Р Е Ш Е Н И Е
Номер 126 22.04.2016 г. гр.Разград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд, на 24.03.2016 г., в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
секретар Г.М.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2234 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84 ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.
София 1680, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" No 23 Б, Интернет страница: www.toplo.bg,
законен представител: Георги Христов Беловски –
изпълнителен директор, чрез процесуалния представител – Георги Стефанов
Веселинов - юрисконсулт, СРЕЩУ С.П.Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, с която при условията на кумулативно
съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между
страните на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца:
-
сумата 809,92 лева/осемстотин и девет лева и
деветдесет и две стотинки/
представляваща незаплатена доставена топлинна енергия за периода от м.02.2013г.
до м.04.2014г. за топлоснабден имот находящ се в гр. ***** 1408, общ. Триадица,
ул. ****** № ***, ап. ***, аб. № 352000, ведно със законна лихва считано от 14.09.2015г. до окончателното плащане,
-
сумата 175,16 лева/сто седемдесет и пет лева и
шестнадесет стотинки/ - представляваща
изтекла лихва за забава върху горепосочената главница, за периода от
31.03.2013г. до 28.08.2015г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3111
от 04.11.2015г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1936/2015 г. по описа на
Районен съд – Разград.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия в
имот, находящ се на горецитирания адрес, като същия е следвало да заплаща на
ищеца ежемесечно дължимите суми за предоставените му услуги в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, но за процесния период месечните
му задължения не са платени, поради което той дължи и обезщетения за забавеното
им плащане. Твърди се също така, че ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д. №
1936/2015 г. по описа на РРС, но ответника е подал възражение, поради което е
предявен настоящия установителен иск. Излага подробни съображения. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство. В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването не изпраща представител.
Ответникът депозира отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Сочи, че процесния имот не е топлоснабдяван, ищецът не е
предоставял услугата си качествено. Ответникът не е потребител на топлинна
енергия. Не е давал съгласие за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва представяния с исковата молба договор №
736/29.02.2002г. поради липса на съгласие, тъй като към представения към него
протокол от ОС на етажните собственици от 01.08.2008г. е нищожен поради липса
на съгласие от страна на ответника. Оспорва и самия протокол от ОС. Твърди, че
под №№ 26, 27 и 28 в Протокола от ОС на съсобствениците на ЕС - Приложение № ІІ
– Списък на абонатите от Етажна собственост на ул. *** № **, срещу С.П.Д. е
положен подпис различен от неговия. В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването не се явява и не изпраща представител.
След преценка на
събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства:
По повод подадено от „Топлофикация София" ЕАД
заявление по реда на чл. 410 от ГПК Разградският районен съд е издал Заповед №
3111 от 04.11.15 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1936/ 2015 година по описа на същия съд, по която е разпоредено
длъжникът – настоящ ответник, да заплати на кредитора – настоящ ищец,
-
сумата 809,92 лева/осемстотин и девет лева и
деветдесет и две стотинки/
представляваща незаплатена доставена топлинна енергия за периода от м.02.2013г.
до м.04.2014г. за топлоснабден имот находящ се в гр. *** 1408, общ. Триадица,
ул. ***** № **, ап. **, аб. № 352000, ведно със законна лихва считано от 14.09.2015г. до окончателното плащане,
-
сумата 175,16 лева/сто седемдесет и пет лева и
шестнадесет стотинки/ - представляваща
изтекла лихва за забава върху горепосочената главница, за периода от
31.03.2013г. до 28.08.2015г.
-
325 лв. за деловодни разноски, от което 25 лв.
платена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК е подадено възражение вх. № 10292/ 19.11.2015 година.
В срока по чл. 415 от ГПК „Топлофикация София"
ЕАД е предявило настоящи иск по чл. 422 ГПК.
На 24.07.1998г. с нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 25, том ХХХІХ, дело № 9557/1998г. на нотариус при Софийска нотариална служба към
СРС, ответникът закупил недвижим имот,
находящ се на адреса гр. ****, ж.к. ****, ул. ******* № **, ап. ** /л.9/.
По делото е представена молба-декларация с вх. № 1632
от 24.ХІ.1999г. от ответника до ”Топлофикация София” АД, за откриване на
партида на горепосочения адрес /10/.
На 01.08.2002 година е проведено Общо събрание на съсобствениците
на Етажната собственост гр. ****, ж.к. ***, ул. *** № **, ползващи топлинна
енергия от Топлофикация, е взето решение за сключване на договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство” с ”Витерра Енерджи Сървисис” ЕООД
/л.108-110/. Приложен е списък с подписи на етажните собственици. Следва да се
изтъкне, че в преписа представен от
ищеца в Списъка фигурира и името на ищеца с подписи на същия под №№ 26,27 и 29
/л. 30/.
В
представения оригинал на Списъка /л. 30/ имената и подписи на ответника под
тези №№ не фигурират. Това се
установява както при сравнение на копието с оригинала, така и от заключението
на съдебно-почерковата експертиза /л. 173-174/. Ето защо, съдът не кредитира с
доверие представения от ищеца препис /л.30/.
На 29.08.2002г. между ”Витерра Енерджи Сървисис” ЕООД
и Етажната собственост с адрес гр. ****, ж.к. ****, ул. **** № ** е сключен
Договор № 736/29.02.2002г. за топлинно счетоводство на разходите за отопление и
топла вода /л.26-27/. Съгласно т. V, 1 срокът на договора е 2г., а съгласно т.2
Договорът се продължава автоматично за нов срок от 1 година, в случай че никоя
от страните не извести другата, че ще го счита за прекратен с изтичането на
срока му най – късно 2 месеца преди крайната дата. По делото липсват доказателства
и твърдения, че някоя от страните по договора е изпратела такова предизвестие
за прекратяването му.
Видно от Удостоверение на Софийски градски съд от
21.01.2008г. по ф.д. № 10586, 2 с-в, е че ”Витерра Енерджи Сървисис” ЕООД е
променило наименованието си на „Иста България” ЕООД /л.25/.
С Договор за прехвърляне на дружествен дял от
19.08.2014г. Иста Интернешънъл ГМБХ продал на
Техем Енерджи Сървисис Гмбх изцяло капитала на „Иста България” ЕООД, ЕИК
121457099 /л. 21-22/.
С Решение от 19.08.2014г. Техем Енерджи Сървисис Гмбх,
в качеството на едноличен собственик на Капитала на „Иста България” ЕООД, ЕИК
121457099 фирмата на дружеството се променя на „Данувиус” ЕООД /л. 23-24/.
Тъй като относно процесния имот дяловото разпределение
се извършва не от „Техем сървисис” ЕООД, а от „Данувиус” ЕООД, с протоколно
определение от 24.03.2016г. /л. 193/ бе отменено определение № 3648 от
14.12.2015г. /л.47-50/, с което „Техем сървисис” ЕООД на осн. чл. 220 ГПК е
привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца и не е допуснато
привличането на „Техем сървисис” ЕООД.
След проведеното открито съдебно заседание по делото
от дата 24.03.2016г. ищецът депозира молба с вх. № 3719 от 11.04.2016г.,
подадена по пощата на 08.04.2016г., с която поиска привличане в качеството на
трето лице помагач на страната на ищеца
на „Данувиус” ЕООД, на осн. чл. 219, ал.1 ГПК.
С Определение № 1145 от 12.04.2016г. не е допуснато
привличането на „Данувиус” ЕООД, тъй като искането е направено след срока по
чл. 219, ал.1 ГПК.
Представени са протоколи от 10.12.2013г. година, за подмяна
/въвеждане/, метрологична проверка на топломер /л.121-123/. Представени са и
Свидетелства за проверка от 18.11.2011г., 02.12.2013г. и 27.11.2015г., със срок
на валидност на проверката 2 години /л. 124-126/.
Видно от заключението на съдебно графическата
експертиза, което съдът приема за пълно, обективно и компетентно изготвено, е
че в списъка към протокол от Общо събрание на съсобствениците на етажната
собственост от 01.08.2002г. на позиции под № 26, 27 и 28 липсват ръкописни
текстове и положени саморъчни подписи /л.173-174/. Т.е. в оригинала на документа липсват имената и подписите на ответника,
за разлика от копието представено от ищеца /л. 30/.
По делото е
назначена комплексната съдебно техническа и икономическа експертиза,
чието заключение съдът приема като обективно и компетентно изготвено /л.
149-172/.
Вещото лице сочи, че за процесния период – м.
02.2013г. – м. 04.2014г. задължението на ответника е в размер на 809.92 лева
главница, а лихвата за забава за периода от 31.03.2013г. до 28.08.2015г. е в
размер на 175.16 лв.
За същите не са представени доказателства за плащане.
Отчитането на консумацията се извършва от фирма за
дялово разпределение на прогнозни начислени количества по месеци и след
изтичане на периода се начисляват реалните количество. Абонатите заплащат
разликите, отчетени по индивидуалните прибори и дялово разпределените по
протокол или се приспадат от сметките им, съответно се връщат на потребителите.
Посочено е че разпределението на топлинна енергия за отопление и за топла вода
е извършено в съответствие с нормативната уредба и Общите условия за продажба
на топлинна енергия да битови нужди от „Топлофикация София" ЕАД.
Не е осигурен достъп на експерта за извършване на оглед
на абонатната станция.
Не е установил наличието на протоколи и документи за
приемане на Абонатната станция. Експертът е констатирал, че са извършвани
ежемесечни отчети на общия топломер. За сметка на „Топлофикация София" ЕАД
са отчислявани технологични разходи. Изчислени са технологични загуби в АС на,
като същите са определени по „Норми за реални топлинни загуби на Абонатните
станции” на министерство на енергетиката.
Вещото лице сочи, че е срещнало пречки при изготвянето
на заключението и от двете страни, поради и което не е могло да отговори на
всички поставени му въпроси. Така например ищецът не го е допуснал до
абонатната станция, не са му били и представени данни за колко сгради е
предназначена абонатната станция, същата включена ли е в програма за подмяна,
за колко абонати е предназначена и колко абонати има присъединени в момента,
както и поради отказ за допускане до счетоводството, вещото лице не може да
отговори на въпроса дали счетоводството на е било редовно водено.
При четирикратни опити от вещото лице да се свърже с
ответника на посочения от ответника съдебен адрес ***, не е бил открит нито ответника,
нито негов представител. Ето защо, вещото лице не е могло да извърши оглед на
процесния имот.
При така изложените факти съдът приема от правна
страна, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124
ал.1,пр.второ от ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.д. №
1936/ 2015 година по описа на Районен съд Разград, за което е издадена Заповед № 3111 от 04.11.2015 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. В производството по чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска
и факта от който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се
установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като
доказателство ч.гр.д. № 1936/ 2015 година по описа на Районен съд – Разград, от
които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Ищецът е предявил иска си на
в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск е
допустим.
По делото не се спори, че процесния имот е собственост на ответника. Видно от събраните по
делото писмени доказателства ответникът
е собственик на процесния имот /л.9/.
Ищецът основава своето вземане на сключен между
страните договор за потребление на топлинна енергия при Общи условия.
Приложена е молба до „Топлофикация София" за
топлоснабдяване на имота от името на ответника /л.10/. В този смисъл се явява
ползвател по §1, т.41б от ДР от ЗЕ, като при действието на чл. 155 ЗЕ следва да
заплаща цената на доставената топлинна енергия за битови нужди отопление и
топла вода.
Спорно по делото е има ли ответникът качеството на
потребител на топлинна енергия и ако да, какъв е размера на задължението му за
доставена топлинна енергия към ищцовото дружество.
На първо място, съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия.
В настоящия
случай по делото са приложени и Общите условия на "Топлофикация София” ЕАД
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. София ,
валидни през процесния период, от които
е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между
продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно, в
нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени
договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Действително безспорно се
установи, както от представения оригинал, така и от заключението на
графическата експертиза, че в Протокола от 01.08.2002г. от проведено общо събрание
на собствениците от гр.****, ж.к.“*** “, № **, с което е взето решение да се
сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД /сега „Данувиус” ЕООД/,
липсват имената и подпис на ответника.
Въпреки липсата на подписи
на ответника в това Решение, следва да се има предвид, че останалите подписи на
етажните собственици не са оспорени и присъстват в оригинала на протокола. Тъй
като останалите етажни собственици са подписали протокола, съдът приема че
Решението за сключването на договора е взето от етажните собственици и няма
данни да е отменено от съда. То се явява
задължително за всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието,
респ. и за несъгласните с взетото решение.
Респективно неоснователно
се явява възражението на ответника за нищожност на договора сключен въз основа
на това решение.
Така въз основа на Договора,
сключен между пълномощника на потребителите на
топлинна енергия към Топлофикация София ЕАД и топлинния счетоводител, както и Договори
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в ал.2 от ЗЕ, сключени между „Топлофикация София“АД и
топлинния счетоводител, безспорно се
установи, че след проведено общо събрание на етажните собственици в процесната сграда е взето решение за сключване на договор с
„Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД /сега „Данувиус” ЕООД/, за индивидуално разпределение на топлинната енергия доставяна от
„Топлофикация София“ ЕАД по апартаменти, съгласно системата за индивидуално
измерване, прилагана от фирмата.
На следващо място, съдът намира че ответника се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден
имот, като собственик на имота, тъй като съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съобразно горните
съображения следва да се приеме, че за процесния период страните са били в
облигационни отношения по повод доставяната от ищеца топлинна енергия за
процесния имот.
Ответникът не представи доказателства за правоизключващото
му възражение, че имота му не е топлоснабдяван, че ответника не е потребител на
топлинна енергия за процесния имот, тъй като в него не е ползвана ТЕ.
От събраните по делото доказателства и назначената по
делото експертиза се установява, че в съответствие с изискванията на чл. чл.
125 ЗЕ, 139 ЗЕ и 141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при условията на дялово разпределение в сградата - етажна
собственост, отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Съгласно
заключението на съдебно техническата експертиза монтираните измервателни уреди
са в съответствие със законоустановените изисквания. По отношение на тях са
извършвани съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на съответни проверки и в този смисъл са отразявали точно
количествата постъпила топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ отношенията по
повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия. Тези
условия могат да бъда оспорени от ползвателя по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, за
което по делото липсват твърдения и не са представени доказателства, поради
което са приложими общите условия, съобразно които купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация, и една изравнителна сметка – чл. 30 сл. В конкретния
случай за процесния период е начислявана, както топлинна енергия по прогнозни
цени, така и е извършван реален отчет, за което са съставени изравнителни
сметки по извършени индивидуални отчети. По делото не са наведени твърдения, а
и няма данни те да са оспорени от ответника в посочените срокове.
При това положение
при действието на чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 30 от общите условия, е възникнало
задължение на ответника да заплаща в полза на ищеца суми за ТЕ.
Предвид основателността на главния иск, основателен се
явява и акцесорния иск за присъждане на обезщетение
за забава върху всяка една неплатена месечна дължима сума за доставена до имота
топлинна енергия. В тази насока съдът взе предвид разпоредбата на чл.32 ал.1 от
ОУ в сила от 13.02.2008г., където е определен редът и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай ответникът не твърди и не сочи
доказателства, че е плащал задълженията си за доставена до апартамента топлинна
енергия за процесния период, поради което същия дължи обезщетение за забава.
С
оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като и двете страни са създали пречки на
вещото лице по назначената съдебно техническа и икономическа експертиза /ищецът – не е допуснал вещото лице до АС, не му е представил всички поискани счетоводни
документи,поради и което вещото лице не може да отговори на въпроса дали
счетоводството е било редовно водено, а ответникът – не е осигурил възможност
за оглед на процесния имот предвид неосигуряване на лице за контакт на
посочения съдебен адрес или телефон, поради и което не може да се установи има
ли и ако да то какви са отоплителни тела в имота/, съдът приема за частично
доказани фактите, относно които страните са създали пречки за събиране на
допуснати доказателства.
Ето защо, съдът приема частично
за доказан твърдения от ответника факт, че процесния имот не е топлоснабдяван
качествено. Респективно приема за
частично доказан твърдения от ищеца факт, че за процесния имот е предоставено
соченото от ищеца количество топлинна енергия.
Т.е. съдът приема че процесния имот е бил топлоснабдяван, но с по-малко
топлинна енергия от претендираната от ищеца, а именно 50% от претендираната.
Ето
защо, съдът намира че ответника дължи на ищеца 50% от претендираните суми,
установени и от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа и
икономическа експертиза.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК се
явява основателен и доказан за сумата от 404.96
лева главница и 87.58 лева лихва
за забава за периода от 31.03.2013г. до 28.08.2015г., като в останалата му част
над тези суми, до пълния предявен размер на главницата от 809.92 лева и на
лихвата за забава от 175.16 лева, иска
следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в
заповедното и настоящото производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от
иска, а именно:
- 162,50 лева
от които 12.50 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като следва да се отхвърли претенцията за разликата до
първоначално претендирания размер на разноските от 325 лв., като неоснователна
и недоказана,
- 486.96 лв. –
за разноски в исковото производство, като следва да се отхвърли претенцията за
разликата до първоначално претендирания размер на разноските от 973.92 лв.,
като неоснователна и недоказана,
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника направените от него разноски в исковото производство, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 23.80 лева за заплатено възнаграждение
на съдебно графическата експертиза, като за разликата до пълния размер на
заплатеното възнаграждение от 47.60 лв. искането за разноски следва ад се
отхвърли като неоснователно и недоказано. Следва да се има в предвид, че от
първоначално внесения депозит в размер на 193.20 лв., е изплатено
възнаграждение в размер на 47.60 лв. на вещото лице, а остатъка от 145.60 лв. е
върнат на ответника.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, ДЪЛЖИ
на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.
София 1680, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" No 23 Б, Интернет страница: www.toplo.bg,
законен представител: Георги Христов Беловски –
изпълнителен директор, следните суми, за които е издадена за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 3111
от 04.11.2015г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1936/2015 г. по описа
на Районен съд – Разград:
-
сумата 404.96 лева /четиристотин и четири лева и деветдесет
и шест стотинки/ представляваща
незаплатена доставена топлинна енергия за периода от м.02.2013г. до м.04.2014г.
за топлоснабден имот находящ се в гр. *** 1408, общ. **, ул. ** № **, ап. **,
аб. № 352000, ведно със законна лихва считано от 14.09.2015г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер от 809,92
лв., като неоснователен и недоказан,
-
сумата 87.58 лева /осемдесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки/ - представляваща изтекла лихва за забава върху горепосочената главница, за периода
от 31.03.2013г. до 28.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до сумата от 175,16 лв., като неоснователен и
недоказан,
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, С.П.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
със съдебен адрес:***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.
София 1680, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" No 23 Б, Интернет страница: www.toplo.bg,
законен представител: Георги Христов Беловски –
изпълнителен директор, следните суми:
- 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ -представляващи разноски по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска, от които
12.50 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата до пълния размер на разноските от 325 лв., като
неоснователна и недоказана,
- 486.96 лева /четиристотин осемдесет и шест
лева и деветдесет и шест стотинки/ – представляващи разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до пълния размер на разноските от 973.92 лв., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК, "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, седалище
и адрес на управление: гр. София 1680, район р-н Красно село, ул.
"Ястребец" No 23 Б, Интернет страница: www.toplo.bg,
законен представител: Георги Христов Беловски –
изпълнителен директор, да заплати на С.П.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***,
следните суми:
- 23.80 лева /двадесет и три лева и осемдесет стотинки/ – представляващи
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до първоначално претендирания размер на
разноските от 47.60 лв., като
неоснователна и недоказана.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен препис от
същото да се докладва по ч.гр.д. № 1936/2015
г. по описа на Районен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: