Р Е Ш Е Н И Е

28.04.2016 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесети март две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2335/2015 г.

Производството е с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от В.М.Г., с която са предявени искове срещу П.Н.С. за заплащане на сумите 703,65 лв. заплатени в повече от нея по потребителски кредит от 07.02.2014 г. към банка ОББ-АД и 750 лв. заплатени от нея в повече по потребителски кредит към „Юробанк България“ АД от 20.03.2013 г. ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Съдът счита, че са предявени два иска, така както е посочила ищцата в първоначалната си искова молба, тъй като в едноседмичния срок същата е внесла следващата се държавна такса за втория от исковете. Твърди, че с ответника са бивши съпрузи, че по време на брака е сключила договор за потребителски кредит с ОББ на 31.01.2004 г. за сумата 1500 лв., а на 13.12.2006 г. сключила нов договор със същата банка за потребителски кредит в размер на 5000 лв., през 2006 г. и 2007 г. получила от ОББ две кредитни карти на нейно име, като месечната вноска за погасяване на кредита била в размер на 83 лв. С нови договори – от 29.01.2008 г. и от 07.02.2014 г. първият за 10 000 лв. и вторият за 7030 лв. /последният включващ и задълженията по кредитните карти/ последователно е рефинансирала съществуващите задължения. Твърди, че всички задължения е поемала със знанието на ответника, че след фактическата раздяла от 20.08.2014 г. само тя изплаща кредита и така до м.ноември 2015 г.е внесла сумата 1 407,30 лв. Сочи, че заемните средства използвали с ответника за периодични текущи ремонти на семейното жилище, за ремонт и обзавеждане на детска стая, за закупуване на движими вещи , вкл. и МПС в моментите, в които тя била безработна, а доходите на ответника – недостатъчни. Твърди, че отново по време на брака е сключила договор за потребителски кредит с „Юробанк България“АД за сумата 5220 лв. за рефинансиране на предходен кредит от 06.10.2009 г. И за тези средства сочи, че са били използвани за закупуване на движими вещи и за лек автомобил, поради което счита, че и за тях двамата с ответника следва да отговарят солидарно. По втория кредит твърди, че е заплатила сумата 750 лв. след фактическата раздяла.

Ответникът в писмения си отговор счита иска за недопустим, тъй като платената от ищцата част от задължението не е повече от половината от това задължение. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумата 703,65 лв., претендирани като платени по кредита към ОББ със сумата 515,35 лв., платени консумативи от ищеца за периода преди фактическата раздяла с ищцата. Твърди, че до 2008 г. не е знаял за теглените от ищцата кредити, че са живели в жилище, собственост на родителите му, изцяло ремонтирано и обзаведено и че не са имали нужда от кредити, Признава, че е подписал договора за кредит от 2008 г., чийто срок е изтекъл на 20.01.2016 г. Твърди, че е превел сумата 3000 лв., получена по договор за продажба на неговия дял от съсобствен имот, като уговорката между двамата била ищцата да ги преведе за погасяване на кредита, че след фактическата им раздяла са останали неплатени задължения за вода – 271,84 лв., за кабелна телевизия – 641,83 лв. и за ток – 116,98 лв. – общо 1030,65 лв. Именно с ½ от тази сума счита, че следва да се извърши прихващане.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи от 08.04.1990 г.. Бракът им е прекратен с решение №401/13.12.2014 г., постановено по бр.д.№1405/2014 г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 26.01.2015 г. Между двамата няма спор, че живеят напълно разделени от 20.08.2014 г.

По време на брака ищцата е теглила поредица от потребителски кредити. Така на 29.01.2008 г. по договор с „Обединена Българска банка“ й е предоставена в заем сумата 10 000 лв. за покриване на потребителски нужди. Крайният срок за издължаване на този кредит е 20.01.2016 г. Този договор е подписан от ответника, без да е посочено изрично, че същият носи солидарна отговорност за неговото погасяване. Нов кредит от 7030 лв. ищцата е получила от същата банка на 07.02.2014 г. с краен срок на погасяване 07.02.2024 г.

Въз основа на договор за потребителски кредит от 20.03.2013 г. ищцата е получила сумата 5220 лв. от „Юробанк България“АД

По делото са представени гаранционни карти на хладилник, закупен от ищцата през 2007 г. и ел. уред на стойност 369 лв., закупен на 16.08.2010 г. с кредитна карта. Жилището, находящо се в гр.Разград, ул*******, което е обитавало семейството е било собственост на бащата на ответника Н. В.И.. На 25.10.2010 г. ответникът е регистрирал новозакупен лек автомобил Фолксваген голф, произведен през 1985 г. На 27.02.2014 г. двамата съпрузи и В. Б.Н.са продали недвижим имот за сумата 12 000 лв., като дела на ответника от тази сума е бил 3 000 лв., които са били внесени по негова банкова сметка. *** /л.103/ за кредит на ищцата от 21.11.2013 г., от което не може да се установи, дали сумата е платена и кога е станало това.

Според представените по делото справки от доставчици на комунални услуги. Видно от същите потреблението на електричество в имота, ползван от семейството за м.юни и юли 2014 г. е било на стойност 58,36 лв. и 58,62 лв., респ. потреблението на вода за периода 20.09.2013 г. – 19.08.2014 г. е било на стойност 271,84 лв. и тъй като последното задължение е било просрочено е била изпратена покана за доброволно плащане на бащата на ответника от 16.09.2014 г. На 15.12.2014 г. ответникът е получил уведомление, че дължи за услуги на „Близу Медиа енд Броудбенд“ЕАД сумата 641,83 лв., като не са посочени конкретните услуги.

Според заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза кредитът, изтеглен от ищцата по договора от 29.01.2008 г. е усвоен изцяло. С последващия кредит от 07.02.2014 г. са погасени част от задълженията по предходния кредит – 3 368,28 лв. В периода от 20.08.2014 г. до м.ноември 2015 г.ищцата е платила 1 399,72 лв. За погасяване на кредита от 20.03.2013 г. ищцата е внесла сумата 1 400 лв.

Според същото заключение сумата, получена от ответника за покупко-продажба на жилище на 27.02.2014 г. в размер на 2997,50 лв е преведена по сметка на ищцата на 04.03.2014 г. По тази сметка на ищцата са били получени и други суми, от нея са теглени различни суми, вкл. и за погасяване на кредита от 7 030 лв., но не може да се установи каква част от нея е използвана за тази цел.

За установяване на обстоятелството за какво са похарчени сумите от кредитите са разпитани свидетелите Г., Г., С. и В.. Същите съобщават, че жилището, в което семейството се нанесло през 2002-2003 г. е било обзаведено от бащата на ответника – свид.Василев с мебели от друго жилище. Част от тези мебели семейството сменило – закупили нов диван и обзавеждане за детската стая. Сменили и плочките в банята. Ищцата работела по трудов договор като помощник-възпитател в детска градина и получаваното от нея трудово възнаграждение не било голямо. Ответникът имал непостоянни доходи – работел като шофьор на такси, след това в автосервиза на баща си. Последният често подпомагал семейството с дребни суми. По отношение на придобитите леки автомобили показанията на свидетелите са противоречиви – според свид.Г. след теглене на всеки от двата заема семейството си закупувало автомобил, а според останалите свидетели имали само един „Фолксваген голф“. При това противоречие съдът приема, че през 2010 г. ответникът е закупил автомобил „Фолксваген голф“, тъй като за това обстоятелство е представено писмено доказателство. Според свидетелят автомобилът е бил евтин – 700-800 лв., а според свид.В. не е могъл да бъде приведе в движение поради лошото му състояние. Според показанията на свидетелите ответникът не е знаял за теглените от ищцата кредити до 2008 г. Той не желаел семейството да взема кредити, тъй като се притеснявал за изплащането им.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК. Първата разпоредба дава възможност на солидарния длъжник, който е изпълнил повече от своята част, да търси платеното в повече от останалите съдлъжници. Следователно солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. По настоящото дело се претендират част от сумите, платени по договора за кредит от 07.02.2014 г. на обща стойност 7030 лв. и по договора за кредит от 20.03.2013 г. на обща стойност 5220 лв. По всеки от тези два кредита длъжникът има задължение да заплаща и лихва върху ползваната сума. Платените от ищцата след фактическата раздяла 1 399,72 лв. по първия кредит и 1400 лв. по втория кредит са по-малко от ½ от общата сума, която се дължи по кредита. Следователно тя не е изпълнила повече от своята част, за да има право да иска от ответника разликата между изпълненото и нейната част.

Погасяването на предходни кредити с част от кредита, получен от „Обединена Българска Банка“АД и посочването на тези кредити в исковата молба е без значение, тъй като в петитума на двата иска ясно са посочени двата кредита – от 2014 г. и от 2013 г., за задълженията по които се търси платеното в повече. В случая не се търси платено в повече по предходните кредити, които са изцяло погасени към датата на фактическата раздяла между съпрузите, вкл. и чрез поемане на ново задължение. За времето, в което страните са живели заедно като съпрузи, ищцата не би могла да търси платеното от нея за погасяване на заемите, дори и тези плащания да са само от нейното трудово възнаграждение, тъй като и ответникът според възможностите си е участвал в разходите на семейството, вкл. и със суми, дарявани му от баща му.

Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

С оглед отхвърлянето на двата иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 500 лв. платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. платено възнаграждение за вещото лице.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от В.М.Г., ЕГН ********** *** срещу П.Н.С., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите 703,65 лв. и 750 лв. на основание чл.127, ал.2 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл.32, ал.2 от Семейния кодекс, като платени в повече по договор потребителски кредит от 07.02.2014 г. с „Обединена Българска банка“АД и от 20.03.2013 г. с „Юробанк България“АД ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.С., ЕГН ********** *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: