Мотиви към Присъда №306/25.05.2016г., постановена по НОХД №401/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.П.Г. ***, за това, че на 03.05.2016г. в с. Черковна, общ. Разград е управлявал МПС – л.а. “Пежо 106” с рег.***** , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на ***г***. Същият е с постоянен адрес ***, със средно специално образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият П.Г. е правоспособен водач на МПС в категории В, М и АМ.

На 03.05.2016г. полицейските служители С.С. и И.И.,*** извършвали проверки на притежателите на ловно оръжие в с. Ясеновец. Около 17,15ч. св. Ст. С. бил уведомен по мобилния си телефон от дежурен ОДЧ за възникнал скандал в с. Черковна между лицата Ст. П.С. и П.П.Г. /подсъдимия/. След получаване на сигнала свидетелите Ст. С. и Ив. И. потеглили със служебния си автомобил към с. Черковна и след като влезли в селото забелязали, че по ул. Трети март се движи автомобила на подсъдимия П.Г. – л.а. Пежо 106” с рег.№*****. Свидетелите последвали този автомобил по ул. Трети март, а след това и по ул. Хан Аспарух, където в близост до дом №2 св.Ст. С. отправил към водача на автомобила знак със светлините на управлявания от него автомобил, както и знак с ръка, да спре. След спиране на двата автомобила Св. С. се приближил до спрения от него автомобил л.а. “Пежо 106” с рег.№*****, а св. А И. останал в служебния автомобил. Св. Ст. С. установил, че водач на л.а. “Пежо 106” с рег.№***** е подсъдимият П.Г. и провел с него разговор във връзка с получения сигнал за възникнал скандал. При това на св. Ст. С. му направило впечетление, че подс. Г. лъхал на алкохол, говорел завалено и очевидно бил в нетрезво състояние. Св. С. попитал подсъдимия дали е употребил алкохол и подсъдимият потвърдил, че е употребил алкохол на някаква сбирка, от която се прибирал. Св. С. се обадил на дежурния по ОДЧ при РУМВР – гр. Разград и поискал съдействие от екип на КАТ за изпробване на подс. Пл. Г. с техническо средство, с оглед установяване наличието на алкохол в издишвания въздух. Същия ден свидетелите Х.Х. и А.З. – служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Разград, били назначени в наряд за времето от 08.00ч. до 20,00ч. Двамата били изпратени за оказване на съдействие в с. Черковна. След като пристигнали на мястото св. Х. изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест – Дрегер-7410“ с фабр. №ARSM 0117 и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1,87 на хиляда в издишания от него въздух. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 121899/03.05.2016г. С акта били иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, издадени на името на подсъдимия. Полицейските служители издали на подсъдимия талон за кръвна проба с бл. № 0033279/03.05.2016г., като му било предложено да даде кръвна проба. Подсъдимият се съгласил да даде кръвна проба и бил транспортиран от полицейските служители Х. Х. и А. З. ***, където му била взета кръвна проба, видно от протокол за медицинско изследване /л. 34 от досъдебното производство/.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство химическа експертиза, в кръвта взета от подсъдимия бил установен етилов алкохол в количество 1,95 на хиляда.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2,15 на хиляда. Установената концентрация на алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно повлияване и се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти или сънливост и други. Същата концентрация на алкохол отговаря на приети около 392,6 мл. 40 градусов алкохол /ракия, коняк, водка, уиски и др./.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали, назначените експертизи. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно установения ред по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Не е спорно, че подсъдимият е управлявал автомобила си, след което е спрян и след това тестван за употреба на алкохол. Основен спорен въпрос от фактическа страна е този дали подсъдимият е управлявал автомобила в пияно състояние, доколкото техническото тестване и последващите експертизи установяват наличие на алкохол в кръвта му. Подсъдимият твърди, че всъщност употребил алкохол вече след като преустановил управлението на автомобила преди да бъде тестван, понеже носил в колата си бутилка вино и бутилка ракия и „ударил“ няколко глътки вече след като бил спрян от полицейските служители. Действително и полицейските служители сочат, че подсъдимият имал такива бутилки, които взел със себе си в найлонова чанта, когато бил откаран за кръвна проба – казал, че се притеснява автомобилът му да не бъде разбит и тези неща да не изчезнат /показанията на св. А. З./. Полицейските служители обаче са категорични, че подсъдимият не е употребявал алкохол след като бил спрян от тях. Свидетелят Ст. С., който го спрял сочи, че подсъдимият не е употребявал алкохол от момента, в който бил спрян до момента в който бил откаран за медицинско изследване– свидетелят не би могъл да не види това. Свидетелите Х. Х. и А. З., които го откарали за медицинско изследване също са категорични, че в тяхно присъствие, включително и в автомобила им подсъдимият не е употребявал алкохол - те го наблюдавали за това. Бутилките, които подсъдимият носил, били сложени на пода на автомобила до краката на подсъдимия и останали там след като подсъдимият слязъл за да даде кръвна проба в медицинското заведение. Поради това съдът не кредитира твърденията на подсъдимия, че употребил алкохол вече след като бил спрян и преди да бъде тестван – очевидно това не е било възможно и е несериозно да се мисли, че би станало в присъствието на полицейски служители. А подсъдимият постоянно е наблюдаван от полицейските служители в този смисъл. От момента на спирането му до момента на откарването му за кръвна проба св. Ст. С. не е изпускал от поглед подсъдимия, а след това последният е бил наблюдаван за това от свидетелите З. и Х.. Затова и съдът приема, че подсъдимият е консумирал алкохол още преди да бъде спрян. Сам е признал това пред св. Ст. С.. Назначените експертизи са установили количеството алкохол в кръвта на подсъдимия при самото деяние.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият П.П.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2016г. в с. Черковна, общ. Разград е управлявал МПС – л.а. “Пежо 106” с рег.№***** , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установено по надлежния ред. Като се посочи и по-горе количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е установено по нормативно установения ред по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на поведението си.

При определяне на наказанието на подсъдимия П.П.Г. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства фактът, че подсъдимият се счита неосъждан /подсъдимият е реабилитиран по право по предходно осъждане/ и това, че подсъдимият очевидно не е личност с висока степен на обществена опасност. Отегчаващо обстоятелство – е сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е отчетена. Все пак обаче съдът, като отчита посочените смекчаващи обстоятелства, намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер равен на минималния размер по закона, при което справедливо се явява наказанието лишаване от свобода за срок от една година. Доколкото в случая са налице предпоставките за условно осъждане и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, то изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, като съдът намира за справедлив минималния размер на глобата от 200лв. На подсъдимия следва да бъде наложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б от НК. Като изхожда от изложените по- горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия в случая следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. По високият размер на това наказание се налага с оглед сравнително високото съдържание на алкохол, отчетено в кръвта на подсъдимия, а следва да се има предвид и масовият характер на тези деяния, което налага и по строг подход при борбата с тях. На основание чл.59, ал.4 от НК от размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и да заплати разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: