Мотиви към Присъда №273/12.05.2016г., постановена по НОХД №207/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ю.Х.Ю. *** за това, че за времето от 19.01.2011 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –Експертно решение № 2236/16.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-1024/19.01.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност представено пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) и Молба-декларация №ЦК-118/30.06.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, Молба-декларация № ЦК-370/24.08.2011 г. и № ЦК-376/19.07.2013 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., изискуеми по чл. 13 от Закона за социално подпомагане, представени пред служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Цар Калоян, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество- парични средства за лична пенсия за инвалидност, и социална пенсия за инвалидност за периода от 17.11.2010 г. до 30.04.2012 г. в размер на 1 937,93 лв., собственост на НОИ гр. София, и месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 (транспорт) и чл. 29 (диетично хранене и лекарства) от ППЗИХУ, и целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-05-5/16.05.2008 г. за периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2014 г. в размер на 1 437.20 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 3 375,13 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. Ю.Х.Ю. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитника му, с оглед признаването на вината от първия, молят за определяне на наказание в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1937,93 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция за социално подпомагане гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1437,20 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю.Х.Ю. е роден на *** ***. Същият е с основно образование, женен, безработен, осъждан.

Подсъдимият Ю.Х.Ю. *** 2010г. той се сдобил по неустановен начин с неистински официален документ - Експертно решение № 2236/16.12.2010г., на който бил придаден вид, че е подписан от д-р Р.Д.Д. - председател, д-р М.К.М. , д-р В.Х.М. и д-р П.И. ***.На 19.01.2011г. подс. Ю. се явил в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград (сега ТП на НОИ-Разград) и подал Заявление вх.№ МП-1024/19.01.2011г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от Кодекса за социално осигуряване. Заявлението било прието от св.С.Х.-*** и подписано лично от подсъдимия, след представяне на лична карта. Към заявлението подсъдимия приложил и неистинския официален документ - Експертно решение № 2236/16.12.2010г., удостоверяващо заболяването му. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 74 %, св.Сн.Х. приела заявлението и приложеното от подсъдимия експертно решение.

С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** № 10/прот.№ 01015/04.02.2011г. на подс. Ю. била отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 17.11.2010г., в размер на 110,95 лева месечно. Парите били превеждани в посочена от подс.Ю.Ю. банкова сметка *** «ЦКБ»-АД. По този начин за времето от 17.11.2010г. до 30.04.2012г. подс.Ю.Ю. ежемесечно получавал лична социална пенсия за инвалидност: 110,95 лева месечно. Изплащането на пенсии било преустановено на 01.05.2012г.

2.На 30.06.2011г. подс.Ю.Ю. подал молба-декларация с вх.№ ЦК-118/30.06.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти. Към молбата приложил неистинския официален документ - експертно решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги. Молбата с приложената документация била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и приета от служителя на Дирекция «Социално подпомагане» Й. Й..

Със заповед № ЦК-118/01.07.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград на подс. Ю. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.06.2011г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по сметка на подсъдимия в клон на банка «ЦКБ» АД, за времето 01.06.2011г. до 30.11.2014г. Общо за този период подсъдимият е получил сумата от 819,00 лева, като месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.Изплащането било преустановено със заповед № ЦК-118/17.12.2014г.

З.На 24.08.2011г. подс.Ю.Ю. подал молба-декларация с вх.№ ЦК-370/24.08.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-58/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2011/2012г. И в този случай приложил към молбата неистинския официален документ - експертно решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва целева помощ за отопление по посочената по-горе Наредба. Молбата с приложената документация била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и приета от служителката на Дирекция «Социално подпомагане» А. У..

Със заповед № ЦК-370/13.09.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ю.Ю. е била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво, в размер на 289,60 лева. Тези пари били преведени по сметка на подсъдимия в банка «ЦКБ» АД.

4.На 19.07.201Зг. подс.Ю.Ю. подал молба-декларация с вх.№ ЦК-376/19.07.201Зг. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-58/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2013/2014г., като приложил към молбата и неистинския официален документ - експертното решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва целева помощ за отопление по посочената по-горе Наредба. Молбата с приложената документация била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и приета от служителката на Дирекция «Социално подпомагане» А. У..

Със заповед № ЦК-374/12.08.201Зг. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс.Ю.Ю. е била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво, в размер на 328,60 лева. Тези пари били преведени по сметка на подсъдимия в банка «ЦКБ» АД.

От заключението на назначена по делото комплексна експертиза - протокол № 3/06.01.2016г. се установява, че:

1.Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 2236/16.12.2010г., не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и П.И.И..

2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 2236/16,12.2010г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ -Разград.

3.Подписите, положени в заявление с вх.№ МП-1024/19.01.2011 г. и в молба-декларация вх.№ ЦК-370/24.08.2011г. са изпълнени от Ю.Х.Ю..

4.Подписите в графа „подпис“ в молби-декларации с вх.№ ЦК-118/30.06.2011г. и вх.№ ЦК-374/09.07.2013г., не са изпълнени от Ю.Х.Ю..

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че подсъдимият Ю.Х. е получил за периода 17.11.2011г.-30,11.2014г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти и целева помощ за отопление с твърдо гориво, общо в размер на 3375.13 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимия, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. Ю.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 19.01.2011 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –Експертно решение № 2236/16.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-1024/19.01.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност представено пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) и Молба-декларация №ЦК-118/30.06.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, Молба-декларация № ЦК-370/24.08.2011 г. и № ЦК-376/19.07.2013 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., изискуеми по чл. 13 от Закона за социално подпомагане, представени пред служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Цар Калоян, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество- парични средства за лична пенсия за инвалидност, и социална пенсия за инвалидност за периода от 17.11.2010 г. до 30.04.2012 г. в размер на 1 937,93 лв., собственост на НОИ гр. София, и месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 (транспорт) и чл. 29 (диетично хранене и лекарства) от ППЗИХУ, и целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-05-5/16.05.2008 г. за периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2014 г. в размер на 1 437.20 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 3 375,13 лв., с намерение да го присвои. Подсъдимият Ю. лично се е ползвал от неистински официален документ-Експертно решение №2236/16.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ и Дирекция «Социално подпомагане». Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция, за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти и целева помощ за отопление за твърдо гориво. В случая именно представеното от подсъдимия неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане на тези пенсии и помощи. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Ю. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност той няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са неколкократни деяния, свързани с депозиране на процесния неистински документ от подсъдимия пред лица, които е следвало да преценят основателността на заведените от подсъдимия молби за отпускане на пенсии и помощи. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Ю.Ю., съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направените от него признания и изразеното съжаление. Като отегчаващи обстоятелства се отчитат предишните осъждания на подсъдимия. Отчита се и масовостта на този тип деяния в региона, което налага и по-строго отношение. Съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер близък до минималния законов размер, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимият Ю. е осъждан неколкократно, видно от справката за съдимост, приложена по досъдебното производство. Съдът намира за необходимо да посочи осъждането му по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, по което дело му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Спрямо това осъждане не може да се приложи реабилитация по право по чл.86 от НК, тъй като такава реабилитация е приложима по отношение на предходни осъждания на подсъдимия и не може да настъпи повторно. При това съдът намира, че за посоченото осъждане подсъдимият би могъл да бъде реабилитиран само по реда на чл.88а от НК, но и тази реабилитация в случая не е настъпила. Присъдата е в сила от 24.04.2003г. и изпитателния срок е изтекъл на 24.04.2006г. Срокът за реабилитация по смисъла на чл.88а от НК в случая е петгодишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, тъй като става дума за наказание лишаване от свобода /двегодишния срок по т.5 важи за наказания различни от лишаване от свобода/. По силата на чл.88а, ал.3 от НК петгодишния срок за реабилитация започва де тече от изтичане на изпитателния срок на наказанието по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, т.е от 24.04.2006г. При това положение този срок изтича на 24.04.2011г. Към този момент обаче е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, поради което подсъдимият не е могъл да бъде реабилитиран. С оглед разпоредбата на чл.88а, ал.4 НК подсъдимият не е реабилитиран и за още едно осъждане – това по НОХД №1641/2004г. на РС – Русе, по което е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. С оглед изложените съображения остава крайният извод, че подсъдимият Ю. с оглед времето на извършване на престъплението по настоящото дело не се явява реабилитиран по осъждания, по които му е налагано наказание лишаване от свобода. При това и наказанието лишаване от свобода по настоящото дело следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

Основателен се явява предявения граждански иск от НОИ гр. София и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на същото юридическо лице сумата от 1937,93 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Основателен се явява предявения граждански иск от Агенция Социално подпомагане гр. София и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на същото юридическо лице сумата от 1437,20 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, а следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 135 лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: