№ 254 26.05.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 292 по
описа за 2016 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.А.Н. ***, против
Наказателно постановление № 16 -1075-000254 от 18.03.2016 г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград,с-р
Пътна полиция – гр. Разград с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на
основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на РРС повереникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като подадена против акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 16
-1075-000254 от 18.03.2016 г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград,с-р Пътна полиция – гр. Разград на
жалбоподателя за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на
2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539
на МВР са му отнети 12 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Г98920/12.03.2016г. от мл. автоконтрольор
към РУП гр. Лозница. В акта и НП се сочи, че на 12.03.2016г. около 04,10 ч. в
гр. Разград, ул. Кракра пред дом №7 жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил
«Тойота Ланд Круизер 120» с рег. № с рег. №***, като при маневра движение на
заден ход автомобилът се качва върху бордюр и остава в неподвижно състояние.
Водачът се пробва да го измести, но не успява. Същият категорично отказва да
бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол. Водачът силно лъхал на
алкохол и бил с неадекватни реакции да управлява МПС. Водачът не носил свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на МПС. В НП е посочено, че с първото нарушение – отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол , водачът е нарушил чл174, ал.3 от ЗДвП. С
това, че не носил свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, както и свидетелство
за регистрация на МПС е прието, че са налице нарушения съответно на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП , отново на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В отличие от НП
в акта е посочено, че нарушената разпоредба по първото нарушение е чл.174, ал.1
от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Р. Е..
Същият потвърждава, че жалбоподателят, в качеството си на водач на автомобил е
отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер –
изобщо отказал да бъде проверен по този ред. Свидетелят твърди, че полицейският
екип се явил на мястото по сигнал за автомобил, който се форсирал и се управлявал
от лице в нетрезво състояние и можело да блъсне други автомобили. Като
пристигнали на место полицейските служители установили процесния автомобил ,
който при движение назад се бил качил върху малка градинка и задното му ляво колело висяло във въздуха. Автомобилът
бил спрял, с включени габаритни светлини. На мястото на водача в автомобила бил
жалбоподателя, който твърдял, че не е управлявал автомобила. Твърдял само «Не
съм карал автомобила». Лицето подало сигнала също не било видяло кой управлява
автомобила, при качването му на тротоара,
а чул шума от форсирането при опита автомобила да бъде преместен. Към
преписката са приложени писмени обяснения на очевидците К. П. и Св. Й., които
сочат, че чули шума от автомобилните гуми и видели автомобила на жалбоподателя
заседнал на високия тротоар, а водачът се опитвал да го изкара от там. Водачът
/очевидно жалбоподателя/ бил сам в автомобила. Св. Й. дори преместил автомоли си
за да не бъде ударен от автомобила на жалбоподателя. След това дошли полицейски
служители и отвели жалбоподателя.
Жалбоподателят бил отведен в сградата на КАТ за да бъде тестван с техническо
средство, но не била извършена проба, защото той отказал да бъде тестван. Не
носил необходимите документи -СУМПС,
контролен талон. На жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване /л.6
от делото/, като в съсщия е отразено, че жалбоподателят отказва проба.
С оглед данните изнесени от свидетеля и като отчита
доказателствената сила на акта по силата чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че
обстоятелствата са се развили по начина описан в акта и НП. Наистина няма
свидетел, който да е видял качването на автомобила на тротоара. Няма обаче
съмнение, че именно жалбоподателят се опитвал да премести автомоблила оттам,
т.е. привеждал го е в движение с тази цел, макар и реално да не е успял да го
премести. Последното се установява от
писмените обяснения на лицата К. П. и Св. Й., приложени към административната
преписка, които са чули шума на автомобилните гуми и са видели жалбоподателя в
автомобила, който се опитвал се да го изкара от тротоара, форсирайки го. Тези действия на жалбоподателя сами по себе си
се явават управление на автомобил и определят жалбоподателя като водач на такъв. Актосъставителят
се е явил на мястото след сигнал и е видял автомобила в състоянието описано в акта, а жалбоподателят е
бил на мястото на водача. Автомобилът е управляван непосредстево преди това,
което е безспорно обстоятелство и се установява и от особеното положение в
което е бил амтомобила при идването на полицейския екип и от факта, че
полицейските служители са се явили именно по сигнал за неправомерно управление
на този автомобил. При това
жалбоподателят е заварен на мястото на водача.Не е спорен въпросът, че
жалбоподателят е собственик на автомобила. Жалбоподателят не е твърдял, че е предоставил
автомобила на друго лице, не е посочил
да е управляван от друго лице. При това се налага извод, че именно жалбоподателят е управлявал
автомобила. С оглед на това съдът приема за доказано, че действително
жалбоподателят е управлявал автомобила и описаните в акта и НП обстоятелства
отразяват действителната фактическа обстановка. Отново следва да се посочи, че
съставеният акт има доказателствена сила и с оглед данните по делото тази
доказателствена сила не е оборена. В този смисъл по несъмнен начин са
установени и обстоятелствата, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство и не е носил посочените в акта документи.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от такива пороци, които да са
от естество, че да се приемат за съществени и не налагат отмяна на НП. Действително,
както изтъква и защитата на жалбоподателя, в акта е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл.174, ал.1от ЗДвП /относно първото нарушение/. Вече в НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същия
текст жалбоподателят е санкциониран. Действително чл.174, ал.3 от ЗДвП се явява
приложимата в случая санкционна норма. Съдът намира, че неправилната
квалификация в акта не е съществен порок, който да налага отмяна на НП. В
случая е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която сочи, че
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Всъщност изисква се от
фактическа страна да са установени всички елементи от състава на нарушението,
авторството и наличието на вина. В този смисъл наказващият орган може и да
приеме квалификация различна от приетата от актосъставителя, ако смята, че
последната е неправилна. Всъщност актосъставителят посочва разпоредбата, която
е нарушена, а наказващият орган вече прилага и съответната санкционна
разпоредба. В случая наказващият орган е посочил правилно нарушената
разпоредба, която се явява и санкционна норма и така наказващия орган е санирал
допуснатата в акта незаконосъобразност. На следващо място се сочи, че при
правната квалификация в НП е цитирана
текстово разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП с двете й хипотези, като не било уточнено при коя хипотеза попада
деянието на жалбоподателя. Съдът намира и този довод за неоснователен.
Действително наказващият орган е цитирал
при квалификацията текстово тази разпоредба с двете й алтернативни хипотези, но
във фактическата част конкретно е описано какво точно е деянието на жалбодателя,
а именно отказ да бъде тестван с техническо средство. При това в случая не се стига до двусмислие и внимателният прочит на НП изключва евентуален
извод, че се визира някаква алтернативност относно нарушението. Всъщност
визирано е едно нарушение, а именно отказ на жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, което очевидно е същината на
изложеното. От фактическа страна е ясно кое нарушение визира наказващия орган,
което е намерило и закономерен юридически израз в посочването на състава –чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Иначе
вменените на жалбоподателя нарушения се доказват. Жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС, като по-горе съдът изложи доводите си защо приема
това за установено. Същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, както сочи актосъставителя и сам по себе си този отказ е
съставомерен. Водачът на МПС не може да
откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо
средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът
за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателят е извършил това
нарушение умишлено. Наложените му наказания са в рамките на абсолютно
определения законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да
управлява МПС, поради което не могат да се намаляват. Жалбоподателят не е носил
със себе си свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него.
Това са две отделни нарушения на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
правилно жалбоподателят е наказан веднъж на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП /за първото от
двете нарушения/ и втори път на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП /за
второто нарушение/, като и в двата случая
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Също така
жалбоподателят не е носил и свидетелство за регистрация на МПС. Това е
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и правилно жалбоподателят е наказан на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП като и му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Тези наказания
също са в абсолютен размер. С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16 -1075-000254 от 18.03.2016 г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград,с-р
Пътна полиция – гр. Разград с което на жалбоподателя Д.А.Н. *** за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 10 лв и на основание Наредба №N Iз-2539
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: