Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 155                  05.05.2016 г.      гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд на 14.04.2016 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар:     П.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2299 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 200 КТ за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

Депозирана е искова молба от Т.Б.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат Н.М. ***, срещу "ДРУЖБА" АД, ЕИК 826009402, със седалище и адрес на управление  гр. Разград 7200, ул. Тутракан No 4, тел.: 359 084 660 688, факс: 359 084 660 424, електронна поща: info@drouzhba.bg, Интернет страница: www.drouzhba.bg, представлявано от "ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, лице, представляващо юридическото лице – представител Р. С. К., държава: България, 'ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, Лице, представляващо юридическото лице – представител Е. И. П., държава: България, начин на представляване: заедно и поотделно, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове /след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК/ за заплащане на:

- сумата 5 010 лв. - представляващи обезщетение да претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от трудово злополука настъпила на 19.09.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 19.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата

- 1 500 лв. - представляващи обезщетение да претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, от трудово злополука настъпила на 19.09.2015г., ведно със законната лихва считано от депозирането на исковата молба – 18.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата

Претендира разноски. Твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, като със заповед на ответника трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 21.09.2015г. по молба на ищеца. Твърди обаче, че преди това - на 19.09.2015г. претърпял трудова злополука. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Н.М. *** поддържа исковите претенции и излага подробни съображения.

Ответникът депозира отговор на исковата молба с който намира исковите претенции за допустими. Иска за неимуществени вреди признава до размера на 400 лв., а иска за имуществени – до размера на 100 лв. Моли за разликата до претендираните размери исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че ищецът е проявил груба небрежност, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ответника се явява пълномощника му адвокат С.С. ***, който поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения. Претендира разноски. Представя обстойна писмена защита.

 

 

 

 

Съдът, като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото е безспорно, а и от представения трудов №  33/04.11.2014г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение /л.73/. Ищецът е назначен при ответника на длъжност „Машинен оператор, металообработващи машини”, считано от 05.11.2014г. В последствие са сключени между страните към трудовия договор и Допълнителни споразумения № 211/16.12.2014г. /л.56/  и № 210/16.06.2015г. /л. 55/. Длъжността на ищеца се запазила, като мястото на извършваната работа било определено  Дружба АД, цех по бутала.

Видно от служебна бележка № 320 от 05.11.2014г. е че на ищеца е проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /л. 58/. Видно от протокол за усвоени практически умения за безопасно изпълнение на производствени задачи от 06.11.2014г. е че ищеца може да изпълнява производствените си задачи, цех МОБ на Дружба АД /л.57/.

Видно от личен картон на ищеца, е че работодателят-ответник му е предоставил работен костюм, работни обувки и предпазни очила /л.114/.

Ищецът подал до работодателя си молба за освобождаване от длъжност по собствено желание с вх. № 136 от 24.08.2015г. /л.54/. Въз основа на молбата ответника издал Заповед с изх. № 41/18.09.2015г., с която прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 21.09.2015г., на осн. чл. 326, ал.1 КТ. Препис от заповедта е връчен на ищеца на 05.10.2015г. /л. 52/. Не се спори, че заповедта не е обжалвана.

От декларация за трудова злополука с вх. №  5101-16-11 от 25.09.2015г. /л.83/ и Разпореждане № 32 от 02.10.2015г. на РУСО – Разград /л.82/, се установява, че на 19.09.2015г.при извършване на междуоперационно транспортиране на заготовки /бутала/ с ръчна транспортна количка, поради неравност на пода пострадалата губи контрол върху количката, при което същата се накланя и част от заготовките падат. В следствие на злополуката пострадалата получава открита рана на трети пръст на лявата ръка с увреждане на ноктите”. Увреждането е квалифицирано от РУСО – Разград, като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО.

Не се спори по делото, че горецитираното разпореждане е влязло в сила като необжалвано.

От приетото в съдебното заседание заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, и прието от съда като компетентно изготвено, както и от уточнението в откритото съдебно заседание /л. 93-97, л. 124-127/, се установява, че при злополуката, на ищеца са причинени:

-                Контузия на десен крак,

-                Травма на лява ръка и последици от нея – открита разкъсно – контузна рана на дланна повърхност на върхова фаланга на трети пръст с последващо зарастване „минус тъкан” и деформация на нокътната плочка; променена сетивност на посочения пръст към хиперстезия; палпаторна болезненост на лявата гривнена става, седловидната става на палеца на лявата ръка и в основата на 3 дланна кост; слабост на захвата с лявата ръка.

По своята медико-биологична характеристика установената контузия обуславя временнно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

Експертизата счита, че в резултат на  трудовата злополука от 19.09.2015г. пострадалата е получила процесните травми и същите са в причинно следствено връзка с посочения инцидент. Към момента на получаването им травматичните увреждания са били свързани с преживяване на болка и страдание, най вероятно във високата скала. След травмата и към момента пълно отзвучаване на болковия синдром и възстановяване е невъзможно, поради необратимото увреждане на рецепцията и инервацията на трети пръст на лява ръка – алгоневродистрофия и връзката, която има със съседните анатомични структури. Въпреки проведеното амбулаторно лечение са налице късни  последици от преживяната травма – променена сетивност на трети пръст на лява ръка към хиперстезия – алгоневродистрофия; палпаторна болезненост на лявата гривнена става, седловидната става на палеца на лявата ръка и в основата на 3 дланна кост; слабост на захвата с лявата ръка, които в съвкупност създават затруднения в самообслужването и обичайните житейски дейности, а като резултата – влошават качеството на живот на пострадалата Р..

Поради процесното увреждане на ищеца бил издаден болничен лист за срок от 30 дни, за периода от 23.09.2015г. до 22.10.2015г., с режим на лечение – домашен амбулаторен /л.11/. За този период му било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука в размер на 419.19 лв. /114.32 лв +304.87 лв./, видно от справка от ТП на НОИ Разград /л.140/.

Видно от справка от ТД на НАП Варна, офис Разград е че на 18.11.2015г. ищецът сключил трудов договор с „Бендида” ООД, прекратен на 07.12.2015г.

На 04.12.2015г. ищецът сключил трудов договор с „Радост – Ники 2015” ЕООД, където работи и по настоящем /л.78/. Видно от Трудов договор № 1 от 04.12.2015г. /л. 157/, е че основното месечно възнаграждение е в размер на 380 лв., като освен него е предвидено допълнително възнаграждение за прослужено време от 4.56 лв., ДОО 43.12 лв., ЗО 21.12 лв., ДПЗО 12.32лв., ТЗПБ 1.76 лв. Видно от разчетно платежните ведомости /л. 159/, е че от 01.01.2016г. основното месечно възнаграждение е 420 лв.

Видно от неоспорените и приети от съда като компетентно изготвени заключения на СИЕ /л. 144-145 и л. 163-164/, е че ищецът е получил нетно трудово възнаграждение за м. ноември от „Бендида” ООД в размер на 114.97 лв., а размера на нетното трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2015г. при „Радост- Ники 2015” е в размер на 251.18 лв.

Свидетеля В. Р. /съпруг на ищеца/, сочи че след злополуката ищецът станал отнесен, трудно комуникирал с околните, а преди това бил общителен, затворил се в себе си, и към момента изпитвал болки и дори дамската си чанта не можел да носи. На 22.09.2015г. трябвало да започне работа в кафе аперитив „Галатея” на длъжност „барман-сервитьор”, но поради настъпилото увреждане не могъл да постъпи на работа, поради болката и необходимостта ръката му да не се мокри, а там е трябвало да се мият чаши. Заплатата която трябвало да получава на тази длъжност била около 500 лв. Едва към края на 2015г. ищецът постъпил на работа на в кафе аперитив „Галатея” на длъжност „барман-сервитьор” /л. 121-122/.

Свидетелят П. Г. /сегашен колега на ищеца/, работещ на длъжност „барман-сервитьор”, в кафе аперитив „Галатея”, към „Радост – Ники 2015” ЕООД /л. 122/, сочи че ищецът започнал работа в кафе аперитив „Галатея” на 07.12.2015г. Било уговорено да започне работа около 20.09.2015г., но поради настъпилата злополука, ищецът не могъл да постъпи на работа когато било уговорено, а едва на 07.12.2015г. Сочи, че ищецът му е споделял, че изпитва болки в ръката в по-студено време.

Свидетелят А./служител на ответника – л. 122-123/, сочи че е работил заедно с ищеца към момента на злополуката. Когато се обърнал видял ищеца паднал, количката била върху него, а буталата били паднали. Количката била с 4 колела, в една количка има 40 бутала, като всяко бутало тежи по 5 кг. Ищецът бил обут с гумени обувки, а не тези които били част от работното им облекло предоставено им от работодателя.

Свидетелят  Б. П. /служител на ответника – л. 123/, сочи че бил с гръб към ищеца, когато се обърнала количката. След като чул шума, свидетеля се обърнал и видял ищеца на земята и изтичал да го изправи. Разстоянието на което ищецът е следвало да премести количката с буталата в цеха било около 10 м. Видял че средния пръст на едната ръка на ищеца бил порязан. Сочи, че не е обърнал внимание с какво бил обут ищеца към момента на злополуката, както и не е видял самото обръщане на количката.

 

От установените горепосочени факти е видно, че по настоящото дело е доказано по безспорен начин травматични увреждания на ищеца, осъществени в резултат от злополука през работното му време и при изпълнение на възложени му задачи по повод на изпълняваните трудови функции. Установена е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него- временната нетрудоспособност на ищеца.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е видно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди- интензивни болки и страдания от травмите.

От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 200, ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на работодател за неимуществените и имуществените вреди, причинени на ищеца от травмите му, които следва да бъдат квалифицирани като увреждания, осъществени при трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл. 200 КТ не включва субективен елемент - вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което такава не се търси.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 200, ал.3 КТ в посочения случай работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от работника вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с увреждането, включително и за неимуществените.

 

Относно иска за неимуществени вреди.

Размерът на неимуществените вреди по чл. 200 КТ (доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия, посочен в чл. 52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ, т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. съдът преценява, че тежестта на травмите, както и физическите болки и страдания, които са му причинили физически и психически дискомфорт, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от работодателя.

 

 

 

 

С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 5 010 лв. За да стигне до този извод съдът отчете обстоятелството, че видно от СМЕ и гласните доказателства ищеца и към момента изпитва болки, независимо от дългият срок минал от инцидента – повече от година и половина. Както е посочено в заключението на СМЕ : След травмата и към момента пълно отзвучаване на болковия синдром и възстановяване е невъзможно, поради необратимото увреждане”

 

Относно иска за имуществени вреди.

В показанията си съпруга на ищеца, както и настоящия колега на ищеца - Панчо Г., сочат че ищеца е следвало да започне работа  в „Радост – Ники 2015” ЕООД около 20.09.2015г. Видно от трудовия договор /л. 157/ е че същия е сключен на 04.12.2015г. с основно възнаграждение от 380 лв., а не 500 лв., каквото възнаграждение ищеца сочи, че е щял да получава. Следва да се изтъкне, че преди това – още на 18.11.2015г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател – „Бендида” ООД, като сервитьор.

Ето защо, Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че ако не е била процесната злополука е щял да работи в заведение за обществено хранене с уговорено месечно възнаграждение от 500 лв. Безспорно се установява, че трудово му възнаграждение което е следвал да получава в „Радост – Ники 2015” ЕООД е далеч по-малко.

От претърпените имуществени вреди, следва да се приспадне изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука в размер на 419.19 лв. Следва да се имат предвид и изплатените трудови възнаграждение за претендирания период от „Бендида” ООД и „Радост – Ники 2015” ЕООД, съгласно неоспорените заключения на СИЕ.

Ето защо, на осн. чл. 162 ГПК, съдът определя размер на обезщетението за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 300 лв.

 

По възражението на ответника, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност – не бил обут с предоставените му от работодателя обувки. По това съображение се моли обезщетението да се намали, на осн. чл. 201, ал.2 КТ.

В постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК, е посочено, че : В практиката и теорията няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.

Не само наличието на груба небрежност е от значение, но за намаляване отговорността е необходимо пострадалият да е допринесъл за злополуката с това /вж.  Определение № 14 от 12.01.2011г. по гр. дело №1109/2010 г., ІІІ г. о., ГК/.

Настоящия състав приема, че като е използвал обувки различни от служебно зачислените му, ищецът е допуснал груба небрежност по см. на чл. 201, ал.2 КТ, като така виновно е допринесъл за  настъпване на увреждането.

Ето защо, следва да се признае 20 % съпричиняване на резултата при груба небрежност на ищеца.

Така обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали от 5010 лв. съответно на 4 008 лв., а обезщетението за имуществени вреди - пропуснати ползи следва да се намали от 300 лв. съответно на 240 лв., на осн. чл. 201, ал.2 КТ. Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законнита лихва, както е поискал ищеца – относно неимуществените вреди считано от датата на увреждането – 19.09.2015г., а относно имуществените вреди – от подаването на исковата молба – 18.12.2015г.

Относно държавната такса и разноските по делото:

На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РРС дължимата държавна такса за уважената част от исковете – 160.32 лв. за иска за неимуществени вреди и сумата от 50 лв. за иска на имуществени вреди, както и сумата от 204.56 лв. представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по СМЕ и сумата от 154.56 лв. представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по СИЕ.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 261.01 лв. представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 400 лв., следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на  ответника сумата от 166.78 лв. представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 480 лв., следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА "ДРУЖБА" АД, ЕИК 826009402, със седалище и адрес на управление  гр. Разград 7200, ул. Тутракан No 4, тел.: 359 084 660 688, факс: 359 084 660 424, електронна поща: info@drouzhba.bg, Интернет страница: www.drouzhba.bg, представлявано от "ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, лице, представляващо юридическото лице – представител Р. С. К., държава: България, 'ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, Лице, представляващо юридическото лице – представител Е. И. П., държава: България, начин на представляване: заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200, ал.1 КТ, във вр. с чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД  на  Т.Б.Р., ЕГН **********,***:

1.            сумата 4 008 лв. /четири хиляди и осем лева/, ведно със законната лихва считано от 19.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата - представляваща обезщетение да претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания от увреждането му – причинени:

-                Контузия на десен крак,

-                Травма на лява ръка и последици от нея – открита разкъсно – контузна рана на дланна повърхност на върхова фаланга на трети пръст с последващо зарастване „минус тъкан” и деформация на нокътната плочка; променена сетивност на посочения пръст към хиперстезия; палпаторна болезненост на лявата гривнена става, седловидната става на палеца на лявата ръка и в основата на 3 дланна кост; слабост на захвата с лявата ръка,

причинени й при осъществената на 19.09.2015 г. трудова злополука, приета с Разпореждане № 32 от 02.10.2015г. на РУСО – Разград, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 5 010 лв., като неоснователен и недоказан.

2.            сумата  260 лв. /двеста и шестдесет лева/, ведно със законната лихва считано от 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата - представляваща обезщетение да претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 19.09.2015г. – 19.12.2015г., причинени й при осъществената на 19.09.2015 г. трудова злополука, приета с Разпореждане № 32 от 02.10.2015г. на РУСО – Разград, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 1 500 лв., като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, "ДРУЖБА" АД, ЕИК 826009402, със седалище и адрес на управление  гр. Разград 7200, ул. Тутракан No 4, тел.: 359 084 660 688, факс: 359 084 660 424, електронна поща: info@drouzhba.bg, Интернет страница: www.drouzhba.bg, представлявано от "ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, лице, представляващо юридическото лице – представител Р. С. К., държава: България, 'ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, Лице, представляващо юридическото лице – представител Е. И. П., държава: България, начин на представляване: заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград  сумите:

-                160.32 лв. /сто и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди,

-                50.00 лв. /петдесет лева/ - представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска за имуществени вреди – пропуснати ползи,

-                204.56 лв. /двеста и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - представляваща разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно медицинската експертиза,

-                154.56 лв. /сто петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - представляваща разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно икономическите експертизи,

ОСЪЖДА "ДРУЖБА" АД, ЕИК 826009402, със седалище и адрес на управление  гр. Разград 7200, ул. Тутракан No 4, тел.: 359 084 660 688, факс: 359 084 660 424, електронна поща: info@drouzhba.bg, Интернет страница: www.drouzhba.bg, представлявано от "ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, лице, представляващо юридическото лице – представител Р. С. К., държава: България, 'ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, Лице, представляващо юридическото лице – представител Е. И. П., държава: България, начин на представляване: заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Р., ЕГН **********,*** сумата от 261.01 лв. /двеста шестдесет и един лева и една стотинка/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 400 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Т.Б.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ДРУЖБА" АД, ЕИК 826009402, със седалище и адрес на управление  гр. Разград 7200, ул. Тутракан No 4, тел.: 359 084 660 688, факс: 359 084 660 424, електронна поща: info@drouzhba.bg, Интернет страница: www.drouzhba.bg, представлявано от "ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, лице, представляващо юридическото лице – представител Р. С. К., държава: България, 'ИП ФАВОРИТ" АД, ЕИК/ПИК 121631500, държава: България, Лице, представляващо юридическото лице – представител Е. И. П., държава: България, начин на представляване: заедно и поотделно,  сумата от 166.78 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 480 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                   

                    

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: