В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2300 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Й.Н.Р. срещу И.И.Л., с която е предявен иск, за заплащане на сумата от 3765,50 лв., явяваща левовата равностойност на 1930 евро дадена в заем. Сочи се, че през 2002 заминала на работа в Р Гърция и към края на 2010г. била помолена от ответника, с когото били близки приятели, да му услужи със сума в размер на 2000евро в заем, за да си закупи той лек автомобил. Нямала банкова сметка *** А. Г.да преведе на ответника сума в размер на 1200евро, което той сторил в началото на 2011г. В последствие превела на ответника сума в размер на 730евро. Сумите били преведени в банка “Пиреос” по сметка на ответника. В последствие поставила въпрос, че следва да върне дадената му в заем сума, той не казал, че я получил, но не я върнал.

Ответникът не депозира отговор.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните се познавали, били близки приятели. Към края на 2010г. когато ищцата работела в Гърция, била помолена от ответника да и услужи със сума в размер на 2000евро, за да си закупи лек автомобил. Ищцата превела на ответника исканата сума на два транша по негова банкова сметка ***. По искане на ищеца е разпитан като свидетел Р.Н. Р. –брат. Св. Р. сочи, че страните били добри познати, известно време живели на семейни начала, като от 2004г.-2005г. до преди няколко месеца, сестра му живеела и работел в Гърция. През 2010г.-2011г. ответникът пожелал да си закупи лек автомобил, който св. Р.му намерил – Пежо, за сумата 3500лв-4000лв. Понеже нямал средства ответникът помолил ищцата за заем, по него време тя била в България за малко. Не разполагала в себе си с такава сума, обещала да му изпрати парите като се върне в Гърция. След това били преведени около 1200евро чрез сина на нейния работодател А., тъй като тя нямала открита банкова сметка ***. Седмица по-късно направила втори транш от свое име и превела на ответника останалата сума, общо били около 1800-2000евро. До момента парите не били върнати на ищцата, която му споменала за това в телефонни разговори.

Приложено е удостоверение издадено от банка Пиреос България АД клон Разград, от което се установява, че по сметка с титуляр И.И.Л., в периода от 01.01.2011г. до 14.03.2016г. са получени следните преводи: На 11.01.2011г. – 1430 евро от Neofitos Gerdsimo и на 17.01.2011г. 730 евро от Й.Н.Р..

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенцията е частичтно доказана. В производството по този осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. В случая съдът намира, че това е безспорно установено, предвид събраните писмени и гласни доказателства, а именно че ответникът е получил от ищцата сумата в общ размер на 1870 евро, като 1140евро са преведени по сметка на ответника на 11.01.2011г и още 730 евро на 17.01.2011г., които са му били дадени като заем. Това се установява от показанията на св.Р., които съдът няма причина да не кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като са логични последователни, не противоречат на писмените доказателства. Обсъдени в съвкупност водят до извода, че парите са дадени като заем на ответника, за да си закупи автомобил. Не е установено, кога е следвало да върне взетата в заем сума, но независимо от това, съдът намира, че исковата молба представлява искане за връщане на парите. Не се установява, тази сума да е получена от ищцата, поради което съдът приема, че претенцията е основателна и доказана в размер на 1870евро, чиято левова равностойност е 3657,40лв., като до първоначалния размер от 1930 евро/3673,50лв./ остана недоказана. Не е поискано заплащане на законната лихва, поради което не следва да бъде присъждана такава.

На основание чл.78 ал.1от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на 630лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.И.Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.Р., ЕГН********** сумата 3657,40 лв./три хиляди шестотин петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, явяваща се левовата равностойност на 1870 евро, както и сумата 630лв./шестотин и тридесет лева/ за разноски, като отхвърля иска до първоначално предявения размер от 1930 евро, с левова равностойност 3763,50лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: