Номер 177 12.05.2016 г. гр. Разград
Разградският
районен съд на 28.04.2016 г. в
публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 350 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е
искова молба от Б.В.С., ЕГН **********,***, ПРОТИВ Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ "ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище и адрес на
управление: област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул. Искър No 12,
тел.: 0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg,
с председател Недялко Енчев Неделчев.
С молбата, с
уточнение в о.с.з., са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.
344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ - признаване на уволнението
извършено със Заповед от 14.10.2015г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” и Заповед от 14.10.2015г. за
прекратяване на трудово правоотношение, като и двете заповеди са издадени от
Председателя на ЗК „Гороцвет”, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване
на преди заеманата от ищеца длъжност – „***” и за заплащане
обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от
16.10.2015г. до 16.04.2016г., в размер на 8 598.84 лв.
Излага
подробни съображения в които сочи, че трудовото му правоотношение е
незаконосъобразно прекратено. Претендира разноски. В открито съдебно заседание
при редовност в призоваването ищецът се явява лично заедно с пълномощника си
адвокат Р.М. ***. поддържа исковите претенции и излага допълнителни
съображения. Претендира разноски.
Ответникът,
при редовно връчени книжа /л.27/ не депозира отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява
пълномощника му адвокат Стоян Стоянов от АК- Разград, който оспорва изцяло
исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12
и чл.
235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника, на длъжност „***”,
въз основа на трудов договор № 6 от 15.10.2008г. /л.70/.
Не се
спори, а и видно от Справка от ответника, е че БТВ с постоянен характер за
последния пълен отработен месец на ищеца – м. август 2015 г., е в размер на
1 433.14 лв. /л. 53/.
Със
Заповед от 14.10.2015г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
/л.59-60/, а със Заповед от 14.10.2015г. е прекратено трудово правоотношение
между страните /л.61-62/, като и двете заповеди са издадени от Председателя на
ЗК „Гороцвет”.
Мотивацията
на Заповедите е следната:
-
На 03.08.2015г. е
изнесъл от кооперацията книгите: протоколна книга на от решения на ОС на
кооперацията /от 1993-1996г./ и протоколна книга от заседанията на УС на
кооперацията. Същите е използвал за лични свои нужди в качеството му на ищец по
гр.д. № 1353/2015г. по описа на РРС, без да е дадено съгласие от УС или от
Председателя на кооперацията;
-
На 22.06.2015г. и
на 27.07.2015г., без разрешение и одобрение на УС на кооперацията, подписва
съответно два договора за заем с „Агродимекс” ООД гр. Търговище, с което
задължава кооперацията със суми общо от 23 500.00 лв. главница, получени
като заеми, от името и за сметка на кооперацията;
-
За времето от
10.08.2015г. до 14.08.2015г., освобождава всички работници в кооперацията, с
изключение на такива назначени за охрана, да не се явяват на работа,
позовавайки се на на Заповед № 1 от 01.02.2015г. издадена от предходния /вече
покоен/ председател на кооперацията, отново без знанието и съгласието на УС на
кооперацията.
В
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” е посочено, че на
работника са изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и причините за извършване
на сочените нарушения. Такива били представени и анализирани от Председателя на
кооперацията.
По делото обаче не бяха представени доказателства за
това, че от работника са били изискани обяснения.
Двете
заповеди били изпратени ответника на ищеца, чрез фирма за куриерски услуги
„Еконт експрес” ООД, но на 16.10.2015г. ищецът отказал да приеме пратката /л.
58/.
1. по иска с пр. осн. чл.
344, ал.1, т.1 КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно
трудово правоотношение. С атакуваните Заповеди работодателят – ответник е упражнил
дисциплинарната си власт, като е наложил на работника - ищец дисциплинирано наказание
"уволнение" и е прекратил трудовото правоотношение.
Работодателят има задължение да поиска обяснения,
независимо дали устни или писмени, и, стига те да са достигнали до него, не е
длъжен да се съобрази с тях (Кодексът
на труда не установява форма, в която трябва да бъде отправено искането на
работодателя до съответния работник или служител за даване на обяснения - р,
984-02-ІІІ г. о. по гр.д. 1326/01 г. - и може да се доказва с всички
доказателствени средства - р.1261-2-ІІІ г.о. по гр. д. 2876/01 г.).
По делото обаче ответника не ангажира абсолютно никакви
доказателства, за това че е поискал обяснения от ищеца, преди да издаде сега
атакуваните заповеди. Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че евентуалното ангажиране на
доказателства за това пред въззивната инстанция би било недопустимо, с оглед
преклузията по чл. 266, ал.1 ГПК.
С оглед изчерпателност, следва да се изтъкне и че ответникът не
ангажира никакви доказателства за доказването че ищецът е извършил деянията
описани в атакуваните заповеди. Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че евентуалното ангажиране на доказателства за това пред въззивната
инстанция би било недопустимо, с оглед преклузията по чл. 266, ал.1 ГПК.
Изрично в доклада по делото обективиран на осн. чл. 312, ал.1, т.2
ГПК в Разпореждане № 1001 от 29.03.2016г. /л. 29-33/, съдът указа на ответника,
че следва да докаже законосъобразността на уволнението, както и че за тези
обстоятелства не са представени доказателства.
По спора, дали пратката изпратена
от ответника до ищеца която ищецът на 16.10.2015г. е отказал да получи е
съдържала атакуваните 2 Заповеди /л.58/.
С оглед недобросъвестното поведение на ищеца – отказал получаване на
пратката, съдът намира за доказано твърдението на ответника, че въпросната
пратка е съдържала сега атакуваните 2 Заповеди. Ето защо, съдът прима че същите
са връчени на датата на отказа на получаването – 16.10.2015г., респективно от
тази дата трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Доказателствената
тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху ответника (Решение №
432 от 20.04.2000 г. по гр. д. № 1358/1999 г., 3 г.о.) - чл.
154, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 195
от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага. Това са задължителните
реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, последващо
уточняване/саниране е недопустимо (Нарушенията на трудовата дисциплина, с
техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при
конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да
извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове), както и тази по същество налице ли е виновно неизпълнение
на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени
критериите, за определяне на наказанието - Решение № 1624 от 28.10.2002 г. по
гр. д. № 242/2002 г., III г. о. на ВКС).
Относно мотивираността на потестативния акт на
работодателя, практиката приема следното: Решение № 363 от 10.01.2012 г. по
гр.д. № 354/2011 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Когато на работодателя станат
известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да
получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или
правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията. Задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194
КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или
служителя (също: Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г., г.к.,
ІV г.о. на ВКС; и Решение № 3 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1000/2010 г., г.к.,
ІV г.о. на ВКС).
Нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение, което се характеризира с три основни белега: човешко деяние,
което е противоправно и е извършено виновно. В тежест на работодателя е да
установи посочените три характеристики на нарушението (ако се установят първите
две, третата се предполага).
Съгласно чл. 193, ал.2 КТ: „Когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество.”
Тъй като ответника не ангажира
доказателства, за това че на осн. чл. 193, ал.1 КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание е изслушал ищеца или е приел писмените му обяснения,
то дисциплинарното наказание следва
да се отмени, без да се разглежда спора по същество. Предвид отмяната
на дисциплинарното наказание, то следва да се отмени и заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
2. по иска с
пр. осн. чл.
344, ал.1, т.2 от КТ:
Като обусловена тази претенция следва съдбата на иска
с пр. осн. чл.
344, ал.1, т.1 от КТ, поради което следва да бъде уважена.
3. по иска с пр. осн. чл.
344, ал.1, т.3, във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ:
Обезщетението по чл.
344, ал.1, т.3, във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ се дължи от работодателя при следните предпоставки - в
резултат от уволнението, което е признато за незаконно, работникът да е останал
без работа, като размерът му е за не повече от 6 месеца.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 166 от 21.08.2015 г.
гр.дело № 4468/2014 год. на ВКС, ІV г.о., ГК, е посочено че : „Въззивното решение е допуснато до
касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в частта, с която
е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ по материалноправния
въпрос „има ли работника право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето
през което е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване
и има ли обезщетението по чл.162 ал.3 от КТ значение за определяне на размера
на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ”. Отговор на поставените въпроси е заден
по задължителен за съдилищата начин с решение № 323 от 28.6.2011 г по гр.дело №
784/2010 г на ВКС.С това решение е прието, че изхождайки от естеството на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, което е предназначено да обезщети работника
при определен вид имуществени вреди-пропуснати ползи за реализиране на доходи
от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното
уволнение.Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма,
обезщетението не се дължи.Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга,
по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор.В този
случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ, тъй като прекъсва причинната връзка между незаконното
уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора,
прекратен незаконно.Аналогичен е и случая, в който работникът, в рамките на
шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност.За
времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от
труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да
полага труд.Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и
вредите.За този период, в който е
временно нетрудоспособен работникът има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от
КТ, но не и на трудово възнаграждение.В случаите, когато е получавал такова
обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност............................................
За този период работникът/служителят има
право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но без оглед получил ли е такова,
няма право на трудово възнаграждение.За същият период ищцата е била
неработоспособна и не е могла да реализира доходи от труда си, дори да не е
била незаконно уволнена.Това означава, че за времето от датата на незаконното
уволнение до датата на отпадане състоянието на временна нетрудоспособност-11.9.13
г работникът/ служителят няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй
като няма причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и
неполученото трудово възнаграждение за този период.По същата причина не се
дължи и разликата между полученото от НОИ обезщетение и трудовото
възнаграждение.Без значение е и факта, че обезщетение от НОИ по последния
болничен лист не е заплатено на ищцата.Както бе прието по-горе с оглед
отговора, даден на поставения материалноправен въпрос работникът/ служителят има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ,
но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение, тъй
като предвид състоянието на временна нетрудоспособност, не би могъл да полага
труд по трудово правоотношение.”
Няма спор между страните, а и видно от справка от ТД на НАП, офис –
Разград /л. 41-42/, е че за претендирания 6 месечен период от уволнението
ищецът не е работил по трудово правоотношение.
Не се спори, а и видно от представените болнични листове, е че за периода
29.09.2015г. до 15.02.2016г. вкл. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност /л.22, 84,16, 14,12, 10 и 8/.
Т.е. за част от претендирания 6 месечен период от уволнението – от 16.10.2015г. до 16.02.2016г. ищецът е
бил в отпуск поради временна неработоспособност. Ето защо, за този период
не му се дължи обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 КТ. Такова
обезщетение му се дължи само за периода от 16.02.2016г. /датата след
изтичането на отпуска поради временна неработоспособност/, до 16.04.2016г. /крайната
дата на 6 месечния срок от уволнението/.
Видно от неоспореното от страните и прието от съда като компетентно
изготвено заключение на СИЕ /л.78-79/, е че размера на обезщетението за времето
през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 16.02.2016г. до 16.04.2016г. е в
размер на 2 866.28 лв.
Иска за разликата до претендирания размер от 8 598.84 лв. и за
периода от 16.10.2015г. до 16.04.2016г. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ подлежи на предварително изпълнение, тъй като
по естеството си представлява „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242,
ал. 1 ГПК. В този смисъл е и Определение
№ 299/07.06.2011 г., III ГО, ч.гр.д. 295/2011 г., определение №
210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, определение №
329/17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС, определение 210/17.05.2010
г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС.
По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
В
постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК е посочено че: „Минималното адвокатско възнаграждение по
трудови спорове е уредено в чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред.. ДВ,
бр. 28 от 2014 г.) минималното възнаграждение за защита по иск с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, както и по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер
не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 3, пр. III-то от Наредбата, минималното възнаграждение за
други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за
трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2
на чл. 7 от Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност) са предявени при
условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по
делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл.
255, ал. 1 КТ се определя по реда на чл.
7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или
при условията на обективно съединяване с исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ.
Правилото,
залегнало в т. 16 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на
минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на
предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ,
бр. 28 от 2014 г. Тълкуването
по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този момент
редакция на Наредбата - ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение между
възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на иска
като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а
единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна
на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След
изменението на чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните
трудови спорове, в т. ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите
искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ и оценяемият иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им
съединяване се определя сумарно - минималната
месечна заплата (по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл.
7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му.
Предвид
изложеното, формираният в обжалваното въззивно определение извод, че
адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се определи съобразно чл.
7, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на минималната работна заплата е правилен.
Неправилен обаче е изводът, че отделно възнаграждение в размер на минималната
заплата се дължи и по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. Такъв иск не е предявен по делото и не е разгледан от
съда. Дори и да бе предмет на делото обаче, възнаграждението по двата иска би
било общо в размер на минималната работна заплата. Неправилен е и изводът, че
възнаграждението по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е в размер на минималната работна заплата за 2015 г. от
360 лева. При цена на иска 2235 лева, минималното възнаграждение, определено по
чл.
7, ал. 2, т. 2 вр. с ал.
1, т. 1, пр. III-то от Наредбата е 386,45 лева или общо минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 745,45 лева.”
Договора за правна защита е съдействие между ответника и
пълномощника му е сключен на 05.04.2016г. /л.51/. Към този момент размера
на минималната работна заплата за страната е 420 лв. Ето
защо, общо за процесните искове по чл. 344,
ал. 1, т.1 и т. 2 КТ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 420 лв.
Предвид претендираното обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ в размер на 8 598.84 лв., то
на осн. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, минималното адвокатското възнаграждение за
този иск е в размер на 759.94 лв.
Така за иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 420 лв., а за иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 759.94 лв. Или общо минималното адвокатско възнаграждение по всички
искове е в размер на 1 179.94
лв. Ответникът е заплатил и претендира адвокатско възнаграждение от едва 580 лв. – далеч под минималното съгласно
Наредбата. Ето защо, възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК
се явява неоснователно.
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част
от исковете – 200, лв., като искането за разноски до първоначално претендирания
размер от 300 лева, следва да се
отхвърли като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции - 193.33 лв., като искането за разноски до
първоначално претендирания размер от 580
лева, следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
По държавните такси.
- сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
- сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
- сумата 114.65 лв.
за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
Т.е. ответникът
следва да заплати за дължими държавни такси в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Разград общо сумата от 274.65 лв.
Ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Разград и сумата
от 135.24 лв. представляваща
разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно икономическа експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По разноските.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в хода на производство съдебни разноски в размер на 100
лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът,
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Б.В.С.,
ЕГН **********,***, извършено със Заповед от 14.10.2015г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и Заповед от
14.10.2015г. за прекратяване на трудово правоотношение, като и двете заповеди
са издадени от Недялко Енчев Неделчев председател на Кооперация
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище
и адрес на управление: област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул.
Искър No 12, тел.: 0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg.
ОТМЕНЯ:
-
Заповед
от 14.10.2015г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на Б.В.С.,
ЕГН **********,***,
-
Заповед от
14.10.2015г. за прекратяване на трудово правоотношение с Б.В.С., ЕГН **********,***,
като и двете заповеди са издадени от Недялко
Енчев Неделчев председател на Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище и адрес на управление:
област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул. Искър No 12, тел.:
0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.В.С.,
ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност „***” в Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище и адрес на управление:
област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул. Искър No 12, тел.:
0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg,
представлявана от председателя Недялко Енчев Неделчев.
ОСЪЖДА "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГОРОЦВЕТ"", ЕИК
826009669, седалище и адрес на управление: област Разград, община Лозница, с.
Гороцвет 7288, ул. Искър No 12, тел.: 0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg, представлявана
от председателя Недялко Енчев Неделчев, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.С., ЕГН **********,***
на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата 2 866.28 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки) – представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение, за
времето през което ищеца е останал без работа - за периода от 16.02.2016 г. до
16.04.2016 г. включително, като отхвърля искането за разликата до първоначално
претендирания размер от 8 598.84 лв., както и за периода от 16.10.2015г.
до 16.04.2016г., като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище
и адрес на управление: област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул.
Искър No 12, тел.: 0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg, представлявана
от председателя Недялко Енчев Неделчев, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.С., ЕГН **********,***
сумата 200 лв. (двеста лева ) представляваща разноски
съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля като искането за разноски до
първоначално претендирания размер от 300
лева като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище и адрес на управление:
област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул. Искър No 12, тел.:
0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg,
представлявана от председателя Недялко Енчев Неделчев сумата 193.33 лв. (сто
деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки) представляваща разноски
съразмерно с отхвърляната част от исковите претенции, като отхвърля като искането за разноски до
първоначално претендирания размер от
580 лева като неоснователно, на
осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ "ГОРОЦВЕТ"", ЕИК 826009669, седалище и адрес на
управление: област Разград, община Лозница, с. Гороцвет 7288, ул. Искър No 12,
тел.: 0887957089, Електронна поща: zk_gorotzvet_bg@abv.bg,
представлявана от председателя Недялко Енчев Неделчев, ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград сумата:
-
274.65 лв. /двеста седемдесет и четири лева и
шестдесет и пет стотинки/ - представляваща дължими държавни такси съобразно
уважения размер на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК,
-
135.24 лв. /сто
тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - представляваща разноски
за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно икономическа експертиза.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му
- 12.05.2016 г., на осн. чл. 315,
ал.2 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: