№ 217 31.05.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар П.Т.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 101 по описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Х.Ю.
против наказателно постановление № 15-1075-001028/08.01.2016 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв.и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно,
оспорвайки авторството на санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Сутринта на 09.12.2015 г.,
в гр. Разград, по ул „Юмрукчал“ в посока към бензиностанция „Релакс“, жалбоподателят управлявала л.а. “БМВ 320 Д” с
рег. № *****. Движението на автомобила било забелязано от полицейските
служители – свидетелите Н. И. и Д. И., на които направило впечатление, че
колата се движи с висока скорост. Ето защо те продължила да я наблюдават от
разстояние 15-20 м. и след спирането й на паркинга пред бл. 23, се придвижили
със служебния автомобил успоредно до БМВ-то и спрели в близост до него. В този
момент от предна дясна врата на колата слязъл жалбоподателят, а от предна лява
– св. Ф.. Свидетелите поискали документите за управление на водача, но той
отказал с аргумент че не той е шофирал.
Тъй като от поведението му личало, че е употребил алкохол, служителите на РУ на
МВР поискали съдействие от колегите си от сектор ПП. На место пристигнали
свидетелите К. и Е., пред които Н. И. и Д. И. посочили, като водач на
автомобила жалбоподателя. Въз основа на тези обяснения Ю. и Ф. били отведени в
сградата на полицията, където жалбоподателят отказал да бъде изпробван за
наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, поддържайки заявеното по –
рано от него, че не той, а свидетелката е управлявал автомобила. Издаден му бил
и талон за медицинско изследване на кръвта, подписан с изричен отказ за даване
на кръвна проба. Ето защо и като приел
за установено, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал л.а.
“БМВ 320 Д” с рег. № *******и при извършена проверка за употреба на
алкохол, категорично отказва да вкара издишан въздух в техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARDN-0060,
актосъставителят св. К. съставил АУАН с бл. № 098768, в който отразил
посочените обстоятелства и квалифицирал същите, като нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен
на жалбоподателя при условията на редовно оформен отказ. Въз
основа на акта, на 08.01.2016 г. било издадено и атакуваното НП, в което
описанието на осъщественото от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието
дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП и на основание този текст от закона, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв.и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетели са разпитани полицейските служители Н И., Д. И., К. К. и Р. Е..
Първите двама от тях са кетагорични досежно обстоятелството, че именно
жалбоподателят е слязъл от шофьорското място след спиране на автомобила на
паркинга. Вторите двама свидетели пресъздават твърденията на първите в тази
насока и установяват, че жалбоподателя е отказал категорично да бъде изпробван
с техническо средство с аргумент, че не той е управлявал. По искане на защитата
са разпитани и свидетелите Ф., който е приятелка на жалбоподателя и свидетелите
М. и М.. Първата твърди, че именно тя е управлявала автомобила тъй като, Ю. бил употребил алкохол. Свидетеля М.
заявява, че се е намирал на мястото, където автомобила е спрял и е възприел, че
от шофьорската врата слиза свидетелката, а не жалбоподателя. Косвено тези
показания се подкрепят и от свидетеля М./колега на св. Ф./, според когото при
тръгване от работа на същата дата, автомобила е бил управляван от свидетелката.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това
осъществени ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и
извършено ли е то виновно от него, намира следното.
На първо място следва да се
отбележи, че съдът намира за безспорно установено авторството на даянието. Нарушението
на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. Тази доказателствена сила не е оборена от
свидетелските показания по делото, досежно спорния релевантен факт дали именно
жалбоподателят е управлявал автомобила, преди паркирането на последния. В тази насока следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите Н. И. и Д. И.,
които досежно посоченото обстоятелство са категорични и непротиворечиви. И
двамата свидетели очевидци са възприели, че от шофьорското място на спрелия
автомобил е слязъл Ю., а не св. Ф.. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила косвено се установява и от показанията на свидетелите К.
и Е., пресъздаващи твърдяното пред тях от свидетелите Н. И. и Д. И..
Твърденията на св. Ф., която е интимна приятелка на жалбоподателя, както и тези
на М., който също е негов познат, поради посочените близки отношения с Ю., не са достатъчни да
дискредитират безпристрастните показания на полицейските служители. По тези
съображения не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. М., които
подкрепят твърденията на посочените от защитата свидетели. Фактът, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта, не
се оспорва от последния а се установява по несъмнен начин въз основа на
доказателствата по делото.
Безспорно установени в настоящото
производство се явяват и всички останали относими към съставомерността на санкционираното
нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, фактически обсотятелства. Съгласно посочената
разпоредба: «Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лв.» Жалбоподателят, в качеството си
на водач на МПС на посочената в НП дата е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Безспорно установения отказ от извършването на такава, както и
нсесъмнено установеното обстоятелство, че именно Ю. е управлявал автомобила,
което му придава и качеството на «водач» по смисъла на ЗДвП, осъществява признаците
на санкционираното нарушение както от обективна така и от субективна страна. Последното
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и като е квалифицирал
деянието по посочения текст от закона и е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по същия, административнонаказващят орган е издал законосъобразно
наказателно постановление. Законосъобразни се явяват и наложените наказания, чиито
размери съответствата на абсолютно определените законови такива от 2 000 лв. за
глобата и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС. Ето защо и по изложените
съображения атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 15-1075-001028/08.01.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на Д.Х.Ю. са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 2 000 лв.и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 -
дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: