Мотиви към Присъда №267/05.05.2016г., постановена по НОХД №239/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Й.И. *** за това, че за периода от 01.07. 2010г. до 31.12.2015г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение №34/17.07.2001г. по бр. дело №114/2000г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 01.11.2001г., изменено с Решение №114/03.04.2007г., постановено по гр. дело №173/2007г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 09.05.2007г. и Решение №76/12.03.2014г., постановено по гр. дело №29/2014г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 27.03.2014г., да издържа свой низходящ – сина си Й.С.Й. ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четиридесет месечни вноски, в общ размер 3164,39 лв, като деянието е извършено повторно– престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

Като частен обвинител е конституиран пострадалия Й.С.Й. /понастоящем пълнолетен/, който не изразява становище при даване ход по същество на делото.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения в които признава, че не е заплатил необходимите суми за издръжка на сина си. Твърди, че причина за това е обстоятелството, че заплатата му била запорирана.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Й. И. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен, осъждан.

Подс. С.И. и св. М.Р. са бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете – св. Й.Й., роден на ***г. Бракът им е прекратен с Решение №34/17.07.2001г. по бр. дело №114/2000г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 01.11.2001г., като родителските права били предоставени на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 20 лв. С Решение №114/03.04.2007г., постановено по гр. дело№173/2007г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 09.05.2007г., размерът на издръжката е изменен на 60 лв. С Решение №76/12.03.2014г., постановено по гр. дело №29/2014г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 27.03.2014г. издръжката е увеличена на 100 лв, платима лично но непълнолетния /тогава/ син на подсъдимия със съгласието на неговата майка.

В периода м.февруари 2002г. –м.06.2010г. подсъдимият С.И. не плащал редовно дължимата издръжка и неколкократно е осъждан за извършено престъпление в този смисъл. Последното му осъждане е по НОХД №753/2010г. на РРС за престъпление по чл.183, ал.4 от НК. Срещу него са образувани изпълнителни дела №20103330400057/2010г. и №20143330400062/2014г. Задълженията на подсъдимия към сина му за издръжка за периода 01.07.2010г. -31.12.2015г. възлизат на 4909,70 лв /66 месечни вноски/. От приложено писмо на ДСИ при РС – Разград по ИД №57/2010г. се установява, че подсъдимият е изплатил на сина си сума от 1440,80 лв. По ИД №62/2014г. платената сума е 304,51лв. След това подсъдимият отново не изпълнявал задължението си. Така към 31.12.2015г. задължението му вече възлизало на четиридесет неплатени вноски в общ размер на 3164,39 лв, което се установява и от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза.

Не е установено подсъдимият да притежава недвижими имоти. Притежава МПС. Има регистриран трудов договор за времето от 13.06.2013г. до 29.04.2014г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите М. Р. и Й. Й., а също и от обясненията на подсъдимия и от приложените писмени доказателствени материали.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.И. е осъществил състава на престъплението почл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, тъй като за периода от 01.07. 2010г. до 31.12.2015г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение №34/17.07.2001г. по бр. дело №114/2000г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 01.11.2001г., изменено с Решение №114/03.04.2007г., постановено по гр. дело№173/2007г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 09.05.2007г. и Решение №76/12.03.2014г., постановено по гр. дело №29/2014г. по описа на Районен съд –гр. Разград, в сила на 27.03.2014г., да издържа свой низходящ – сина си Й.С.Й. ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четиридесет месечни вноски, в общ размер 3164,39 лв, като деянието е извършено повторно. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на Ст. И. да заплаща издръжка на сина си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Твърденията на подсъдимия, че бил в невъзможност да изплаща издръжка, поради запориране на заплатата му не обуславят изводи различни от изложените, тъй като именно поради това, че подсъдимият не е изпълнявал доброволно задълженията си, се е стигнало до изпълнителните дела срещу него. Посоченото по-горе осъждане на подсъдимия /в обстоятелствената част/ обуславя квалификацията повторност относно разглежданото престъпление. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

За извършеното престъпление НК предвижда наказания лишаване от свобода или пробация. Съдът отчита като отегчаващи обстоятелства, че подсъдимият вече е осъждан за неплащане на издръжка, като са налице и осъждания освен споменатото му осъждане, обуславящо квалификацията повторност. Това обуславя наказанието му да бъде определено по по-тежката алтернатива, а именно лишаване от свобода, като съдът намира за справедлив размера от девет месеца. Предходните осъждания на подсъдимия не са на наказания лишаване от свобода, поради което съдът намира, че в случая следва да се приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, като се разчита, че това е достатъчно подсъдимия да се поправи и изтърпяването на наложеното наказание следва да се отложи за изп. срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и за разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: