Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 31.05.2016 г. гр. Разград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на
05.05.2016 г. в публично заседание
в следния състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
като разгледа докладваното
от съдия Атанас Христов гр. дело № 2205 по описа за 2015 година на районен
съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на:
ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград,
бул. Бели лом № 37, представлявана от
Валентин Стефанов Василев – кмет,
ПРОТИВ
С.М.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***.
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.67, ал.1 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на строеж в размер на ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта на гр. ***, номер по
предходен план – парцел ХVІІІ, кв. 245, целият с площ от 316 кв.м., с адрес гр.
***, ул. *** № *, с граници: имоти с №№ **, **, **, **, **, отстъпено му с Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 07.09.1995г., въз основа на заповед № 911 от
05.09.1995г. на Кмет на Община Разград, се
е погасило по давност в полза на
Община Разград, като собственик на земята, поради неупражняването му в срок с
падеж – 07.09.2000г., на осн. чл.67 ЗС и чл.124, ал.1
ГПК.
Сочи, се че правото да се построи сграда не е
упражнено повече от 5 г., а и към момента. Излага подробни съображения. В открито съдебно
заседание за ищеца се явява пълномощника му юрисконсулт Сабри Велиев Дурльов,
който поддържа исковата претенция, излага допълнителни съображения и претендира
разноски.
Ответникът, не депозира отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание се явява особения му представител адвокат П.З. ***.
Моли да се отхвърли искането за разноски на ищеца, тъй като ответника
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава
иска, на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С Договор от 07.09.1995 г. за отстъпено право на строеж
върху държавна земя /л.9/, въз основа на заповед № 911 от 05.09.1995г. на
Председателя на Общински народен съвет гр. Разград /л.28/, в полза на ответника е било учредено право на строеж върху държавно дворно място ½ от 385
кв.м. находящо се в кв. 245, парцел VІІІ
по плана на гр. Разгпрад.
Видно от удостоверение № 120 от 30.11.2015г. издадено
от Община Разград /л.37/, е че след извършена проверка в архива на Община Разград
се е установило, че за парцел VІІІ от
кв. 245 по плана на гр. разград представляващ имот с идент. № **** по КК на Разград, респективно на лицето С.М.С. /с
договор от 07.09.1995г. за ОПС/ няма издадено разрешение за строеж.
От заключението по приобщената СТЕ /л.113/, което
съдът кредитира като обективно, достоверно и обосновано се установява, че
1.
За процесния имот
има действащ план одобрен със заповед № 27 от 1960г. за който е отреден парцел
ХVІІІ кв. 245. С влизането в сила на кадастралната карта със заповед РД – 18-37
от 10.03.2008г. за процесния имот е отреден имот с идентификатор № ****. Парцел ХVІІІ кв. 245 по плана на гр. *** и имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. *** са един и същи имот.
2.
При проверка в
техническата служба към община Разград вещото лице е установило, че за
процесния имот /парцел ХVІІІ кв. 245/ има издадено разрешение за строеж №
164/15.08.1972г. на името на Р. Х. С., което е приложено на стр. 33 по
настоящато дело. На името на ответника С.М.С. няма издадено такова.
3.
При проверката на
место вещото лице е установило, че източната част на имота има изградена
двуетажна жилищна сграда. В западната част на процесния имот няма наченки за
изграждане на жилищна сграда. В о.с.з. вещото лице изрично уточнява, че спорна
по делото е именно западната част на парцела, която не е застроена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта: Съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е достатъчно
да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този имот,
при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.
В настоящия случай ищеца се легитимират като собственик на процесния имот – правото му произтича от § 42 от
преходни и заключителни разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006
г., в сила от 1.07.2006 г.), съгласно
която разпоредба : „Застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.”
Не се спори и че имота е актуван с Акт №
1466 за държавна собственост на недвижим имот съставен на 13.12.1968г. /л.11/. Освен това е било
налице учредено право на строеж в полза на ответника. При тези данни извод за недопустимост
на предявения иск е изключен.
По основателността: Фактическият състав на предявения иск предполага доказване от
ответника на учреденото в негова в полза спорно право на строеж, което е
надлежно реализирано преди изтичане на пет години от придобиването.
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на § 42 от
Преходни и заключителни разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006
г., в сила от 1.07.2006 г.).
Именно по отношение на този имот на ответника е предоставено право на строеж на жилищна
сграда, в съответствие с утвърдена строителна документация. Следователно
ответникът се легитимира като суперфициар по смисъла
на чл.63 и сл. ЗС.
Съобразно чл.67 ЗС правото да се построи сграда в чужд
имот се погасява, ако не бъде упражнено в срок от пет години от придобиването
му. По делото не се събра нито едно доказателство, което да индикира
реализирането на строежа, тежестта за доказване на което беше у ответниците.
Точно обратното – всички писмени и експертни доказателства навеждат на безпротиворечивия извод, че строеж дори не е отпочван. Ето защо съдът приема, че към момента на устните
състезания по делото, учреденото на наследодателя на ответниците право на
строеж е погасено, което налага уважаване на предявения иск.
Както е посечено в Решение № 12846 от 04.10.2013г. по
адм.д. № 11821/2012г. на Върховния
административен съд – ІІІ о.,: „след
изменението на чл. 67 от ЗС от 1996 г., правото на строеж се погасява по
давност при нереализиране на правото на строеж в петгодишен срок от
учредяването на вещното право. ТАКОВА
ИЗЗЕМВАНЕ НА ПРАВОТО НА СТРОЕЖ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД НЕ Е УРЕДЕНО В ЗАКОНА”
Както е посочено и в Решение № 298 от 10.01.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 2737/2013 г., III о. „За
общината съществува правна
възможност да иска разваляне на договора по общия ред - чл.
87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, но не може да изземва имота директно по реда на чл. 65
ЗОбС.”
В разпоредбата на чл. 67 от
Закона за собствеността е предвидено, че правото да се построи сграда върху
чужда земя (чл.
63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не
се упражни в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр.
33/1996) е отменена ал. 2
на чл. 67 от ЗС, като по този начин ал. 1 на текста - за погасяване на
правото на строеж, ако не бъде упражнено в продължение на пет години, се
прилага независимо от това чия собственост е земята. (До това изменение за държавни и общински имоти, е бил предвиден
специален ред за отнемане.). Настоящият състав приема, че правото се
погасява автоматично, по силата на правната норма на самия закон - ЗС, без
необходимостта да се издава изричен административен акт по отнемане или
установяване на погасяването по съдебен ред.
Така и Решение № 6329 от 13.05.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 15172/2013 г., III о.
В постановеното по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК Определение
№ 71 от 21.01.2014г. по ч. гр.д.№
17/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК е посочено относно чл. 78, ал.1 ГПК, че : „Съгласно посочената норма – заплатените от
ищеца такси и разноски за възнаграждение на един адвокат се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. При пълно уважаване на иска, те
се заплащат в пълен размер. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК ответникът не дължи
разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
признае иска. По приложението на цитираната норма е налице установена
задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК /например
определения № 500 от 16.07.2013г.по ч.гр.д.№ 2326/13г.на І т.о. и № 709 от
28.12.2012г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на І гр.о.на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от
ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните
права на ищеца.”
Настоящи съдебен състав счита, че в настоящата
хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото процесното съдебно производство е единствената
възможност за защита на ищеца, който е отстъпил право на строеж в полза на
ответника. Ищецът се е възползвал от
правото си да установи, че учреденото в
полза на ответника право на строеж е погасено в полза на ищеца по давност, тъй като не е упражнено в
продължение на 5 години.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на страните:
1. ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград,
бул. Бели лом № 37, представлявана от
Валентин Стефанов Василев – кмет,
И
2. С.М.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
че правото на
строеж в размер на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ***,
номер по предходен план – парцел ХVІІІ, кв. 245, целият с площ от 316 кв.м., с
адрес гр. ***, ул. *** № *, с граници: имоти с №№ ***, ***, **, **, **,
отстъпено на ответника С.М.С., ЕГН ********** с Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 07.09.1995г., въз основа на заповед № 911 от 05.09.1995г. на
Кмет на Община Разград, се е погасило по давност в полза на Община
Разград, като собственик на земята, поради неупражняването му в срок с падеж –
07.09.2000г., на осн. чл.67 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК
000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели лом № 37, представлявана от Валентин Стефанов Василев – кмет, сумата 1 879.43 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/ – разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
На осн. чл.115,
ал.2 от ЗС, ДАВА на ищеца,
6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за
отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок вписването на исковата молба
губи действието си.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: