Мотиви към Присъда №266/05.05.2016г., постановена по НОХД №233/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С.Р.Х. ***, за това, че за времето от 12.08.2011г. до 30.04.2012г. в гр. Разград и с.Стражец, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1436 от 06.07.2011 на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград, приложен към заявление вх.№МП -12312/12.08.2011г. за отпускане лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към заявление с вх.№МП -12315 от 12.08.2011г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград до Директона на РУСО – гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр. Разград/, приложен също към заявление –декларация вх. №983/10.01.2012г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републикански пътища за 2012г., представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград до Директора на Дирекция „Социално осигуряване“-Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 1678,68 лв, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт – гр. София и безплатна едногодишна винетка за ползване на републикански пътища за 2012г. на стойност 67,00 лв, собственост на АПИ „Областно пътно управление“-гр. Разград, всичко на обща стойност 1745,68 лв, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. С.Р.Х. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Подсъдимата и защитника й, с оглед признаването на вината от първата, молят за определяне на наказание в минимален размер.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимиата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1678,68 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Пътна инфраструктура” , Областно пътно управление гр. Разград, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 67, 00 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.Р.Х. е родена на ***г***. Същата е с начално образование, вдовица, безработна, неосъждана.

Подсъдимата С.Х. ***, а към инкриминирания период живяла и в с. С., общ. Р. През 2011г. тя решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. По неустановен начин тя се снабдила с експертно решение №1436 зас. №126 от 06.07.2011г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Флебит и тромбофлебит“, била й определена 72% трайно намалена работоспособност /ТНР/ като за датата на инвалидизация била посочена 06.07.2011г. и срок на инвалидността – пожизнена.

Въпреки, че била наясно, че не е освидетелствана от ТЕЛК и че решението, с което раполагала е неистинско на 12.08.2011г. подсъдимата лично подала заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № МП – 12312/12.08.2011г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 12315/12.08.2011г. до директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /Териториално упрвление на НОИ/. Св. Е. А. ***- приела заявленията й и приложеното към тях неистинско експертно решение. С оглед представената документация било преценено, че подсъдимата има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност и лична социална пенсия за инвалидност. Така на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност в размер на 142,88 лв месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв месечно. Така за времето от 12.08.2011г. до 30.04.2012г. подсъдимата получила от ТП на НОИ – Разград сума от 1678,68 лв, изплатена й като пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане №Ра 215/21.04.2012г. изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012г., на основание чл.95, ал.2 от НК.

На 10.01.2012г. подсъдимата С. Х. подала заявление-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. №983/10.01.2012г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2012г. до Директора на Д „СП“ –гр. Разград. Св. Т. П.,***, приела заявлението – декларация. Подсъдимата посочила в заявлението – декларация, че притежава лек автомобил и приложила процесното неистинско експертно решение. Като прегледала документацията св. П. преценила, че подсъдимата има право да получи искания винетен стикер и я включила в заявка подавана до Агенция “Пътна инфраструктура” - Областно пътно управление гр. Разград. Впоследствие подсъдимата лично получила винетния стикер на стойност 67,00 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза, е видно че:

1.Подписите, положени в графите „председател” и „членове” в ЕР № 1436/06.07.2011г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., И.И.С. и П.И.И..

2.Отпечатькът от печат в ЕР № 1436/06.07.2011г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Иван Рилски” -гр.Разград.

3. Подписите за „заявител“ в заявление вх. № МП – 12312/12.08.2011г. вх. № МП и заявление с вх. № МП – 12315/12.08.2011г. до директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград са изпълнени от С.Р.Х..

4. Подписът за „декларатор“ в заявление –декларация с вх. №983/10.01.2012г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ е на С.Р.Х..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначената експертиза, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. С. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от за времето от 12.08.2011г. до 30.04.2012г. в гр. Разград и с.Стражец, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1436 от 06.07.2011 на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград, приложен към заявление вх.№МП -12312/12.08.2011г. за отпускане лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към заявление с вх.№МП -12315 от 12.08.2011г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград до Директона на РУСО – гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр. Разград/, приложен също към заявление –декларация вх. №983/10.01.2012г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републикански пътища за 2012г., представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград до Директора на Дирекция „Социално осигуряване“-Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 1678,68 лв, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт – гр. София и безплатна едногодишна винетка за ползване на републикански пътища за 2012г. на стойност 67,00 лв, собственост на АПИ „Областно пътно управление“-гр. Разград, всичко на обща стойност 1745,68 лв, с намерение да го присвои. Подсъдимата С. Х. лично се е ползвала от неистински официален документ-Експертно решение № 1436 от 06.07.2011 на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград, и Д “СП” – гр. Разград и така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, а също така и е предоставен безплатен винетен стикер. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства и й е предоставен безплатен стикер без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Х. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност тя няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства и винетен стикер. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, /в един от случаите й винетен стикер/които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимиата С. Х., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания, присвоената сума не е в особено голям размер, подсъдимата е явно в тежко социално положение. При това съдът намира, че са налице многобройни счекчаващи обстоятелсва и на подсъдимата следва да се определи наказание под минималния законов размер по реда на чл.55, ал.1 от НК, тъй като и най-ниското наказание, предвидено в закона се явява несъразмерно тежко. При това на подсъдимата следва да се определи наказание от една година лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 1678,68 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Пътна инфраструктура” –Областно пътно управление –гр.Разград следва да бъде осъдена да заплати сумата от 67,00 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата .

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: