Мотиви към Присъда №296/18.05.2016г., постановена по НОХД №400/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Х.А. ***, за това, че на 30.04.2016г. в с. Веселина е управлявал МПС – л.а. “БМВ” с рег.№******** , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,19 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. А. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, при което при провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия и същият е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на ***г***. Същият е с основно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС в категории В, М и АМ.

Полицейските служители П. С. и Д. Т., служители на РУМВР – Лозница за времето от 20, 00 часа на 29.04.2016г. до 08,00 часа на 30.04.2016г. изпълнявали контролни функции в с. Веселина, общ. Лозница. Около 01,50 ч. на 30.04.2016г. на ул. „Христо Ботев“ в близост до стопанския двор в с. Веселина, забелязали, че към тях се движи лек автомобил, който форсирал двигателя и се движел сравнително бързо. Св. Т. подал сигнал със стоп - палка за спиране на автомобила. Автомобилът спрял и полицейските служители установили, че автомобилът е марка БМВ с рег. №********* и се управлявал от подсъдимия А.А. ***. Подсъдимият лъхал на алкохол, говорел завалено и трудно пазел равновесие, поради което бил отведен в сградата на РУМВР – гр. Лозница. Там св. Н. Н. – дежурен служител от сектор „Пътна полиция“, изпробвал А. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест – Дрегер-7410“ и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 2,19 на хиляда в издишания от него въздух. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 582055/30.04.2016г. С акта били иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, а също и свидетелството за регистрация на МПС, издадени на името на подсъдимия. Полицейските служители издали на подсъдимия талон за кръвна проба с бл. № 0102311/30.04.2016г., като му било предложено да даде кръвна проба. Подсъдимият отказал кръвна проба, което е отбелязано в издадения талон.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, писмените доказателствени материали и направените от подсъдимия признания. Признанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото, поради което и изложената фактическа обстановка е безспорно установена.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2016г. в с. Веселина е управлявал МПС – л.а. “БМВ” с рег.№********* , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,19 на хиляда, установено по надлежния ред. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно установения ред по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на поведението си.

При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства, чистото му съдебно минало, както и направените признания. Налице са обаче и отегчаващи обстоятелства – сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е отчетена, както и фактът, че подсъдимият нерядко е наказван по административен ред за нарушения по Закона за движението по пътищата, видно от приложената справка. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер надхвърлящ минималния размер по закона, при което справедливо се явява наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия е лишаване от свобода за срок от една година. Доколкото в случая са налице предпоставките за условно осъждане и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, то изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, като съдът намира за справедлив размерът на глобата от 400лв. На подсъдимия следва да бъде наложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б от НК. Като изхожда от изложените по- горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия в случая следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. По високият размер на това наказание се налага с оглед изтъкнатите отегчаващи обстоятелства. Следва да се има предвид и масовият характер на тези деяния, която налага и по строг подход при борбата с тях. Изтъкнатите доводи от защитата на подсъдимия, че същият искал да посети жена си, понеже научил, че е настанена в болница, не налагат други изводи – и при тази ситуация подсъдимият е следвало да избере друг начин на придвижване, а не да управлява МПС в пияно състояние. На основание чл.59, ал.4 от НК от размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: