№ 164 03.05.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
шестнадесети март две
хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 879 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Д.К. против
наказателно постановление № 15-1075-000975/23.11.2015 г. на
началник сектор ПП към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл. 100
ал.4 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на
осн. чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.
183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.11.2015 г., служители на ПП
към ОД на МВР Разград, спрели за проверка до бензиностанция „Пътконсулт“, движещ
се по път Е-70 в посока към гр. Разград, товарен автомобил *****, с
рег. № ****
управляван от жалбоподателя. Проверката била извършена в тъмната част на
денонощието – около 17,50 ч. по подаден сигнал, че превозното средство е без
светлини в задната част на автомобила, което обстоятелство било възприето и от
контролните органи. След спирането на превозното средство, същите изискали от
водача изискуемите по ЗДвП документи. К. не могъл да представи свидетелството
си за управление на МПС и контролния талон към него. Служителите на сектор ПП
установили още, че на предното ляво стъкло на автомобила няма залепен валиден
винетен стикер и че такъв удостоверяващ заплащането на винетна такса въобще
няма. Причината за това задните светлини да не работят, не била изяснена.
Самият жалбоподател обяснил, че сутринта е имало светлини, но малко преди да
бъде спрян му е замирисало на изгорели кабели, което би могло да обясни липсата
на осветление. Не оспорил и обстоятелството, че няма заплатена винетна такса,
като изяснил, че той не е собственик на автомобила, а само работник. За така установеното, актосъставителят св. Х.,
съставил АУАН с бл. № 098715, в който описал горните обстоятелства – че
жалбоподателя управлява автомобил в тъмната част на денонощието без светлини;
че се движи с автомобила по първокласен път без да има валидна винетка и без
заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗДВП и че не носи СУМПС и
контролния талон към него и за виновно нарушени
посочил съответно чл. 100 ал.4 т.2 от ЗДвП, чл. 139 ал.5 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В акта било отбелязано още, че управляваното от
жалбоподателя ППС е собственост на „Е****** и че представлява
„специален автомобил“. Актът бил
предявен на жалбоподателя и подписан от същия с отбелязване, че не е титулярен
водач на камиона, както и че е усетил мирис на кабели и не е знаел, че
„венетката“ е изтекла. Въз основа на акта, на 23.11.2015 г. било издадено и
атакуваното НП, в което описанието на установените нарушения е идентично с
описанието дадено им в АУАН, същите са квалифицирани, като такива по чл. 100
ал.4 т.2 от ЗДвП, чл. 139 ал.5 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и
отговорността на жалбоподателя е ангажирана съответно с налагане на
административни наказания „глоба“ в размер на 20 лв. на осн. чл. 185 от ЗДвП за
първото от тях, в размер на 1 500 лв. на осн. чл. 139 ал.5 от ЗДвП за
второто, в размер на по 10 лв. на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП за третото
и в размер на 10 лв. на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 за четвъртото от тях.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства. Показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта пресъздават идентични с отразените в АУАН и НП обстоятелства. От казаното
от свидетелите се установява още, че за автомобила е имало винетка, но тя е
била седмична и важала за лятото на 2015 г., както и че с автомобила към
момента на проверката са били превозвани
дърва.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
По отношение на първото от нарушенията.
Съгласно разпоредбата на посочения за виновно нарушен чл. 100 ал.4 т.2 от ЗДвП,
водачът на МПС е длъжен да поддържа устройствата за осветяване и светлинна
сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност. В
случая, според словесното описание на осъщественото от жалбоподателя нарушение,
дадено му в АУАН, същото се изразява в това, че той се е движел без светлини в
задната част на автомобила. Липсата на осветление обаче, би могла да е
последица от неизпълнение на поне няколко/но не само едно/ от изброените по –
горе задължения, вменени на субекта на посочената правна норма. Тя би могла да
е резултат, както от това че устройствата за осветяване не са чисти или видими,
така и от неизправност в светлинната сигнализация. Съгласно разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН, в съдържанието на АУАН, следва да намерят отражение всички
обстоятелства относими към съставомерността на санкционираното нарушение. В
акта, въз основа на който е отпочнато настоящото административнонаказателно
производство, липсва такова описание на нарушението, което да позволява същото
да бъде отнесено към неизпълнение на конкретно задължение по чл.100 ал.4 т.2 от
ЗДвП. Тази нередовност не е преодоляна и в съдържанието на атакуваното НП, а е
задълбочена с пресъздаване в текста на същото на съдържанието на посочената за
виновно нарушена правна норма на Закона, в която са изброени всички различни
форми на изпълнително деяние на нарушение по този текст. Ето защо и като не е
описал в какви конкретно факти се изразява виновното поведение на
жалбоподателя, административнонаказващият орган е издал несъответстващо на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а следователно и незаконосъобразно от формална
страна в тази му част НП, което следва
да бъде отменено на посоченото основание.
Незаконосъобразно се явява
атакуваното НП и в частта, с която е санкционирано второто от нарушенията. В
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, по отношение на управляваното
от жалбоподателя превозно средство са отбелязани неговия вид/товарен/ и
регистрационният му номер. Признаци, позволяващи включването на същото в някоя
от отделните категориите ППС, изброени в приложената санкционна норма на чл.
179 ал.3 от ЗДвП обаче, не са посочени. Действително, посочената и в акта и в
НП за виновно нарушена разпоредба на чл.
139 ал.5 от ЗДвП, в редакцията й до ДВ бр. 101/2015 г. в сила от 22.12.2015 г./
гласи: „Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства
по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.“ Същевременно размерите на
следващото се наказание за неизпълнение на същата, са индивидуализирани в чл.
179 ал.3 от Закона в четири отделни точки, според вида на управляваните ППС,
посредством такива признаци на тези средства, каквито не са намерили отражение
нито в акта, нито в атакуваното НП. Последно посоченото е ограничило правото на
защита на субекта на административно наказание и е довело до невъзможност,
съдът да прецени правилно ли е ангажирана административнонаказателна
отговорност на последния с налагане на административно наказание „глоба“ именно
в определения от административнонаказващия орган на основание чл. 179 ал.3 т.2
от ЗДвП размер. Ето защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да
бъде отменено и в тази му част.
В останалата му част – досежно последните
две нарушения, атакуваното НП като издадено от компетентния за това орган, по
реда и във формата предвидени в закона се явява законосъобразно от формална
страна.
Установена в производството се явява и съставомерността но поведението на
жалбоподателя по посочената за виновно нарушена правна норма – чл. 100 ал.1 т.1
от ЗДвП. Тази разпоредба от закона изисква при
управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на
превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае
се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназначен да
удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който
и да е от тези документи представлява самостоятелно административно нарушение,
отговорността за което се ангажира на основание приложения от
административнонаказващият орган чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И доколкото и по
отношение на тези две нарушения отговорността на
жалбоподателя е ангажирана с налагане на глоба в определения от закона
абсолютен размер от 10,00 лв. за всяко от тях, то липсвато снования за отмяна,
или изменение на постановлението и в тази му част.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000975/23.11.2015
г. на
началник сектор ПП към ОДМВР Разград, в частта в която за нарушение на чл.
100 ал.4 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП на
К.Д.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
и за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на осн. чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 15-1075-000975/23.11.2015 г. на началник сектор ПП към ОДМВР Разград, в
частта в която за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1
т.1 пр.1 от ЗДвП на К.Д.К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: