№ 205 05.05.2016г.
град Разград
Разградският районен съд
На седми април две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №21 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД –гр. Варна срещу Наказателно постановление
№НП-234 от 30.01.2015г. на Председателя
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –гр. София, с което за нарушение на т.3.5.2 от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия, му е
наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 20000 лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона
за енергетиката. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на
жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок и от легитимирана страна жалбата е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №НП-234 от
30.01.2015г. на
Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –гр. София за нарушение
на т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. за разпределение на електрическа
енергия на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД –гр. Варна му е
наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 20000 лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона
за енергетиката. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №КРС-1161/30.07.2014г., съставен на жалбоподателя от главен експерт при
наказващия орган.
На
основание Заповед № З-Е-2/02.01.2014г. и Заповед № З-Е-4/02.01.2014г. на Председател на Държавната Комисия за
енергийно и водно регулиране бил извършен регулаторен
одит на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД –гр. Варна. На 28.03.2014г.
била извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР – св. Г. П.
/актосъставителя/ на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в
гр. Лозница, ул. „Хан Кубрат“ № 5. Било
установено, че СТИ на абонатен №
0304104028 с фабричен № 0187887, тип 7АА5066, на
фирма ЕSEM /еднофазен/ е с година на производство 2003г. и и е със
заводски пломби ЕSEM03, което е отразено в съставеният при проверката Констативен протокол №
180-З-Е-2/31.03.2014г. Прието е, че средството за търговско измерване не е
преминало последваща метрологична проверка, като такава е следвало да бъде
извършена до края на 2009г., т.е. СТИ е с изтекъл срок
на последваща метрологична проверка. На
длъжностното лице от ДКЕВР не е представен Протокол за последната извършена
метрологична проверка на описаното СТИ (електромер).
По
делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. П., който чрез
показанията си потвърждава констатациите, отразени в акта и НП.Сочи, че
електромера е следвало да бъде подложен на проверка до края на 2009г., а това
не било направено – липсвали документи които да удостоверяват това.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съгласно т.3.5.2. от Лицензия № № Л-138-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /Правилата/, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Съгласно чл.41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване.
Съгласно чл.26 от ЗИ контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.
Първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок /чл.39, ал.2 от ЗИ/.
Периодичността
на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43, ал.4
от ЗИ/. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на
председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и съгласно Заповед №
А-441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.),
последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период от шест
години, а на трифазни електромери си извършва на период от четири години. „ Енерго – Про
Мрежи“ АД, като лицензирано дружество, е длъжно да поддържа
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на
потребителите в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, включително
и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол
върху тях, т.е. действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на
последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. Като не е
поддържало процесното средството за търговско измерване СТИ на абонатен № 0304104028
с фабричен № 0187887, тип 7АА5066,
на фирма ЕSEM /еднофазен/ съгласно
изискванията на чл.41 от Правилата Енерго – Про Мрежи „ АД, е
нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което действително е
осъществило състава на нарушението по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.
От друга страна обаче съдът намира,
че в случая е изтекъл давностният срок за ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Макар и фактическият състав на визираното нарушение
да
се състои в съставомерно бездействие - неизвършване на последваща метрологична
проверка на средство за търговско измерване в определения срок, то с изтичане на срока, в който определеното
действие е следвало да бъде извършено административното
нарушение е вече довършено и от
този момент започва да тече давностния срок за ангажиране
отговорността на нарушителя. В случая нарушението е довършено с изтичането на
2009г., както е прието и в НП, до края на която е следвало да
премине последваща метрологична проверка, както е отбелязано. Срокът в който
могат да се установят административни нарушения не е
безкраен и в случая този срок тече от довършване на нарушението, т.е от началото на
2010г. Съобразно общите правила на чл.34, ал.1
от ЗАНН, действащи към момента на довършване на нарушението, този срок е
едногодишен от извършване на нарушението и е изтекъл с изтичането на 2011г., а
актът е съставен след този срок - 30.07.2014г. Едва с последващо изменение на
чл.34, ал.2 от ЗАНН, в сила от
17.07.2012 г. /ДВ. бр.54/, е регламентирано, че за нарушение на Закона на
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и
подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Измененията,
доколкото касаят материални норми, имат действие занапред. Посоченият
давностен срок в случая е бил изтекъл преди изменението, поради което и
отговорността на жалбоподателя вече е била погасена по давност към момента на
изменението на закона. Както се каза разглежданото изменение има действие
занапред, доколкото не е предвидено изрично друго. Това означава, че вече
погасената по давност отговорност не се възобновява, поради последващото
изменение на закона. Крайният извод не се променя дори да се приеме, че
крайният срок за последваща метрологична проверка е бил 31.12.2010г., с оглед
правилото на чл.39, ал.2 от ЗИ че първоначалната
проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на
календарната година, следваща годината
на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок. И в този
случай приложимият към момента на довършване на нарушението едногодишен
давностен срок е бил изтекъл към момента на законодателната промяна, а
последната има действие за в бъдеще. Също така и с оглед приложението на
по-благоприятния закон по силата на чл.3, ал.1 и 2 от ЗАНН също се налага
изводът за отпадане на възможността за ангажиране на отговорност, тъй като
спрямо жалбоподателят и с оглед това правило следва да се приеме за
важим давностния срок, приложим към момента на довършване на деянието. Това
означава, че и в този случай важи едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
който е изтекъл до датата на съставяне на акта. След като не
се е съобразил с тези правила относно давностните срокове за ангажиране на
отговорността административно наказващия орган незаконосъобразно е санкционирал
жалбоподателя, което и налага НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №НП-234 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране –гр. София, с което за нарушение на т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.
за разпределение на електрическа енергия на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД –гр. Варна му
е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 20000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: