Р Е Ш Е Н И Е

№ 136 03.05.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на девети март две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 19 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Енерго – Про Мрежи„ АД, ЕИК 104518621 против наказателно постановление № 220/30.01.2015 г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране, с което за нарушение на чл. 206 ал.1 от Закон за енергетиката, на осн. чл. 206 ал.1 от ЗЕнергетиката му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 20 000,00 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална страна, навеждайки аргументи за липса на материална компетентност на административнонаказващия орган, за несъответствие съдържанието на НП с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, за приложимост разпоредбата на чл.31 от ЗАНН, за издаване на НП след изтичане на сроковето по чл. 34 от ЗАНН. ,

Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз ос Въз основа на решение № ПАМ-5/20.12.2013 г. на ДКЕВР за одит на лицензионната дейност на жалбоподателя за периода от 01.07.2008 г. – 30.11.2013 г. и издадени в изпълнение на същото заповеди на Председателя на ДКЕВР, от служители на комисията била извършена проверка, касаеща спазване на условията на издадената на дружеството лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия".

В хода на проверката, на 28.03.2014 г., в гр. Разград, било установено, че средство за търговско измерване/електромер еднофазен/ на абонатен номер №****, с фабр. № 0021116, монтирано на ул. *** е с година на производство 2004 г. и пломба за първоначална метрологична проверка BG 27 01 от 2004 г., знак за одобрен тип BG 03/4025. Според предоставената от жалбоподателя извадка, от поддържания от него регистър на СТИ, съгласно изискванията на раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като година за следваща метрологична проверка на този електромер, била записана 2010 г. И тъй като, дружеството жалбоподател не представило протокол удостоверяващ извършване на такава метрологична проверка, актосъставителят – св. П. описал посочените обстоятелства в съставения от него АУАН с № КРС-1175/30.07.2014 г. В акта, посочил че жалбоподателят в качеството си на лицензиант, съгласно изискванията на т.3.5.2 от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. е длъжен да поддържа СТИ доставяна на потребителите, в състояние съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, както и да извършва редовно проверки, изпитания и контрол върху тях. Посочил още, че съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на ЗИзмерванията, чл. 26 от който сочи, че контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална и последващи проверки, както и че според издадените въз основа на чл. 43 ал.4 от Закона заповеди на председателя на ДАМТН, последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години. Ето защо, св. П. приел, че като лицензирано дружество, жалбоподателя и бил длъжен да поддържа СТИ на електрическа енергия доставяна на потребителите, в състояние съответстващо на изискванията на ПИКЕЕ и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях – т.е. и действия за подмяна на процесното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка в определения срок. Отбелязал още, че като не е поддържал СТИ съгласно изискванията на чл.41 от ПИКЕЕ, на 31.03.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателят е нарушил т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществил състава на чл.206 ал.1 от ЗЕнергетиката. Актът бил предявен и подписан от упълномощен представител на дружеството – жалбоподател без отбелязване на възражения.

, Въз основа на АУАН на 30.01.2015 г. било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение и обстоятелствата при които то е извършено е идентично с описанието дадено им в акта, за нарушена е посочена разпоредбата на чл.206 ал.1 от Зенергетиката и на основания същия текст от закона, отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят П., който с показанията си установява идентични с описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактически обстоятелства. Относимите към съставомерността на санкционираното нарушеине обстоятелства се изясняват и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства/решение № ПАМ-20.12.2013 г. на ДКЕВР, заповеди на председателя на ДКЕВР, заповеди на председателя на ДАМТН, извлечение от регистър, пълномощни, констативни протоколи, одитен доклад/, както и от представената от жалбоподателя лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. Обстоятелството, че на процесното СТИ не е извършвана последваща проверка, не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

На първо място следва да бъде отбелязано, че изтъкнатите от жалбоподателя аргументи за липса на материална компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, са несъстоятелни. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗЕ, нарушенията по закона се установяват от лицата по чл. 77 ал.1 т.1 и ал.2 т.1. В случая, актосъставителя попада във втората категория от тези лица, доколкото същия е изрично упълномощен по смисъла на чл.77 ал.2 т.1 от ЗЕ със заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на председателя на ДКЕВР. Правомощията на административнонаказващиято орган пък, произтичат от разпоредбата на чл. 225 ал.2 от ЗЕ, според който наказателните постановления по чл. 206 от Закона се издават от председателя на комисията. Освен това, в случая жалбоподателят е санкциониран не за нарушение на текст от ЗИзмерванията, а за такова на чл.206 от ЗЕнергетика, поради което и формално, този аргумент също е несъстоятелен.

Неоснователни са и оргументите, касаещи приложението на чл. 2 ал.2 и чл.31 от ЗАНН. Първата от посочените разпоредби касае случаите, когато административнота наказание е определено общо за нарушение на всички законови разпоредби, в които хипотези с подзаконов нормативен акт могат да бъдат определени конкретни административни наказания за конкретни текстове от закона, в рамките на общо определените. В случая се касае за санкция предвидена за едно нарушение по закона – такова по чл.206, поради което изтъкнатите в тази насока аргументи са неоснователни. Чл. 31 от ЗАНН пък е обща административнонаказателна разпоредба, която би била приложима при липсата на специална такава, каквато се явява чл. 206 от ЗЕ.

Неоснователно се явява възражението относно налагането на няколко различни санкции за едно и също нарушение. Конкретното такова, осъществяващо състава на чл. 206 от ЗЕнергетиката се изразява в нарушение на изискване по чл.3.5.2 от издаденота на дружеството лицензия, с която разпоредба е вменено задължение по отношение на всяко средство за техническо измерване.

По отношение възражението за изтекъл давностен срок по чл. 34 от ЗАНН.

За да се прецени дали към момента на съставяне на АУАН е бил изтекъл посоченият срок, следва да бъде преценено в какво се изразява самото нарушение.

Според текста на атакуваното НП дружеството жалбоподател, като не е поддържало процесното СТИ, съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл.206 от ЗЕ. Заявеното „неподдържане“ на СТИ в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ, според административнонаказващят орган на практика се изразява в това, че СТИ не е преминало през 2010 г. последваща метрологична проверка.

Според т.3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.: „Лицензиантът поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.“

Посочените изисквания към СТИ са въведени с чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/приети от КЕВР на осн. чл. 21 ал.1 т.9 и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ/, който гласи : „Всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване.“ Следователно досежно реда и сроковете в които следва да бъдат извършвани проверки на СТИ, правилата препращат към нормативните изисквания на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.

Съгл. чл. 39, ал. 2 от ЗИ, първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок, а самата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в ал.2 на чл. 835а сочи, че когато средствата за измерване са пуснати в действие в срока по чл. 39 ал.2 от ЗИ, срокът на валидност на първоначалната проверка се равнява на срока на валидност на последващата проверка

. Периодичността на последващите проверки на еднофазните електромери е шест години, според т.25 от Заповед № А-441/13.10.2011 г. на директора на ДАМТН.

При съпоставяне на последно посочения текст от закона и цитираната заповед, се налага извода, че жалбоподателят е следвало да осъществи последваща метрологична проверка на процесното СТИ, което е преминало първоначална проверка през 2004 г., най-късно до 31.12.2010 г., когато е изтекъл шестгодишния срок. След посочената дата, съставът на санкционираното с настоящото НП нарушение е бил осъществен. От този момент насетне е започнал да тече и определения в чл. 34 от ЗАНН срок. Към 31.12.2010 г. в сила е била разпоредбата на чл. 34 ал.2 от Закона в редакцията й на ДВ бр. № 97/2007 г., с която по отношение на нарушенията на ЗЕнергетиката, специален срок за установяване на нарушенията различен от общия едногодишен срок от извършването им по ал.1, не е бил предвиден. Този едногодишен срок е изтекъл на 31.12.2011 г. - т.е. преди изменението на чл.34 ал.2 от ЗАНН с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. , когато дългия давностени срок за съставяне на актове за нарушения на ЗЕ е определен на пет години. В случая, доколкото сроковете по чл. 34 от ЗАНН, са давностни/ТП № 1 от 27.02.15 г., на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/, а следователно нормите които ги уреждат са материалноправни по своя характер, то съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, приложима е по – благоприятната за нарушителя правна норма – в случая, тази предвиждаща едногодишен срок за съставяне на АУАН от извършване на нарушението. При това положение, към момента на установяване на настоящото нарушение и съставяне на АУАН на 30.07.2014 г., с който е отпочнато и настощото административнонаказателно производство, започналия да тече на 31.12.2010 г. давностен срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, е бил изтекъл.

Макар неизпълнението, за което жалбоподателят да е санкциониран да е такова по чл.206 от ЗЕ за нарушение на условията на издадената му лицензия, то същото се изразява в сходни със субсумиращите състава на нарушението по чл.44 от ЗИзмерванията, факти. На практика, то се състои в това, че процесното СТИ не е преминало последваща периодична проверка, задължение за извършването на каквато, е имало дружеството жалбоподател, съгласно текст от издадената му от ДКЕВР лицензия – т.3.5.2 от същата, препращаща към чл. 41 от ПИКЕЕ, препращащ от своя страна към изискванията на ЗИзмерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Ето защо и като не е осъществило периодична проверка на посоченото в НП средство за измерване в определения шестгодишен срок за извършването на такава, изтичащ на 31.12.2010 г. дружеството е нарушило едно от условията на издадената му лицензия. Безспорно в случая, се касае до бездействие, но доколкото действието се е дължало в нормативно определен срок, то с изтичане на последния, съставът на нарушението е бил осъществен. Именно от тогава е започнал да тече и давностният срок по чл. 34 от ЗАНН, който както бе посочено и по – горе, е бил изтекъл към момента на съставяне на АУАН въз основа на който е отпочнало и настоящото административнонаказателно производство. Ето защо и издаденото въз основа на този акт процесно наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

,

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 220/30.01.2015 г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране, с което за нарушение на чл. 206 ал.1 от Закон за енергетиката, на осн. чл. 206 ал.1 от ЗЕнергетиката на „Енерго – Про Мрежи„ АД, ЕИК 104518621 е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 20 000,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: