МОТИВИ към Присъда № 308/26.05.2016г.
по НОХД №329/2016г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу Д.Р.К.
ЕГН ********** за това, че на 02.02.2016 г. в гр. Разград е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /опипване и
ощипване на седалищните части и опипване в областта на половия орган/ по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н.Н.Р.
***, като е употребил за това сила –
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК,
И
За това, че на 02.02.2016 г. в
гр. Разград е причинил лека телесна повреда на Н.Н.Р.
***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата – вследствие на получените разкъсно-контузна рана в дясна теменна
област на главата; кръвонасядания високо в теменната и теменно-тилна област на
окосмената част на главата, външностранична повърхност на ляво бедро и двете
колена; палпаторна болка в дясно подбедрие; клинични данни за сътресение на
мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика, болка в
двете долночелюстни стави и постоянно главоболие, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК,
И
За това, че на 02.02.2016 г. в
гр. Разград се е заканил на Н.Н.Р. *** с убийство и
това заканване е предизвикало страх у пострадалата за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Производството по искане на
подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимия К., за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК да бъде
наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три години, преди
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК
наказание „ лишаване от свобода „ в размер на две години и шест месеца, а за
престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, наказание „ лишаване от
свобода в размер на две години. Предлага на съда да определи едно общо
наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК в размер на най- тежкото – три години „
лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип, като бъде приспаднато времето, през което подс. К. е бил с мярка за
неотклонение „ Задържане под стража”.
Защитата на подсъдимия – адв. М.,
пледира в унисон с държавното обвинение, като моли изтърпяването на
определеното общо наказаниеда бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, тъй като са налице предпоставките за това.
Подсъдимият Д.Р.К. признава
фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Р.К. е роден на ***
***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по
делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а
именно: Пострадалата Н.Р. ***.
Тя е ученичка в 12 клас в ГПЧЕ „Екзарх Йосиф".
На 02.02.2016г. вечерта тя била на гости в дома на приятеля си св.Т.И.,
намиращ се в центъра на града над заведението „Апетито". Към 20, 30ч. тя
излязла от там и тръгнала да се прибира пеша към дома си на ул."********"
№ **. Навън било тъмно. Свидетелката минала покрай „Момина чешма" и
заведението „Сохо" и през междублоков
тунел навлязла в градинката намираща се зад банка "Алианс". Преминала
през нея и стигнала до стъпала, водещи към задната част на жилищен блок,
находящ се на ул. „Цар Симеон" №1.
По същото време подс. Д.К. се намирал в
градинката. Той е от гр.
Разград, но няма постоянен адрес и живеел във вход на жилищен блок. Видял
преминаващото момиче и тръгнал бързо след нея, възползвайки се от нощната
тъмнина.
В същото време св.Р. чула, че някой тича зад нея и това я стреснало.
Обърнала се и видяла подс. К., когото познавала визуално, но не и лично, да
бяга зад нея. Той я настигнал, хванал я за дясното рамо и със сила я обърнал
към себе си. След това я попитал какво иска, на което тя отвърнала, че не иска
нищо. Подсъдимият продължил в същия дух като я попитал „Какво гледаш, знаеш ли
кой съм, познаваш ли ме, като ме гледаш". Пострадалата не го познавала и му
го казала. Подс. К. се ядосал, хванал я с двете си ръце за раменете и започнал
да я клати наляво надясно. Така я смъкнал надолу по стъпалата, водещи към
задната част на блока на ул."Цар Симеон" № 1, където има гаражи и
фризьорски салон. Мястото било тъмно и нямало никакви хора. Св. Р. се опитала
да се освободи, но подс. К. я стискал силно. Пострадалата крещяла, като му
викала да я остави намира. Той продължил да я стиска и отново я попитал
агресивно „Искаш ли да разбереш кой съм". Тогава той започнал да я рита с
коляно в по лявото бедро и и стомаха. Тя продължила да крещи да я остави
намира. Подсъдимият на няколко пъти я
заплашил, че ще извади ножа и ще я наръга, което още повече изплашило
св. Р.. Въпреки това, тъй като лицето му било съвсем близо до нейното, тя
успяла да го огледа. След това подс. К. я
хванал за косата и я натиснал до гаражната врата, където се помещавал
фризьорски салон. След това държейки я за косата с едната си ръка и натискайки
я със сила към стената, започнал да я опипва с другата си ръка. Опипвал я по дупето и се опитвал да я щипе през
дънките. През панталоните я опипвал по бедрата и по половия орган.
Опитал се да разкопчае якето й но не успял. След това се опитал да й свали
дънките, но тъй като колана й бил стегнат не успял да ги събуе. През цялото
време пострадалата крещяла за помощ. Накрая подсъдимият се ядосал, дръпнал я за косата и на три пъти
блъснал главата й в металната гаражна врата. Продължавал да й говори, че щяла
да разбере кой е той. Тогава пострадалата клекнала на земята, като постояла
няколко секунди, тъй като й причерняло. След това успяла да се изправи и
хукнала да бяга към чешмата пред блока, в който се помещава „Центъра за работа
с деца" . Обърнала се и видяла, че подсъдимият е зад нея. Тя продължила да
бяга и като излязла от междублоковото пространство видяла и други хора. Малко
след това се обърнала и видяла, че нападателя й не се вижда. След това тя
спряла и се обадила на приятеля си. На мястото била изпратена и линейка на
Спешна помощ, която транспортирала пострадалата до МБАЛ-Разград.
С протокол за разпознаване от 03.02.2016г. св. Р. разпознала подс. К.,
като момчето което я е нападнало.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена на
досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза се установява, че :
В резултат на инцидента от 02.02.2016г. пострадалата Р. е получила:
-Разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата;
-кръвонасядания високо в теменна и теменно-тилна област на окосмената
частк на главата, външно- странична повърхност на ляво бедро и двете колена;
-палпаторна болка в дясно подбедрие;
-клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установената
отпадна неврологична симптоматика.
По своята медико-биологична характеристика установените травматични
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата- увреждане представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Травмите са резултат на удари с/ върху твърди тъпи предмети и в своята
съвкупност могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалата- удар на
задната повърхност на главата в метална /гаражна/ врата, ритане с коляно.
Видно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно- медицинска
експертиза при допълнителния преглед на Н.Р. на 07.02.2016г. се установява
анамнеза за болка в двете долночелюстни стави и постоянно главоболие.
По своята медико-биологична характеристика допълнително установените
данни обуславят болка и страдание, като е необходимо продължително проследяване
от специалист невролог или психиатър.
Този тип увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 отНК.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на подс. К.: при
прегледа на същия извършен на 03.02.2016г. не са установени видими травматични
увреждания.
Видно от заключението на вещите лица по
назначената и извършена на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична
и психологическа експертиза на пострадалата, се установява, че :
-Вследствие на преживяното осв.Н.Р. е
преживяла остра стресова реакция, която спонтанно е отминала през следващите
два-три дни след инцидента. Не се събраха данни да трайни последици с отражение върху психиката, вземането на решения и
режима й на живот;
-Методиката за изследване на личността не съдържа данни за стремеж съм прикриване на истината и използване
на социално- желателно поведение. Не се отчита склонност към преувеличаване
или измисляне на факти и обстоятелства;
-Високия интелектуален потенциал, личностните предиспозиции и
правилната самооценка отчитат добри психични годности на осв., която може да
възприема правилно фактите по делото и да дава достоверни показания за тя. Не
се отчита склонност у осв. към собствена интерпретация на околната
действителност;
-Личностна и характерова ориентация към екстровертен тип. Общителна,
активна и инициативна. Характерът й е лек, естетичен и динамичен. Чувствителна
и романтична натура. Отчита се наличие на импулсивност и склонност към
доминиране в отношенията. Емоционална, понякога леко се увлича. Умее да
управлява себе си, както и да организира и ръководи другите.
Видно от заключението на
вещите лица по назначената и извършена на досъдебното производство комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза на подс. К., се установява че :
- осв.Д.Р.К. не се води на отчет към ДПО-
Разград;
-Същият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие. Клиничното изследване отчита наличие на интелектуален потенциал в
норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития
житейски опит. Идентифицират се проблеми в личностен и социален план, проблеми
с афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични
взаимоотношения със заобикалящия свят, криминогенни прояви, безотговорност и
перманетна агресивна нагласа. У осв. се оформя своеобразна личностова
патология-психопатия. Отклоненията при психопатията са предимно
характерови-свързани с афективността и волята и поведенчески- водещи до
противообществени прояви, странност в поведението. В случая се касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност, от
поведението на която страдата най- вече близките. Анализът на данните от
делото и съдебно-психиатричното изследване дава основание да се счита, че осв.
Страда ог Дисоциално личностово разстройство, което се характеризира с
незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на
другите. Налице е грубо несъответствие между поведение и съществуващи социални
норми. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на
агресивни реакции, включително и физическо и сексуално насилие.
- Психопатното поведение не може да аргументира
„разстройство на
здравето" дори при тежки декомпенсации. Същото улеснява извършването на
престъпление, което в конкретния случай е по-скоро акт на социална и емоционална
незрялост.
Психопатните личностови черти не възпрепятстват способността на К. да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
- Осв. К. е способен да възприема правилно
фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Личностовата дисфункция включва и
изразена склонност към собствена интерпретация на действителността, незачитане на чувствата на околните. За да се
окаже в добра светлина е възможно да прибегне до лъжа.
- Психологически профил- личностна и характерова ориентация предимно от
интровертен тип. Сдържан, общува с определен кръг от хора. До голяма степен е
пасивно безразличен. Има склонност към съмнения. С изразен стремеж към
самостоятелност. Склонен е към рискови ситуации. Тревожен, неспокоен и
конфлликтен. Обича показността. Обича да противопоставя себе си на колектива, не
понася опека и води конфликтна борба за самостоятелност. Наблюдава се излишна
самоувереност. За да се покаже в добра светлина е възможно да прибегне до лъжа.
Този тип акцентуация показва, че у личността е висока потребността от
доминиране и търсене на развлечения. Социалният интелект е на ниско ниво, не притежава умения да изгражда адекватни оценки и
самооценки. Често няма твърди принципни позиции. Емоционално беден. Не умее да
съпреживява. Силно изразена потиснатост, вътрешно безпокойство и затаена
агресия. Касае се за незряла личност, с натрупано вътрешно недоволство,
безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с
неумение да изрази себе си.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена на
досъдебното производство съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза, се
установява, че :
В предоставените за изследване проби от кръв и урина , взети от подс. К.
не се установява наличие на алкохол и упойващи/ наркотични вещества.
Подс. К. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебното производство: Справка за съдимост, Характеристична справка,
Декларация, Протокол за разпознаване, от показанията на свидетелите Н. Р., Т. И.,
Г Ц., Е. Д., М. М., Т Т., Т. Т., Г. А., от
заключенията на вещите лица по назначените и извършени на досъдебното
производство съдебномедицински експертизи, съдебно- психиатрични и
психологични експертизи, съдебно химическа /токсикологична/
експертиза; съдебно-техническа експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие.
Анализът на всички събрани по реда
на НПК доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, дава основание на съда
да стигне до извода, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен
начин.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подсъдимият Д.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК.
От обективна страна - на 02.02.2016 г. в гр. Разград е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /опипване
и ощипване на седалищните части и опипване в областта на половия орган/ по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н.Н.Р.
***, като е употребил за това сила. Деянието е било обективирано, с опипването
на пострадалата през панталоните по дупето, краката и половия орган,
включително и опитвайки се да събуе панталоните на същата, като за преодоляване
на съпротивата е употребил сила - държейки я за косата и натискайки я към
стената на гаража с едната си ръка. От обективна страна обектът на
престъплението е половата неприкосновеност на пострадалата, Изпълнителното
деяние на блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт
обаче не е обективно насочен към съвкупление.
Деянието е било довършено с реализирането на този контакт, без значение
дали целта на половото удовлетворяване е постигната.
От субективна страна – подс. К. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност,
съзнавал е несъгласието на св. Р., лице от женски пол, навършило 14 години, и като
е употребил сила с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Съдът счете, че подсъдимият Д.Р.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 02.02.2016 г. в гр. Разград е причинил лека
телесна повреда на Н.Н.Р. ***, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата –
вследствие на получените разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на
главата; кръвонасядания високо в теменната и теменно-тилна област на окосмената
част на главата, външностранична повърхност на ляво бедро и двете колена;
палпаторна болка в дясно подбедрие; клинични данни за сътресение на мозъка без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика, болка в двете
долночелюстни стави и постоянно главоболие, като деянието е извършено по
хулигански подбуди. Въпросното деяние е било обективирано с ритници с колене по
краката и корема на пострадалата, и с блъскането на главата й в стената, след
осъществените блудствени действия. Деянието безспорно е по хулигански подбуди,
извършено е по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото, както и към
човешката личност. Такива са налице, тъй като обвиняемият съвсем безпричинно е
нападнал пострадалата, без да е бил предизвикан от нея по какъвто и да е начин,
демонстрирайки пренебрежително отношение към
елементарни правила на поведение и човешката личност. В случая
обвиняемия е целял чрез нападението над пострадалата да покаже явното си
неуважение към обществото, към правилата на установения правов ред и морал,
както и към човешката личност. Двамата не са се познавали и не се имали лични отношения на вражда, неприязън и други подобни,
което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.
От субективна страна подс. К. е действал при условията на пряк умисъл,
като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона, защото
засяга обществени отношения свързани с телесната неприкосновеност, съзнавал, е
че нанасяйки удари, ще причини съставомерните последици и е целял настъпването
на противоправния резултат.
Съдът счете, че подсъдимият Д.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 02.02.2016 г. в гр. Разград се е заканил на Н.Н.Р. *** с убийство и това заканване е предизвикало страх у
пострадалата за осъществяването му. Деянието е било обективирано с цялостното поведение, както и употребени изрази
от обвиняемия, който на няколко пъти заявил на пострадалата, че ще
извади ножа и ще я наръга. Същата е била възприета от пострадалата и дори е
възбудила у нея основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна подс. К. е действал при условията на пряк умисъл,
като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона, защото
засяга обществени отношения свързани с неприкосновеността на личността,
съзнавал е, че с процесните си действия и отправени думи възбужда основателен
страх у пострадалата, целял е и е постигнал противоправния резултат.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон, да доминира над
околоните, да проявява склонността си към агресия, да демонстрира чувство на
превъзходство над останалите, незачитане на прововия ред и етичните норми за
поводение в обществото.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 150, ал.
1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години.
Съдът не намира основание за
прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за това. В този
смисъл, обекта на престъпното посегателство, начина на извършване на деянието, изключителната
дързост, цинизъм, сочат на деяние с една по-висока степен на обществена
опасност.
Според настоящия съдебен състав определянето
на наказанието в рамките, посочени в Закона при спазване разпоредбите на чл.36
и чл.54 от НК би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по
българското наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства съдът
определи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на три години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с
1/3 и определи наказание лишаване от свобода в размер на две години.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода
до три години.
За това престъпление съдът наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 и определи наказание една година и осем
месеца лишаване от свобода. Мотив за
високия размер на това наказание, съдът намира във времето, начина и мястото на
извършване на престъпното посегателство, обекта на засягане, подбудите и
мотивите, довели до осъществяването му.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
За това престъпление, съдът наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК намали с 1/3 и определи наказание една година и четири месеца
лишаване от свобода. Съдът определи наказанието в този размер, като взе
предвид характеровите особености на подс. К., поддикнали го да извърши това
деяние.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът
наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото от определените, а именно
две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК отложи за изпитателен срок в размер на пет години. Наред с това на
основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът наложи на
подсъдимият Д.Р.К., ЕГН ********** пробационна
мярка през целият изпитателен срок по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично.
Съдът счита, че така наложеното наказание се
явява в крайна степен справедливо и би отговорило най-вече на целите, посочени
в чл.36 от НК, да поправи и превъзпита подсъдимия, като за това определена
положителна роля ще изиграе както определения изпитателен срок, който ще окаже
възпиращ ефект върху подсъдимия да се въздържа от извършване на престъпни
посегателества, така и наложената пробационна мярка, при осъществяването, на
която подс. К. ще получи външна помощ при осъществяване на своето
превъзпитание..
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подс. Д.Р.К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 977,48лева,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград, сумата 40,00лева разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: