МОТИВИ към Присъда № 269/10.05.2016г.

по НОХД №242/2016г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу Г.А.М.  ЕГН **********, за това, че за времето от 24.09.2010 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0746/23.04.2010 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, приложен към:

- Заявление с вх. № МП 17656/24.09.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП 17657/24.09.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ и

- Молба – декларация № ЦК 126/28.07.2011 г., представена пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 4140,38 лв., собственост на НОИ гр. София, и месечни добавки за социална интеграция по чл.25 /транспорт/ и чл.29 /диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЦИХУ/ в размер на 799,50 лв., собственост на Агенция за Социално подпомагане – гр. София и всичко в общ размер от 4 939,88 лв. , с намерение да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата М. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1година и четири месеца, след редуцирането по реда на  чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП София, ЕИК *** с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп. директор И. И. чрез процесуален  представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” за сумата 799,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди,  ведно със законната лихва, считано от 30.11.2014г.  до окончателното й изплащане, от НОИ София с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител Б. П. за сумата 4140,38 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от  21.04.2012г. до окончателното изплащане.

  Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата Г.А.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и  събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г.А.М. – родена на *** ***, българска гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Г.А.М. през 2009 г. не била лекувана в Хирургично отделение при МБАЛ «Св. Иван Рилски-Разград» АД. По тази причина през този период същата не се води на диспансерен учет в лечебното заведение и не й били издавани епикризи и медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. Въпреки това подс. Г. М. се сдобила по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на нейно име-Експертно решение № 0746/23.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград" АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р Р. Д. Д. за «Председател», д-р М. К. М., д-р П. Д. Г.-Ц. и д-р Б. Г. Б. - „Членове", а не от лицето, което действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от МБАЛ «Св. Иван Рилски-Разград» АД. В експертното решение било посочено, че подс. Г. М. е с намалена работоспособност в размер на 72 %, считано от 23.04.2010 г., с водеща диагноза «Варикозни вени на долните крайници».

На 24.09.2010 г., подс. Г. М. се явила в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград ТП на НОИ-Разград/ и подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП 17656/24.09.2010 г. и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 17657/24.09.2010 г. до Директора на Районно управление „Социално осигуряване" - гр. Разград ТП на НОИ-Разград/. Формулярите били попълнени от св. П. И. И. - специалист при ТП на НОИ-Разград, и подписани лично от подс. Г. М.. Към заявленията подс. Г. М. приложила Експертно решение № 0746/23.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72 %, св. П. И. приела и обработила заявленията и приложеното от подс. Г. М. експертно решение.

С разпореждане за отпускане на пенсия ********** № 59 /прот. № 01115 от 18.10.2010 г. на подс. Г. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 23.04.2010 г., и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 23.04.2010 г.

Пенсиите подс. Г. М. получавала по банков път по посочена от нея сметка в Банка «ЦКБ» АД.

Изплащането на пенсиите било преустановено с Разпореждане № Ра-191/21.04.2012 г., считано от 01.05.2012 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

Общо за периода 23.04.2010 г.-30.04.2012 г. на подс. Г. М. били отпуснати от РУ «СО»-гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/ пенсии в размер на 4 140.38 лева.

Тъй като притежавала неистинското Експертно решение № 0746/23.04.2010 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, подс. Г. М. решила да подаде и молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Съгласно чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката по чл.12, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява потребностите на хората с трайни увреждания, като се извършва по искане на лицето с увреждане.

На 28.07.2011 г. подс. Г. М. подала пред св. Й. Й.-социален работник при Дирекция «Социално подпомагане», ИРМ гр. Цар Калоян, Молба-декларация № Ц.К.-126/28.07.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и копие от експертно решение № 0746/23.04.2010 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски.Разград» АД. Св. Й. приел представените от подс. Г. М. документи. Въз основа на тях със Заповед № Ц.К.-126/01.08.2011 г. на подс. Г. М. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства в размер на 9,75 лева всяка, общо в размер на 19,50 лева, считано от 01.07.2011 г.

В резултат на приложеното от подс. Г. М. Експертно решение № 0746/23.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Иван Рилски-Разград» АД към молба-декларация с № Ц.К-126/01.08.2011 г. до Директора на Дирекция «Социално подпомагане» за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, на същата били отпуснати месечни добавки за социална интеграция-месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ /за транспорт/ в размер на 399,75 лева и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ /за диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 399,75 лева.

Общо за периода 01.07.2011 г.-30.11.2014 г., подс. Г. М. получила от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на 799,50 лева, които й били изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза -Протокол № 34/03.02.2016 г., е видно че:

1.Подписите, положени в графите „Председател" и „Членове" в ЕР № 0746/23.04.2010 г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М. К. М., П. Д. Г. и Б. Г. Б.

2.Подписът, положен в графа „Получих решението" в ЕР № 0746/23.04.2010 г. не е изпълнен от Г.А.М..

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0746/23.04.2010г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-Разград.

4.Подписите за „Заявител" в заявление с вх.№ МП-17656/24.09.2010 г. и заявление с вх. № МП-17657/24.09.2010г. са изпълнени от Г.А.М..

5.Подписът в графа „Декларатор" в молба-декларация с вх. № 126/28.07.2011 г. не е изпълнен от Г.А.М..

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява че:

Общо за периода от 23.04.2010 г. до 30.04.2012 г. подс. Г. М. е получила от РУ «СО»-гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/ изплатени пенсии в размер на 4 140.38 лева.

Общо за периода от 01.07.2011 г. до 30.11.2014 г. подс. Г. М. получила от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград изплатени месечни добавки за транспорт и за диетично хранене и лекарства в размер на 799,50 лева.

Всичко получени пенсии и добавки за социална интеграция за периода 23.04.2010 г. до 30.11.2014 г. от Г.А.М., ЕГН ********** ***, в размер на 4 939,88 лева.

Подс. Г.А.М.  е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Г. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение  0746/23.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП 17656/24.09.2010 г. и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 17657/24.09.2010 г. до Директора на Районно управление „Социално осигуряване" - гр. Разград, Молба – декларация № ЦК 126/28.07.2011 г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, Заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, от показанията на свидетелите С. И., С. В., Р.., М.М., П.Г.-Ц., Б.Б., Й.Й. и П.И.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществилa от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1  във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 24.09.2010 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0746/23.04.2010 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, приложен към: Заявление с вх. № МП 17656/24.09.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП 17657/24.09.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ и  Молба – декларация № ЦК 126/28.07.2011 г., представена пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 4140,38 лв., собственост на НОИ гр. София, и месечни добавки за социална интеграция по чл.25 /транспорт/ и чл.29 /диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЦИХУ/ в размер на 799,50 лв., собственост на Агенция за Социално подпомагане – гр. София и всичко в общ размер от 4 939,88 лв. , с намерение да ги присвои.

Подс. Г. М. лично се е ползвала от неистински официален документ - експертно решение № 0746/23.04.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. Г. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. Г. М. не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 4 939,88 лв., преминали във фактическата власт на подс. Г. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.  

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подс. Г. М., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. Г. М. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца, изтърпяването на което  отложи за изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 от НК  в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл. 36 от НК и отговаря на изискванията на чл. 54 от НК.

По гражданският иск:  

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 799,50лева  от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК *** с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от  изп.директор И. И. чрез процесуален  представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимата Г.А.М. ЕГН  **********  на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на Агенция “Социално подпомагане” гр. София ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2 представлявано от И. Ц. И.  – Изпълнителен Директор сумата от 799,50лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната  лихва върху тази сума  от  датата на увреждането, считано от 30.11.2014 г.   до окончателното й изплащане.

 

 

Относно предявеният граждански иск в размер на 4140,38лв. от ощетеното юридическо лице - НОИ София с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител Б. П., съдът намери същият за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимата Г.А.М. ЕГН  **********   на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на НОИ гр. София ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64 представлявано от Б. П. – управител сумата от 4140,38лв, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната  лихва върху тази сума  от  датата на увреждането, считано от 21.04.2012 г.   до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът постанови : Експертно решение № 0746/23.04.2010 г. на ТЕЛК за общи заболяване при МБАЛ Разград след влизане в сила на присъдата да остане по делото.

Заявление вх. № МП 17656/24.09.2010 г. и заявление № МП 17657/24.09.2010 г. след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Гр. Разград, като заверени копия от същите да останат по делото.

Молба – декларация № ЦК 126/28.07.2011 г. след влизане в сила на присъдата да бъде върната на Дирекция СП Разград, като заверено копие от нея остане по делото.

Медицинското експертно досие на Г.А.М. след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на РЗИ Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата Г.А.М., ЕГН  **********, да заплати по сметка на ОД на МВР Разград  сумата 255,23 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 215.62 лева, разноски в съдебното производство, представляващи държавна такса върху уважените гр. искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: