Р Е Ш Е Н И Е

№ 130, 12.04.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2115 по описа за 2015г. на РРС

Предявен е иск по чл.374 във вр. с чл.373 ТЗ.

Депозирана е искова молба от „К. БГ“ООД, с която моли съда да осъди “А. л.“ООД да му заплати като обезщетение сумата от 7415.51евро по договор за превоз на товари, явяваща се вреда от неизпълнен договор за превод на товари, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените съдебни разноски. Твърди, че е имал сключен договор с турска фирма /P. K. VE Y. M.D.T.-O. P./ за продажба на дървен материал, който следвало да бъде превозен от склада на ищеца до турското дружество. За целта бил ангажиран ответника, който следвало да превози стоката /дървесина/. На 13.01.15г. от склада на ищеца били натоварени два камиона на ответника, за което има издадена инвоис фактура, а за транспортирането на стоката са издадени 2 бр. ЧМР-товарителници, 2 бр. превозни билети и 2бр. фитосанитарни сертификати. На 29.01.15г. турската фирма уведомила ищеца, че дървеният материал още не е доставен на уговорено място, а камионите са преминали турската граница на 26.01.15г. , като разтовалири на друго място. Ищецът уведомил ответника, че е разбрал за неизпълнението, като го уведомил за последиците от това неизпълнение, както и последиците от лошото съхранение на материала. Ответникът отказал изпълнение с мотива, че иска още пари. До настоящия момент ответника не е доставил дървата до турската фирма, нито е транспортирал стоката до ищеца.

Ответникът „А. л.“ ООД оспорва иска. Твърди, че на 21.01.15г. е сключил договор с „Н.“ООД за превоз на фасониран дървен материал до европейската част на гр.Истанбул. Няма договорни отношения с ищеца. Колите били натоварени на 23.01.15г., но вместо за гр.Истанбул шофьорите получили ЧМР-та и превозни билети с променен адрес- Адапазаръ Карасу, който е на 300квм. от първоначално заявения адрес, което оскъпило транспортната услуга. За това уведомили Н. ООД. На 26.01.15г. колите пристигнали до първоначално определения адрес в гр.Истанбул-европейската част, като стоката била оставена на депо. Отказа на ищеца да плати допълнителните разходи, както и факта, че материал можело да стане негоден, наложило продажбата му. От продажната цена ответникът удържал разходите си, а разликата била преведена на от купувача на ищеца по банков път. Представя свидетелствата на МПС, заявка-договор, нот.покана, фактури, кореспонденция, ЧМР. Има искане за разпит на свидетели, както и ищеца да бъде задължен да представи инвойс фактури, както и да се назначи ССЕ.

Третото лице помагач-„Н.-B. и сие“ ООД не е отговорило, но е изпратило имейл кореспонденция.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът е сключил договор с турска фирма /P. K. VE Y. M.D.T.-O. P./ за продажба на дървен материал, който следвало да бъде превозен от склада на ищеца до турското дружество. По делото е приложена заявка-договор за автомобилен превоз на товари от Н. ООД към ответника за превоз на дървесина товарене- с.Донино, разтоварване-Турция, EU, с уговорка, че информация ще се получи на товарния адрес. На 23.01.15г. две товарни коли, собственост на ответника са били натоварени с дървесината и са потеглили към границата. В превозните билети, издадени от управителя на К. БГ ООД-E.C., като адрес за доставка е посочен гр.Адапазаръ. В двата превозни билета №№ 487982 за превозно средство с рег.№ *** и рег.№ *** с водач И.И. и №487981 за превозно средство с рег.№ *** и рег.№ *** с водач И.И. е вписан като час на тръгване 11ч. на 23.01.16г. В издадените фитосанитарни сертификати и ЧМР отново са описани същите факти, като е посочен разтоварен пункт Адапазъръ, Турция. За посоченото разминаване в адреса ответника уведомил Н. ООД, че това ще оскъпи доставката. На 26.01.15г. двете коли са преминали границата през Капъкуле, като дървесината е транспортирана до Европейската част на гр.Истанбул, вместо до гр.Адапазаръ. Н. ООД отказали плащането на доставката на този адрес. Стоката била оставена на депо, но тъй като можела да се развали се наложило продажбата й. за 9126.40 евро. Ответникът е издал фактури №№ 780 и 781 от 26.01.15г. на Н. и B. и сие за навло и демйрейдж общо в размер на 1700евро.

По делото е разпитан един свидетел K.C., Управител „Транспорт“ в А. л. ООД, която твърди, че никога не са имали договорни отношения с ищеца. Работили са по поръчка на Н. ООД. Съгласно уговорката на 21.01.15г. пратили две коли с склада в с.Донино, но стоката не била готова и едва на 23.01.15г. стоката била натоварена. Твърди, че документите на шофьорите били дадени в 19.30 ч., като през това време те чакали извън митницата на паркинг. Свидетелката твърди, че поетия ангажимент е за европейската част на Истанбул, през Капъкуле. На митницата се разбрало, че камионите следва да минат през друг пункт, който е на 350км. Свидетелката веднага уведомила Н. ООД, които й отговорили, че са поели ангажимент за европейската част на Истанбул. Като приключили в митницата свидетелката се обадила на турската фирма получател, откъдето й отговорили, че стоката трябва да отиде в гр. Адапазаръ. Тъй като не могли да се уточнят, на третия ден престой и след консултация с адвокат разтоварили суровата дървесина в депо и я продали за 7400евро. Потърсили турската фирма да посочи сметка, на която да й бъдат преведени парите, след приспадане на направените извънредни разходи. Отговор от турската фирма не последвал.

Според заключението по назначената ССЕ на 28.01.2015г. P. K. VE Y. M.D.T.-O. P. е платил по банков път на ищеца сумата от 7415.50евро, която се явява уговорена продажна цена на дървесината.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователен.

Между страните няма преки договорни отношения. По делото липсват и доказателства ищеца да е сключил договор за транспорт с Н. ООД. Ищецът твърди, че с турска фирма P. K. VE Y. M.D.T.-O. P. има сключен договор за продажба на дървен материал /греди, ребра, дъски/ с общо количество 59324куб.м. за сумата от 7415.51евро., а ответникът с Н. ООД. Доколкото не се изисква форма за действителност за договора за превоз на товари, то съдът приема, че между ищеца и третото лице-помагач иска сключен договор за превоз на товари, в който е встъпил и ответника, съгласно разпоредбата на чл. 374 ТЗ. Ищецът твърди, че не е получил уговорената продажна цена в размер на 7415.51евро по договора с турската фирма, тъй като ответникът не е доставил дървения материал, което се явява вреда и претендира обезщетение за неизпълнен договор. Това твърдение е неоснователно. От заключението по назначената ССЕ се установява по категоричен начин, че ищецът не е претърпял вреди по договора, тъй като е получил от купувача уговорената продажна цена от 7415.51евро. Дори и да е налице лошо изпълнение, респ. неизпълнение по договора за превоз, а също и да са налице вреди от това, то те не са твърдените от ищеца 7415.51евро, явяващи се неполучена продажна цена по договора за продажба на дървесина.

С оглед неоснователността на иска, ищецът дължи направените от ответника разноски в размер на 900лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К. БГ“ ООД с.Донино против „А. л.“ ООД гр.Разград иск за сумата от 7415.51евро вреди от неизпълнен договор за превоз на товари КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „Н. –B. и сие ООД“ гр.Смолян.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: