е връчено, като на 25.12.2012г. е починала. Съдът узнава датата на връчване на ПДИ- 28.06.2012г. след изискана служебно справка от ЧСИ-д.Драганов и с разпореждане от 04.09.2015г. дава едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, като съобщение за това той е получил на 17.09.2015г., заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск срещу наследниците на издателя по записа на заповед.

Видно от представеното заверено копие от изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен лист по Ч.гр.дело първоначално е образувано изп.д.№20128320400967 при ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС-Русе срещу издателя на записа на заповед К.Х.Х., по молба на взискателя е изпратено по подсъдност на ЧСИ Деян Драганов с район на действие ОС-Разград, при когото на 27.09.2012г. е образувано изп.д.№20127620400593. Видно от материалите по последното след смъртта на К.Х.Х. на 11 02.2013г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани нейните наследници, на които са изпратени ПДИ: съпруг А., синове-Г. и Е. и дъщеря-М.. На 09.06.2014г. съпругът А. е починал, а синовете Г. и Е. са представили пред ЧСИ отказ от наследство на майка си К., вписани при РРС съответно на 16.04.2013г. и на 12.02.2014г. Съгласно представеното от ЧСИ у-ние вх.№2078/25.02.2016г.-л.416 от делото, по изпълнителното дело има постъпили суми от проведена публична продан на два земеделски имота и наложен запор по банкова сметка *** Е.. Неплатения дълг към 24.02.2016г. е в размер на: 4 872,40 лева-главница; 1 128,25 лева законна лихва за периода 14.11.2013г.-24.02.2016г.; 14,50 лева разноски по изп.дело и 1 062,98 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Ищецът-заявител в съдебно заседание, състояло се на 15.02.2016г. оттегля иска си срещу ответниците Г. и Е., поради направения от тях отказ от наслед ство, заради което с влязло в сила определение производството по отношение на втори и трети ответник по исковата молба производството е прекратено-л.410 от делото.

С писмения си отговор първата ответница М. представя у-ние за отказ от наследството на майка си Кадрие и баща си Ахмед, вписан при РРС на 21.12.2015г.-л.25 от делото. Видно от представените от процесуалния представител на ищеца:нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение №63 т.1 рег.№478 дело №42 от 07.02.2014г.; нотариален акт за покупко-продажба №64 т.1 рег.№479 дело №43 от 07.02.2014г. и двата на нотариус Р.Кирилова и справка от Службата по вписвания при РРС-л.418-л.423 от делото, преди отказа от наследството на родителите си, ответницата е извършила разпоредителни действия относно наследствен на майка си имот-ПИ №009034 с площ от 44,403 декара в землището на с.Ясеновец, община Разград.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

На първо място, предявеният иск е допустим. Същият е предявен в едномесечния срок на чл.415 ал.1 от ГПК и неоснователно ответницата твърди, че иска е предявен след законовия за това срок.

На второ място, неоснователно ответницата се позовава на заявен отказ от наследство на родителите си, направения отказ от наследство на 21.12.2015г. от нейна страна е нищожен. Преди отказа тя е извършила действия по приемане на наследството по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗНасл.-разпоредила се е с наследствен имот и това действие несъмнено предполага намерението й да приеме наследството. Пред вид предявения инцидентен иск по чл.212 от ГПК, заявения от ответницата отказ от наследството на майка й К. следва да се обяви за нищожен.

На трето място, съдът приема, пред вид разпоредбата на т.5г абзац последен на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г., че предявения иск следва да се уважи изцяло без да се вземат пред вид постъпилите суми по изпълнителното дело, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на започване на принудително му изпълнение.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по настоящото дело разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 110 лева. Разноските по заповедното производство са присъдени и за тях има издаден изпълнителен лист.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВАВА за нищожен извършения от М.А.А. с ЕГН-********** *** отказ от наследството на майка си К.Х.Х., вписан на 21.12.2015г. в особената за това книга при РРС.

ПРИЕМА за установено по отношение на М.А.А. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на Р.Г.В. с ЕГН-********** *** по запис на заповед с дата на издаване 17.01.2011г. и падеж 31.01.2012г. с издател К.Х.Х. и тя ДЪЛЖИ сумата от 5 500 лева, ведно със законна лихва, считано от 22.02.2012г. до окончателното плащане, както и 110 лева разноски по заповедното производство, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№254/2012г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.А.А. с ЕГН-********** *** да заплати на Р.Г.В. с ЕГН-********** *** сумата от 110 лева разноски по настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :