Р Е Ш Е Н И Е

№ 131/19.04.2016 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и осми март, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2291 по описа за 2015г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

              

 

               Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 и чл.92 от ЗЗД.

            Ищецът моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от 7500 лева, явяваща се непогасено задължение по договор за заем и сумата 1000 лева договорена неустойка, за които суми по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1802/2015г. по описа на РРС. Претендира и заплащане на разноски по настоящото и заповедно производство.

            Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер и настоява иска да се отхвърли. Твърди, че е върнал изцяло получените в заем пари, прави възражение в условията на евентуалност за изтекла погасителна давност. Не се явява в съдебно заседание, макар и редовно призован и не изпраща представител.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представения по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите на 23.06.2010г. ищецът е дал на ответника пари в заем в размер на 7 500 лева, а ответникът се е задължил да ги върне в срок до 30.04.2014г. на 45 равни месечни вноски. На 14.10.2015г. на основание чл.417 т.3 от ГПК ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано Ч.гр.д.№1802/2015г. на РРС. Ответникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, заради което ищецът е предявил настоящия иск. Ответникът не сочи и не представя доказателства за връщане на получената сума, въпреки че още с определението по чл.140 от ГПК съдът му е указал това.

            В чл.8 от договора за заем страните са уговорили неустойка при просрочие в размер на 0,1% от дължимата месечна вноска, но не повече от 1000 лева за целия период, ако заемателят не върне сумата на падежа-30.04.-2014г.

            Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:   Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемятеля пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Ответникът, заемател по  договора, не е изпълнила поетото  задължение да възстанови предоставените му парични средства, затова на основание посочения законов текст той дължи връщане на получената сума от 7 500 лева. Крайния срок на връщане е определен-30.04.2014г. и след изтичането му ответникът е изпаднал в забава. Затова, с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, ответникът дължи заплащане и на договорената неустойка в размер на 1000 лева, като обезщетение за вредите от неизпълнението,1 без да е нужно те да се доказват.

            Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност. Възражението му е неоснователно. В случая, давността започва да тече от договорения краен срок за изпълнение-30.04.2014г. и е видно, че петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата не е изтекла. Не е изтекла и тригодишната давност по чл.111 б.”б” от ЗЗД по отношение на неустойката.

            Затова, предявения иск, като основателен и доказан, следва да се важи.

            Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати  и направените от ищеца разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 580 лева. Той дължи и разноските по заповедното производство в размер на 170 лева, за които има издаден изпълнителен лист по Ч.гр.дело.

            По изложените съображения съдът

 

                                                    

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на А.И.А. с ЕГН-********** ***, че той ДЪЛЖИ на П.С.Д. с ЕГН-********** *** сумите: от 7500 лева, представляваща дадена му в заем и невърната сума пари; 1000 лева, договорена неустойка и 170 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№1802/2015г. по описа на РРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН-********** *** да заплати на П.С.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 580 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :