Р Е Ш Е Н И Е

Номер 169 25.05.2016 г. гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд, на 21.04.2016 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1276 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от "АВТОБУСТРАНС" ЕООД, ЕИК 116024769, Седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. Априлски въстание No 5, тел.:, законен представител Б. Х. М. – управител, с която са предявени ПРОТИВ ответника Община Разград, ЕИК 000505910, седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. Бели Лом № 37 А, законен представител Д. С. Б. /сега д-р В. В./ – кмет, кумулативно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца:

1. Сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляда лева/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от общо 60 000 лв., представляваща незаконосъобразно неизплатена субсидия за извършен обществен превоз на пътници по градски линии от общинската транспортна схема на Община Разград за периода 20.07.2010г. до 20.07.2015г.

2. Сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляда лева/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от общо 40 000 лв., представляваща незаконосъобразно неизплатена компенсация за извършен обществен превоз на пътници по линии от утвърдените транспортни схеми, за периода 20.07.2010г. до 20.07.2015г.

Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването се явява управителя на ищеца Б. Х. М. и пълномощника му адв. М. Р. М. ***. Поддържат исковите претенции, представят и подробна писмена защита.

Ответникът, чрез зам. кмета Л. Т. Ц., упълномощен със Заповед № 212 от 04.02.2012г. на кмета Д. Б. да изпълнява всички функции на кмет на Община Разград, депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за ответника се явява пълномощника му главен юрисконсулт К. П., който оспорва изцяло исковите претенции и претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Депозира подробна писмена защита.

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно, че между страните са налице валидно сключени договори за превоз на пътници по автобусни линии, включително и по градски линии, включени в общинската транспортна схема на Община Разград, действащи към процесния период, с възложител – ответника и изпълнител – ищеца.

Единствения спор между страните е дали ответникът е изплатил изцяло на ищеца дължимите субсидии и компенсации за претендирания период.

По възражението, на ответника че на осн. чл. 111, б. „в” ЗЗД претендираните суми за периода 2010г., 2011г. и 2012г. са погасени по давност, поради което иска за този период се явява недопустим.

В т.3 от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК е посочено че: „Принципно, въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Давността е институт на материалното право и не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова основателността на възражението на длъжника за давност подлежи на установяване в процеса, както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н. В тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с определение и това се отнася както за първоинстанционното разглеждане на делото, така и за въззивната проверка .................. Така че, в случаите на решаване на делото по същество и постановяване на присъда (решение), съдът ще може да се произнесе по възражението, като отхвърли иска, ако са налице условията за това.”

Ето защо, възражението за недопустимост се явява неоснователно.

По същество на възражението за изтекла погасителна давност по см. на чл. 111б."в" ЗЗД.

Относно възражението за изтекла 3-годишна давност по см. на чл. 111б."в" ЗЗД настоящият състав приема, че същото е неоснователно, тъй като дължимите от ответника на ищеца плащания за субсидии и компенсации, не съставляват периодични плащания. Такава е и съдебната практика - Определение №191 от 02.06.2014 г. по т. дело № 1520/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1347/13.11.2012 г. по т.д.№1018/2012 г. на Пловдивски, както и Решение № 228 от 8.12.2015 г. на Апелативен съд - Пловдив по в. гр. д. № 522/2015 г.

Както вече се посочи, единствения спор между страните е дали е дали ответникът е изплатил изцяло на ответника дължимите субсидии компенсации за претендирания период.

Видно от заключението на допълнителната и повторна съдебно счетоводна експертиза, което съдът приема за обективно, компетентно и пълно, е че изплатените и преведени в по-малко суми по Наредба № 2 на ищеца от страна на ответника за периода 20.07.2015г. – 20.07.2015г. възлизат на 56 080.12 лв., а изплатените и преведени в по - малко суми по Наредба № 3 на ищеца от страна на ответника за същия период възлизат на 49 977.70 лв. Вещите лица са констатирали при отговора на въпрос № 8, че общо начислените неустойки от Община Разград на ищеца възлизат на 2 817.87 лв., които са удържани от превозвача от дължимите суми за компенсации и субсидии за последващи периоди след 20.07.2015г. Вещите лице еднозначно сочат в заключението си, че е налице плащане в по-малък от дължимия размер на компенсации и субсидии от страна на ответника в полза на ищеца, като вещите лица са изследвали детайлно какъв е точния размер на следващите се субсидии и компенсации на превозвача „Автобустранс” ЕООД на база на действащи маршрутни разписания, сключени договори с превозвачи от страна на Община Разград и прилаган механизъм за разпределение на субсидиите и компенсациите през периода 20.07.2010г. – 20.07.2015г.

Заключението се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства.

Поради гореизложеното, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.

Главниците следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от датата на предявяването не исковете – 20.07.2015г., както е поискано, на осн. чл. 86, ал.1, във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от деловодни разноски в размер на 1211.80 лв., от които 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 611.80 лв. за възнаграждение на вещите лица, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910, седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. Бели Лом № 37 А, законен представител д-р В. В. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на "АВТОБУСТРАНС" ЕООД, ЕИК 116024769, Седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. Априлски въстание No 5, тел.:**едставител Б. Х. М. – управител:

1. Сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляда лева/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща като частичен иск от общо 60 000 лв., представляваща незаконосъобразно неизплатена субсидия за извършен обществен превоз на пътници по градски линии от общинската транспортна схема на Община Разград за периода 20.07.2010г. до 20.07.2015г.

3. Сумата от 1211.80 лв. /хиляда двеста и единадесет лева и осемдесет стотинки/ представлява сторени по делото деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

районен съдия: