Р Е Ш Е Н И Е

№ 195 31.05.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На първи април две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 148 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.Д.Д. *** против наказателно постановление № 15-1075-001081 от 07.01.2016 г. на началника началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.12.2015 г., служители на сектор ПП при ОД на МВР Разград, извършили проверка по сигнал за настъпило ПТП. В хода на същата било установено, че жалбоподателят на същата дата, около 12 ч. е управлявал лек автомобил „Опел вектра“ с рег. № ******. Започвайки движение назад, за да излезе от реда на паркираните на паркинга пред ж.к. „Освобождение“ № 9, вх.А, превозни средства, блъснал с преден десен калник, паркирания в дясно от него л.а. „Деу Тико“ с рег.№ ******. В резултат на удара по двете МПС настъпили материални щети. След извършване на посочените действия от жалбоподателят, същия напуснал мястото на произшествието без да установи какви са последствията от него. Ето защо, като изяснил механизма на осъществяване на удара между двата автомобила въз основа на показанията на свидетеля очевидец, който сигнализирал за инцидента и след като идентифицирал жалбоподателя, като водач на „Опел“-а и установил, че по автомобила има следи от сблъсъка с „Тико“ – то, актосъставителят – св. В., съставил АУАН с бл. № 098442, в който описал посочените обстоятелства. В акта, свидетелят отбелязал още, че причина за възникване на ПТП е обстоятелството, че Д. не се е убедил, преди да започне движението назад, че пътят встрани от него/в дясно/ е свободен и не е спазил достатъчно странично разстояние между своя автомобил и „Тико“-то, както и че не оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Посочените действия на жалбоподателя, били квалифицирани съответно като нарушения по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 и т.3б.“а“ от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване от последния, че не е разбрал, че е ударил друг паркиран автомобил. Въз основа на акта, по – късно било издадено и атакуваното НП, в което нарушенията фактически са описани по начин идентичен с описанието дадено им в АУАН, като за първото от тях е допълнено: „предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.ПТП“, същото е квалифицирано по чл. 25 ал.1 т.1 от ЗДвП и санкционирано на основание чл. чл. 179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.; за нарушен е посочен и чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – „участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората“, което нарушение е санкционирано на основание чл. 185 от ЗДвП с налагане на „глоба“ в размер на 20 лв. и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е санкционирана още двукратно на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административни наказания „глоба“ в размер на по 50 лв. и „лишаване от право да упрвавлява МПС“ за срок от по 1 месец за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП – „не спира и не установява последиците от ПТП“ и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП – не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания на актосъставителя – св. В., отразяващи идентични с отразените в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактически положения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, в предвидения в закона срок и от лице имащо право на жалба, същата е допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

По отношение на първото от нарушенията. Посоченият за виновно нарушен текст на чл.25 ал.1 от ЗДвП гласи:“ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ В конкретният случай поведението на жалбоподателя не е било съобразено с изискванията на тази разпоредба, неизчерпателно изброяваща маневрите осъществявани от водачите на ППС и правилата, които следва да бъдат спазвани от тях при тяхното изпълнение. Резултатът от неизпълнение на изискванията на ЗДвП за правилата при движение, в конкретния случай се изразява в настъпилото пътно транспортно произшествие при излизане от реда на паркираните превозни средства. Ето защо и административнонаказващият орган, законосъобразно е квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение на чл. 25 от ЗДвП, доколкото при управление на МПС – л.а. „Опел вектра“ с рег. № ********** той е причинила повреда на друго ППС. Твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че не разбрал, че е ударил паркирания автомобил „Тико“, не изключва отговорността му и от субективна страна, доколкото нарушението е непредпазливо и законът вменява в отговорност на водачите при осъществяване на каквато и да е маневра да се убедят, че няма да създадат опасност, респективно да увредят някой от останалите участници в движението. Законосъобразно е ангажирана и отговорността на Д. на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, намиращ приложение в случаите, когато съставомерния резултат от неспазване на изискванията при осъществяване на маневри при движение е причиняването на пътнотранспортно произшествие, а не само поставяне в опасност на останалите участници в движението. И тъй като наложеното административно наказание „глоба“ за посоченото нарушение е в минимално определения от закона размер от 100,00 лв., то липсват и основания за изменение на постановлението в тази му част, поради което в същата то следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до останалите нарушения. Разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, гласи:“ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“ Посочената разпоредба е обща, очертаваща състав на резултатни нарушения, който резултат може да се изразява или поставянето в опасност, или в причиняването на имуществени вреди. В зависимост от вида на настъпилия резултат, следва приложение и на съответната санкционна норма. Според вида на конкретно нарушените разпоредби на ЗДвП при първата група резултати, приложими ще бъдат нормите на чл. 179 ал.1 т. 1 или т.5, чл.180 ал.1 т.1 и т.н. В случаите обаче, когато от несъобразеното с изискванията на ЗДвП поведение на водача настъпи ПТП с причинени имуществени вреди, то отговорността му следва да бъде ангажирана на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, която санкционна норма е приложена от административнонаказващият орган по отношение на първото от нарушенията. Ето защо и доколкото отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана незаконосъобразно на основание чл.185 от ЗДвП, в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено. По отношение на другите две санкционираните нарушения, отново е налице незаконосъобразност на постановлението от формална страна. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП от фактическа страна нарушението на водача е описано по следния начин: „Водачът напуска ПТП, не установява какви са последиците от произшествието и не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП“. Тези факти и обстоятелства кореспондират на задълженията, регламентирани в чл.123, ал.1, т.2, б."б" и ал.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Според цитираните норми водач на ППС, който е участник в ПТП, при което има пострадали хора, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на МВР или на следствието (т.2 б."б"), а в случаите когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите (т.3 б."а"). Задълженията на двете категории водачи са различни в зависимост именно от това, дали в резултат на ПТП са причинени само имуществени вреди или има и пострадали хора. Тези задължения са взаимно изключващи се, тъй като във втория случай поведението на водачите следва да бъде съобразено с настъпилия по –тежък резултат. Така посоченото противоречие между фактическите описания на тези две нарушения и техните правни квалифакции, съставлява нарушение на нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изискващи точно описание на нарушението и посочване на нарушените законови разпоредби. Изискването за пълна и точна индивидуализация на нарушението от фактическа и правна страна, вменено в задължение на административнанаказващият орган цели да обезпечи и гарантира правото на защита на неговия субект и неизпълнението му води винаги до такова съществено нарушение на изискванията на закона, обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление от формална страна.

По изложените по – горе съображнения, съдът намира че атакуваното НП следва да бъде потвърдено досежно първото от санкционираните нарушения и отменено в останалата му част, като незаконосъобразно от формална страна, което изключва и възможността за произнасяне по същество в тази част.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-1075-001081 от 07.01.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на П.Д.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-001081 от 07.01.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: