Р Е Ш Е Н И Е

Номер 180 16.05.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети май две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№241 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 оот ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу В.Т.М., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 762,99 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 20.07.2015г. в имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 149,71 лв. обезщетение за забава за периода от 30.12.2012 г. до 10.12.2015г. Сочи, че ответникът е потребил топлинна енергия, не е изплънил задължението си да заплати същата за периода от 30.11.2012г. до 20.07.2015г. на стойност 762,99лв., че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №2232/2015г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът депозира отговор, твърди, че не дължи изпълнение, като сочи, че от 17 г. са прекратени договорните отношения с ищеца, чрез изолиране на всички възможни източници за топлоподаване със знанието и в присъствието на лица представители на ищеца - тръбите пломбирани и закрити, а радиаторите-смъкнати. През 1994г. при построяване на блока председателя подал молба да включат блока, като ги накарал да подпишат акта за кубатурата. Тръбите са в имота, но не ги желае. Прилага Акт за разпределение на нето кубатура, молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим имот през процесния период, който се намира в топлофицирана етажна собственост в гр.Разград, ж.к. Лудогорие №1, вх.3 ап.61.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2232/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 762,99лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 20.07.2015г. и за сумата149,71.лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г. до 10.12.2015г.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр. Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество на потребителите на абонатна станция обслужваща бл.10 и бл.11, имотът е присъединен към вътрешната отоплителна инсталация на блока и съответно към топлопреносната мрежа на ищеца. Няма отоплителни тела от род радиатори, те са откачени от сградната инсталация. Налично е отоплително тяло тип “щранг лира” монтирано в банята на ответника. Отопляемия обем на имота е 154,1м3. Извършено е дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за процесния период, извършено е изчисляване съобразно методиката, но изчисленията не са правилни, тъй като съгласно методиката към наредбата отоплителните тела с монтирани индивидуални разпределители, топло отделянето от сградната инсталация и щтранг лири не са поставени в еднакви изходни условия на експлоатация. Общата сума за плащане за периода 30.11.2012г. - 20.07.2015г. изчислена от вещото лице е в размер на 556,23лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Размерът на законната лихва от 30.12.2012г. до 10.12.2015г. е 166,61лв. /изчислена с помощта на електронен калкулатор/.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, когато е бил собственик на апартамента. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция, според заключението на вещото лице. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота, остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.3 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. Размерът на цената на отоплението от щранг лирата в имота, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице според отопляем обем от 154,1м3, при мощност на отоплителната инсталация, отговаряща на средна температура на топлоносител 65 градуса, според измерването и проверката извършено от вещото лице, която съдът приема, че е ползвана от имота собственост на ответника, поради което главният иск е основателен и доказан в изчисления размер на 556,23лв., като до първоначално предявения размер следва да се отхвърли. По отношение на претенцията за законната лихва за процесния период, същата е в основателна в претендирания размер от 149,71лв.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, т.е. в размер на 288,75лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2232/2015г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.М., ЕГН **********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 556,23 лв. /петстотин петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 20.07.2015г., ведно със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното и изплащане, както и сумата 149,71лв. /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 30.12.2012г. до 10.12.2015г., като отхвърля главния иск до първоначално предявения размер от 762,99лв

ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ******* сумата 288,75.лв. /двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2232/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: