Р Е Ш Е Н И Е

№ 199 05.05.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на пети април две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 220 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “Г.-П.Ц.” гр. Р. против наказателно постановление № 17-0000189 от 27.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на обжалващия едноличен търговец на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2015 г. около 16,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в цех за производство на закуски, находящ се в гр. Р.****, партерен етаж, който обект бил стопанисван от обжалващия едноличен търговец. Контролните органи установили, че в обекта работи Т. В. Ж., която извършвала трудова дейност – пакетирала закуски. Същата декларирала, че започнала работа същия ден от 13.00 часа. На 23.02.2015г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и било установено, че работодателят ЕТ “Г.-П. Ц.” гр. Р. бил сключил трудов договор с Т. Ж. на 16.02.2015г. /Трудов договор №188/16.02.2015г./. При документалната проверка били представени и копия уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ в която бил посочен час 14:37:29 часа /л.19 от делото/. Проверяващите изискали и официална справка от ТД на НАП и се установило, че всъщност уведомлението за регистриране на сключения със същия работник трудов договор е прието от ТД на НАП на 16.02.2015г. в 17,45 часа /приложено писмо от ТД на НАП гр. Варна –л.23 от делото/, а справката за приети и отхвърлени уведомления била издадена на същата дата от 18:37:29ч. /приложена справка за приети и отхвърлени уведомления-л.25 от делото/. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена в 16,00 часа Т. Ж. е допусната до работа в обекта без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-0000189/ 17.03.2015г., съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя А. С., същата потвърждава обстоятелствата по акта и сочи, че именно с оглед установеното различие с оглед представената от обжалващата страна справка за приети и отхвърлени уведомления било отправено официално запитване до НАП и било отговорено с писмо в което е посочено, че реално информацията за сключения договор с Т. Ж. била подадена на 16.02.2016г. в 17.45 ч. /цитираното писмо на л.23 от делото с изх. №изх-344/24.02.2016г./. По искане на жалбоподателя е разпитана и св. Т. Ж. /лицето по повод на което е съставен акта/, която потвърждава, че на 16.02.2015г. започнала работа в обекта. Попълнила декларация /л.14/, в която посочила, че работи в обекта от 16.02.2015г. като общ работник с работно време от 13,00ч. до 17,00 ч. Съдът приема за доказано, че към момента на проверката св. Т. Ж. е работила в обекта /осъществявала трудова дейност/– пакетирала закуски, както установява актосъставителя и както самата Ж. е посочила в декларацията си. Съдът намира за установено по несъмнен начин, че към момента на проверката не й е било връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП, тъй като това уведомление е било прието по - късно /макар и на същата дата/ от компетентния орган, което се установява от официалното писмо на същия орган. Съдът не намира за нужно да коментира представеното от обжалващата страна копие на справка за приети и отхвърлени уведомления, в което копие е посочен по ранен час на изготвяне на справката. Следва само да се каже, че съдът приема за вярна информацията конкретно посочена в писмото на ТД на НАП –гр. Варна с изх. №изх-344/24.02.2016г., сочещо точния час на приемане на уведомлението /17,45ч./ и съпътстващата го справка сочеща точния час на издаването й /18:37:29/. При това съдът намира за несъмнено, че работничката е допусната да осъществява трудова дейност в предприятието, без да й се предостави копие от заверено уведомление, поради което и съдът намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционирания едноличен търговец е осъществил вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 16.02.2015г. Т. В. Ж. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал Т. Ж. до работа без да й предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не й е предоставлил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без да са й предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Т. Ж. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая на обжалващия ЕТ е наложена санкция в размер малко над минималния и съдът намира този размер за справедлив с оглед явно масовия характер на тези нарушения и необходимостта от по-строг подход за да се постигне предотвратяването им в бъдеще. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0000189 от 27.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на ЕТ “Г.-П. Ц.” гр. Р. на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: