Р Е Ш Е Н И Е

Номер 137 26.04.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На тридесети март две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2001 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от “СОД-Разград”ООД, с която е предявен иск срещу “ЗД Евроинс”АД за заплащане на сумата 5600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от застрахователно събитие – ПТП от 20.10.2014 г. Претендира и за законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане и разноските по делото. Сочи, че ответникът е застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” на водача на т.а. влекач марка “ДАФ” с рег.№*** за периода 27.01.2014 г. – 26.01.2015 г. и на полуремарке с рег.№***, за периода 27.09.2014 г. – 27.09.2015 г., че с присъда по НОХД №41/2015 г. по описа на РС Разград М. Р. С., е признат за виновен в това, че на 20.10.2014 г. по път ІІІ-2005 в гр.Разград – с.Самуил, при управление на МПС товарен автомобил марка “ДАФ с рег.№*** и полуремарке с рег.№*** е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на П. С. Д. от гр.Разград и е признат за невиновен да е причинил значителни имуществени вреди на стойност 5 600 лв. на лек автомобил “Сузуки Гранд Витара” с рег.№***, собственост на “СОД Разград”ООД и го оправдава в тази част на обвинението поради нормативно установено поглъщане на същия състав от по-тежкия състав по б”б” на чл.343, ал.1 от НК. Твърди, че в резултат на ПТП-то са унищожени редица части на лекия автомобил, а купето е изцяло деформирано, регистрацията на автомобила е прекратена на 10.11.2015 г. и същият е бракуван, но за тези вреди ищецът не е обезщетен. В хода на съдебното следствие ищецът е намалил предявения от него иск на 2 790 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът оспорва иска. Признава наличието на застрахователна полица за застраховка “Гражданска отговорност” за процесния период. Сочи, че е взето решение за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 400 лв. предвид наличието на “тотална щета” с оглед цената на автомобила – 3 200 лв. и стойността на запазените части – 800 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ответника «Застрахователно дружество Евроинс»АД и собственика на товарен автомобил влекач «ДАФ» ДК №*** търговско дружество «Формула-2»ЕООД е бил сключен договор за застраховка гражданска отговорност с полица №07114000409212/21.01.2014 г. За периода от 00,00 часа 27.01.2014 г. до 23,59 ч. на 27.01.2015 г. Същият товарен автомобил е бил участник в пътно-транспортно произшествие на път III-2005 г. на кръстовище с път II -2 за с.Самуил. За това пътно-транспортно произшествие е съставен констативен протокол /л.7/. В този протокол е вписано, че водач на влекача е бил М. Р. С., а другия участник е бил л.а. «Сузуки Витара» с рег.№**** собственост на «СОД Разград»ООД с водач П. С. Д. Като причини и условия за ПТП в протокола е посочено, че «водачът на товарния автомобил разпилява по пътя 4880 кг. От превозвания насипен слънчоглед, в резултат на което асфалтовата настилка става опасно хлъзгава. При тези условия водача на лекия автомобил губи контрол над автомобила. Посочено е също така, че водача на автомобила «Сузуки Гранд Витара» е получил в резултат на инцидента травми, а за автомобила – че «цялата предна част и елементи от окачването» са повредени. С присъда №171/2015 г. по НОХД №41/2015 г. на РС /л.14/ Разград М. Р. С. е признат за виновен в това, че на 20.10.2014 г. …е нарушил правилата за движение по пътищата… и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. Д.…-престъпление по чл.343, ал.1, б»б» във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът го освобождава от наказателна отговорност и му налага адмитистративно наказание глоба в размер на 1800 лв. По отношение на обвинението за причиняване на значителни имуществени вреди на лекия автомобил, подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан. В мотивите към присъдата /л.62 и сл./ съдът е посочил, че подсъдимият е причинил и този резултат, но съставът на чл.343,ал.1, б»а» от НК се поглъща от по-тежкия състав по чл.343, ал.1, б.»б».

За понесените материални щети ищецът е искал от ответника заплащане на обезщетение, по повод на което искане е разменена кореспонденция, от която е видно, че предложеното от ответника обезщетение според ищеца не е съответствало на причинените щети. Според приложената към делото сервизна поръчка /л.49/ стойността на частите и труда, необходими за поправяне на автомобила е 5 723,87 лв.

В свидетелството за регистрация /л.19/ на МПС автомобилът «Сузуки Гранд Витара» е вписан като лек автомобил. На 10.11.2015 г. регистрацията на автомобил с ДК №*** е прекратена /л.20/.

Във връзка с механизма на причиняване на ПТП и настъпилите вреди са разпитани свидетелите Д., И., С. и В. Според показанията на свид.Д., водач на автомобила «Сузуки Гранд Витара» по пътя към с.Самуил, след излизане от поредния завой, автомобилът започнал да поднася и станал неуправляем, въпреки че пътя не бил мокър или заледен. В резултат на това автомобилът излязал от пътя в канавката. В резултат на това автомобилът бил силно повреден и пушел. Той не е забелязъл слънчогледа, за който по-късно очевидци коментирали, че е бил разпилян на пътя. Свид. И., който се занимава в ремонт на автомобили, съобщава показанията си, че автомобилът е бил закупен втора употреба през 2013 г. Тъй като колата е била в много добро състояние «прекрасна за годините си», не се е налагало да бъде ремонтирана, а само са били сменени консумативите й. До 2014 г. освен консумативи са били сменени и едни накладки. Свид.С. е видял разпиления на пътя слънчоглед и съобщава, че най-голямата концентрация е била там, където автомобилът е излязъл от пътя. Този слънчоглед се сливал с цвета на асфалта. Свид.В. управлявал лек автомобил по същия път малко след инцидента с процесния автомобил. И неговият автомобил започнал да поднася, а слънчогледа видял едва след като слязъл, за да окаже помощ на свид.Д.

Според заключението на назначената по делото автотехническа експертизана 20.10.2014 г. преди обяд л.а. «Сузуки Гранд Витара» с рег.№***, управляван от П. Д. се е движил на път III-2005 от гр.Разград към с.Самуил.Според вещото лице липсват обективни данни по делото, въз основа на които да се изчисли скоростта на движение на автомобила. Поради утъпкването на слънчогледовите семена от преминаващите автомобили, се е отделила растителна мазнина, която е направила пътната настилка неравномерно и силно хлъзгава. С оглед на това, че цветът на разпилените слънчогледови семена е съвпадал с черно-бялата зърнеста структура на пътната настилка, което не позволявало своевременното й визуално възприемане, вещото лице прави извод, че в конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лекия автомибал не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране. Поради хлъзгавата настилка при преминаване на десен завой е настъпило странично занасяне на автомобила, довело до загуба на напречната му устойчивост и лекият автомобил е започнал да се плъзга странично по допирателната на предварителната траектория на масовия му център вследствие на невъзможността за уравновесяване на инерционната центробежна сила от силата на страничното сцепление. При опита на водача да запази устойчивото движение на автомобила, лекият автомобил е напуснал пътното платно, вдясно по посоката на движение и последователно чрез удари в бетонен блок, предназначен за обозначаване на пътен мост, минаващ над напречен отводнителен канал и в отсрещния бряг на отводнителния канал и преобръщане е спрял върху лявата си страна, вдясно от пътното платно. В конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лек автомобил „Сузуки витара“ с рег.№*** не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране. Действителната стойност на оценяваното МПС към 20.10.2014 г., определена по метода на остатъчната стойност на МПС в проценти според годините на експлоатация след годината на производство е 1 664,25 евро , респ. 3255 лв. Съответно стойността, изчислена по метода на пазарните аналози е 5 580,90 лв. Стойността на нанесените щети в разултат на пътнотранспортното произшествие е 5 172,08 лв., установени след външен оглед на автомобила, респ. надвишава 80 % от действителната пазарна стойност на автомобила. Възможно е след разглобяване на автомобила да се установят и други деформации, което би увеличило разходите за ремонт на автомобила. Размерът на действителните щети надвишава действителната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие, респ. е налице тотална щета. Стойността на запазените части от автомобила, които са на значителна стойност, изчислена по този метод е 813,75 лв. В отговор на зададени от ищеца въпроси вещото лице посочи, че автомобилът е регистриран като лек автомобил, но има характеристики на джип – 4х4, с висока проходимост. За джип остатъчната стойност при същите характеристики е 3 720 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на обезщетение е основателен и доказан до намаления размер от 2 790 лв. Тъй като застрахователното събитие е от 20.10.2014 г. фактите по делото следва да се преценяват с оглед на отменения Кодекс за застраховането. Същият в разпоредбата на чрл.223 предвижда, че с договора за застраховка «Гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие в границата на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съответно чл. 226 предвижда възможността на увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен, да иска заплащане на обезщетението пряко от застрахователя.

В настоящия процес бе установен фактическия състав, пораждащ отговорността за непозволено увреждане. Наличието на деяние, което е противоправно и виновно е установено с влязла в сила присъда по НОХД №41/2015 г. по описа на РС Разград. По настоящото дело бе установено, че това именно деяние е причинило имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в значително повреждане на собствения му лек автомобил. Причинната връзка между деянието и вредите бе ясно установена от свидетелските показания и извършената авто-техническа експертиза

Разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ предвижда обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По принцип при повреждане на имущество размерът на вредата се определя според цената на материалите и труда, които са необходими за привеждане на вещта в състоянието, в което е била непосредствено преди инцидента. По отношение на автомобилите обаче е приета Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според тази методика остатъчната стойност на лек автомобил, произведен 1999 г. е 3 255 лв., респ. на джип 4х4, произведен същата година стойността е 3720 лв. Тъй като според вещото лице този автомобил е обективно с такива характеристики, но е регистриран като лек автомобил, тъй като няма категория за регистрация „джип“, съдът счита, че следва да приеме като остатъчна стойност сумата 3720 лв., изхождайки от действителните характеристики на автомобила. След като от тази сума се приспадне цената на частите, годни за употреба от увредения автомобил / в случая 813,75 лв./, размерът на следващото се обезщетение е поне 2 790 лв., колкото е поискал ищеца. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2015 г., така както е поискал ищеца с изменението на иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 940 лв.

Тъй като искът е заведен за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от ищеца не е събрана държавна такса. Ето защо дължимата държавна такса върху присъдения размер от 111,60 лв. следва да бъде заплатена от ответника „ЗД Евроинс“АД.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“АД, ЕИК 121265113 със седалище гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“, №43 ДА ЗАПЛАТИ на „СОД-Разград“ООД, ЕИК 116584351 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Цар Симеон“, №5 сумата 2 790 лв. /две хиляди седемстотин и деветдесет лева/ обезщетение за непозволено увреждане, дължимо въз основа на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 12.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 940 лв. /деветстотин и четиридесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“АД, ЕИК 121265113 със седалище гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“, №43 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 111,60 лв. /сто и единадесет лева/ държавна такса върху присъдения размер на обезщетението.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: