МОТИВИ към Присъда № 275/12.05.2016г.

по НОХД №281/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х.А.М. ЕГН **********, за това, че в периода от 15.10.2015г. до 20.10.2015г. включително, в гр. Разград в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач, с неустановено по делото лице, действало като извършител, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага умишлено е улеснил неизвестния извършител чрез осигуряването на транспорт и получаването на парите да възбуди и поддържа у С.С.С. *** заблуждение, че внукът й С.Н.Т. *** е поръчал бяла техника, за която трябва да плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 530 лева и К.М.Ц. ***, че дъщеря й Т.С. *** е поръчала климатици от магазин в гр. Разград, за които трябва да плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 8 257 лева, като общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 8 787 лева – престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК за максималния изпитателен срок.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от К.М.Ц., ЕГН ********** против подсъдимия Х.А.М. ЕГН ********** за сумата от 8257.00лева, представляващи обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015г. до окончателното изплащане.

Гражданският ищец счита гражданския иск за доказан по основание и размер и моли съда да го уважи изцяло.

Защитата на подсъдимия пледира за определяне на наказанието при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, алтернативно поддържа искането на прокурора.

Подсъдимият М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.А.М. роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. М. живеел в с. Т. През 2015г. същият притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Венто", който обявил за продажба в интернет, като си оставил мобилния телефонен номер **. През м. септември 2015г. той получил обаждане от телефонен номер ***, като отсреща се оказал непознат мъжки глас. Лицето се представило за „Н. В.." и го попитал дали е продал автомобила или още го продава. Подс. М. заявил, че още го продава. Тогава непознатия му заявил, че има сервиз за черна и бяла техника и му трябва човек, който притежава автомобил и шофьорска книжка, за да изпълнява поръчки. Казал още, че ще му се обажда периодично, за да посещава определени адреси и да получава пликове с парични средства, които ще носи в гр. Русе. За това щял да получава по 150лв. на курс. Парите обаче щял да си взема сам от капарото, което плащали клиентите на сервиза.Подсъдимият се съгласил.

В началото на октомври той изпълнил една такава поръчка в гр. Шумен и разбрал, че работата била свързана с посещения на адреси , посочени от „Н" и вземане на пакети с пари. Впоследствие тези пакети по инструкции на неизвестното лице, той трябвало да остави до магазин „Джъмбо" на входа на гр. Русе в бетонно кошче.

В резултат на това, у подсъдимия възникнала представа, че непознатия въвежда в заблуждение граждани, относно това, че техни близки и роднини са закупили техника, за които е необходимо да се плати капаро. Впоследствие неизвестното лице, представящо се за „Н. В" започнал да му звъни всеки ден.

На 14.10.2015г. лицето представящо се за „Н. В" се обадил на подс. М. и му казал, че на другия ден трябва да отиде в гр. Разград, без да уточнява адрес. На 15.10.2015г. подс. М. ***, където пристигнал към 11ч. След което зачакал обаждане от непознатия.

Св. С.С. е възрастна жена и живее сама в гр. Разград. На 15.10.2015г. около 13, 30ч. получила телефонно обаждане на домашния си телефон с номер **. Мъжки глас от другата страна й казал, че е внука й. Това естествено не отговаряло на действителността, тъй като внукът на пострадалата - св. С.Т., нито бил звънял през въпросния ден, нито бил поръчвал техника или искал пари от баба си.

Пострадалата се заблудила, че действително говори с внука си С.,***. Дори попитала защо му е пресипнал гласа, при което, той й казал, че е настинал. После мъжът, представящ се за внук й казал, че му трябват 2000лв., за да купел бяла техника за себе си. Св. С. му казала, че няма толкова пари, при което мъжът предложил да му даде колкото има. Свидетелката преброила наличните пари в дома си, без да затваря телефона и му казала, че има 530лв. Мъжът заявил, че и тази сума ще помогне за закупуването на техниката. Казал, че ще прати момче на адреса да ги вземе.

Междувременно, лицето представящо се за „Н. В" се обадил на подсъдимия и му казал да отиде на адрес ул.'Т." № *, което е адреса на пострадалата и да вземе плик с пари от една баба. Той хванал такси и отишъл на адреса. От там се обадил обратно на „В". Последният от своя страна звъннал на С. да слезе да предаде парите, като остави телефонна слушалка отворена. Пострадала сложила сумата от 530лв. в найлонова торбичка от хляб и излязла навън. Там я чакал подс. М., който й казал, че е дошъл за капарото. Подсъдимият съзнавал, че неизвестното лице е въвело в заблуждение пострадалата, относно това, че нейни близки са закупили техника, за които е необходимо да се плати капаро. Знаел, че пострадалата му предава пари, и че и по този начин й се нанася имотна вреда, но въпреки това с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облата спомогнал извършването на престъплението от неизвестния извършител, чрез осигуряването на транспорт и вземането на парите.

Пострадалата му предала плика с парите, след което той си тръгнал. Последствие се прибрал в гр. Шумен, като от плика с парите взел 150лв., а останалите, по указание на представящия се за „Н. В" оставил в дома си.

Последствие пострадалата се свързала с внука си и разбрала, че е станала жертва на измама

На 19.10.2015г. лицето представящо се за „Н. В." се обадил на подс. М. и му казал, че на другия ден отново трябва да отиде в гр. Разград, без да уточнява адрес. На следващия ден - 20.10.2015г. сутринта подсъдимият потеглил с автомобил за гр. Разград. Пристигнал към 8 и нещо и паркирал до магазин СБА. След това се обадил на мъжът, представящ се за „Н. В". Последният му казал да отиде да се разхожда

Пострадалата К.М. ***. На 20.10.2015г. към 10ч. тя получила телефонно обаждане на домашния си телефон с номер ***. Мъжки глас от другата страна й й се представил за „Гошо" от Русе, приятел на дъщеря й Т., която живеела в Гърция. Това не отговаряло на е действителността, тъй като дъщерята на пострадалата св. Т.С. нито била поръчвала климатици, нито била искала пари от майка си чрез този мъж.

Пострадалата се заблудила, че действително говори с приятел на дъщеря си. Мъжът й казал, че заедно с дъщеря й са поръчали климатици от магазин в гр. Разград, който трябвало да бъдат платени. Поискал от нея сумата от 6000лв. за да не върнат в Германия поръчаните климатици. Това не било вярно. Свидетелката заявила, че няма толкова пари в дома си, но има около 2600лв. Непознатият й продиктувал телефонен номер, на който тя да се обадела за да провери дали са пристигнали климатиците. Тя се обадила на този номер и мъжки глас й заявил, че са пристигнали. Известно време след това отново й се обадил мъжът, представящ се за „Гошо" и я попитал дали се е свързала със служителя от магазина, което тя потвърдила. Тогава непознатия й казал, че ще изпрати човек, да вземе парите от нея.

Междувременно мъжът представяш се за „Н. В" се обадил на подсъдимия и му казал да отиде на адрес ул."К. М. № *. Подс. М. взел едно такси и отишъл на указания адрес, на който била къщата на пострадалата. Той зачакал пред къщата. Не след дълго от там излязла св. Ц. Обвиняемият казал, че го праща шефа за парите и тя му предала сумата от 2600лв.които била сложила в торбичка. След това подсъдимия тръгнал от там.

Около обяд на същата дата пострадалата Ц. получила ново телефонно обаждане на мобилния си телефон № **, който била продиктувала на мъжа, представящ се за приятел на дъщеря й. Отново се обаждал същия мъж и й казал, че парите не стигали. Казал й, че след разговор с дъщеря й Т. разбрал, че Ц. имала пари в банкова сметка. ***о банката, откъдето да изтегли парите, които има там. Пострадалата отново се заблудила, че действително са необходими повече пари за климатици, поръчани й от дъщеря й. Взела едно такси и отишъл да банка „ДСК" , където имала пари по сметката си. От там изтеглила сумата от 5657, 23лв.

Междувременно мъжът, представящ се за „Н. В" се обадил на подс. М. и му казал, че същата жена ще отиде да банка ДСК да изтегли още пари. Казал му да отиде да я чака отпред. След като пострадалата Ц. излязла от банката подс. М. се обадил на неизвестното лице и му казал, че вижда жената. Последния му казал да отиде при нея. Подсъдимият отишъл до пострадалата и й казал, че го праща шефа му. Пострадалата го попитала как да му се довери. Тогава той звъннал на мъжът, представящ се за „Н. В", който от своя страна се свързал с пострадалата и й казал да предаде парите. Подс. М. отново съзнавал, че неизвестният мъж е въвел в заблуждение пострадалата, относно това, че нейната дъщеря е закупила климатици, за които е необходимо да се плати. Знаел, че пострадалата му предава пари и че и по този начин й се нанася имотна вреда, но въпреки това с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облата спомогнал извършването на престъплението от неизвестния извършител, чрез осигуряването на транспорт и вземането на парите.След това пострадалата предала парите на обвиняемия и той си тръгнал. Последствие пострадалата се свързала с дъщеря си и разбрала , че е жертва на измама.

Междувременно подс. М. се върнал до автомобила си. След това мъжът, представящ се за Н. В. му се обадил и му казал да отиде и да остави парите на уговореното място през магазин „Джъмбо" на входа на гр. Русе в кошче за боклук, като си вземе 150 лв. Подсъдимият, които носел и парите от предходната измама отишъл и оставил парите на уреченото място, без да се среща с лицето, представящо се за „Н. В.".

С протокол за разпознаване от 28.10.2015г. пострадала Ц. разпознала подс. М., като лицето, на което е предала на два пъти пари за климатици, поръчани от дъщеря й.

Подсъдимият М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство показанията на свидетелите К.Ц., Т.С., С.С., Н.Д., С.Т., Н.Д., И.Х., протокол за разпознаване на лица, фотоалбум, характеристична справка, справка за съдимост и декларация.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Х.А.М. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 15.10.2015г. до 20.10.2015г. включително, в гр. Разград в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач, с неустановено по делото лице, действало като извършител, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага умишлено е улеснил неизвестния извършител чрез осигуряването на транспорт и получаването на парите да възбуди и поддържа у С.С.С. *** заблуждение, че внукът й С.Н.Т. *** е поръчал бяла техника, за която трябва да плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 530 лева и К.М.Ц. ***, че дъщеря й Т.С. *** е поръчала климатици от магазин в гр. Разград, за които трябва да плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 8 257 лева, като общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 8 787 лева.

През посочения период, той е участвал в извършването на умишленото престъпление, в качеството си на помагач, като е оказал помощ на неизвестно лице, което на практика е имало основна функция, чрез проведените телефонни разговори, по възбуждане и създаване на неверни представи у пострадалите, поддържането на създаденото заблуждение и тяхното мотивиране към предоставяне на съответни парични суми. Неговата помагаческа роля е била да получи от пострадалите суми и да ги транспортира до съответното място където да ги остави. За своето съучастие в тази престъпна дейност обвиняемият е получавал имотна облага като уговорено възнаграждение в размер на 150лв.

Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият М. е съзнавал, че неизвестното лице е въвело в заблуждение пострадалите, относно това, че техни близки са закупили техника, за които е необходимо да се плати капаро. Знаел, че пострадалите му предават пари, и че и по този начин им се нанася имотна вреда, но въпреки това с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облата спомогнал извършването на престъплението от неизвестния извършител, чрез осигуряването на транспорт и вземането на парите.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не е налице и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са, високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното, относително високия размер на причинените имуществени вреди. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер около средния, предвиден в Закона – две години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а ал.1 от НК намали с 1/3 и определи наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца. Съдът с оглед превъзпитанието на подсъдимия, предвид проявената настойчивост при извършване на престъплението отложи изтърпяване на така определеното наказание на осн. чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. Срок, през който подсъдимият ще преосмисли поведението си и ще се въздържа за в бъдеще да осъществява каквото и да било престъпно действие.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, поради което осъди Х.А.М., ЕГН ********** да заплати на К.М.Ц., ЕГН ********** сумата от 8257.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015г. до окончателното изплащане.

По разноските по делото:

Съдът осъди подсъдимия М. да заплати по сметка на РС Разград сумата 330.28 лева, представляваща разноски в съдебното производство – държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: