В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми март, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2040 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-„АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ”ООД-София, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът-ЕТ„АГРИМА-М.М.-МАРИН МАРИНОВ”-Разград, му дължи сумата от 1 997,28 лева с ДДС, представляваща остатъчно парично задължение по фактура №0000011925 от 26.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 13.08.2015г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за парично задължение до окончателното плащане. Иска присъждане на разноски по настоящото и заповедно производство.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с които оспорва иска по основание и размер и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Прави възражение за нищожност на сключения договор като противоречащ на закона-чл.23 и чл.23А от Закона за защита на растенията, тъй като към момента на сключване на договора ищцовото дружество не е притежавало разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита, а е имало разрешение само за преопаковане на препарати.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1410/2015г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 1 997,28 лева незаплатен остатък от цената по фактура №0000011925/26.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 13.08.2015г.-датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и за 399,96 лева разноски по производството, от които 39,96 лева платената държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразила по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед, заради което ищецът е предявил настоящия установителен иск. Представил е фактура №0000011925/26.03.2014г., в която е записано начин на плащане- с платежно нареждане по банков път, както и приемо-предавателен протокол от 27.03.2014г. С молба вх.№2158/29.02.2016г. представя и разрешение №1679 от 17.07.2013г. от БАБХ-София, издаден на основание чл.23А ал.4 от Закона за защита на растенията/отм/, с което е дадено право на ищцовото дружество да търгува с продукти за растителна защита. Даденото разрешение е със срок от пет години.-л.37 от делото.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение че: на 27.03.2014г. ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на 399,46 лева, като остатъчното задължение по същата към датата на депозиране на заключението-26.02.2016г. е 1997,28 лева. Това задължение е отразено в счетоводството на ответника като „задължение към доставчик”. Фактурата е отразена и в дневника за покупки и в справките декларации по ЗДДС т.е. ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисления ДДС-399,46 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и доказан. В случая, се касае за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник е получил и приел вещи-вегетационен хербицид, но не е заплатил изцяло цената им. Затова на основание чл.327 ал.1 от ТЗ следва да се прием, че той дължи заплащане на претендираната сума от 1997,28 лева. Неоснователно ответникът възразява, че сключения договор за покупко-продажба е нищожен, поради противоречието му със закона-чл.23 и чл.23А от Закона за защита на растенията. Видно от представеното и посочено по-горе, ищцовото дружество е имало разрешение за продажба на продукти за растителна защита от Българската агенция по безопасност на храните и то към момента на сключване на договора.

Ответникът е изпаднал в забава и пред вид разпоредбата на чл.294 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, върху посочената сума той дължи и лихва, считано от депозиране на заявлението по заповедното производство-13.08.2015г. до окончателното плащане-така както е поискано.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 999,92 лева. Съгласно разпоредбата на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното, и в исковото производство,, заради което следва да се присъдят всички разноски по списъка.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ„АГРИМА-М.М.-МАРИН МАРИНОВ” с ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.Разград-7200, ***с представител М. М., че ДЪЛЖИ на „АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ”ЕООД с ЕИК--гр.София-***** с управител Л.Е.Н. сумата от 1 997,28 лева/ хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща остатък от цената по фактура №0000011925/26.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 13.08.2015г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1410/2015г. по описа на РРС по реда на чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ„АГРИМА-М.М.-МАРИН МАРИНОВ” с ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.Разград-7200,***** с представител М.М. да заплати на „АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ”ЕООД с ЕИК-*****-гр.София-*****с управител Л.Е.Н. сумата от 999,92 лева / деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ разноски по делото, включващи направените такива и в настоящото и в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: