Р Е Ш Е Н И Е

Номер 174 27.05.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2334 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от П.К.П., с която в условията на обективно и субективно съединяване на исковете са предявени такива срещу С.Д.Д. и Р.С.Г. солидарно за заплащане на сумата 200 лева обезщетение за имуществени вреди и 100 лв. неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане. Твърди, че на 26.12. и 28.12.2010 г. двамата ответници са изпочупили остъкления му балкон с орнаментни стъкла в дома му в с.Г.****, че за деянието е образувано досъдебно производство, което е прекратено с мотиви, че извършеното от непълнолетните тогава ответници е в резултат на лекомислие и увлечение, че след разтапянето на снежните топки от тях останали едри камъни, че ответниците са избягали след деянието и че са били известни на ДПС. Причинените увреждания според ищеца били счупване на 7 броя орнаментни стъкла с размери 70/40 см. и 2 бр. стъкла с размери 80/30, два броя порцеланови чинии и един пластмасов поднос. По искане на ищеца, заявено в о.с.з. съдът е допуснал увеличение на иска за заплащане на неимуществени вреди от 100 на 200 лв.

Ответниците в писмения отговор считат исковете за допустими Признават факта, че са счупили стъклата, посочени в исковата молба и признават иска до размера на 100 лв. По отношение на претенцията за лихва, правят възражение за погасителна давност за лихвата от периода преди 23.12.2012 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот – къща с двор, находящ се в гр.Р., с административен адрес ул.“****. Ответниците признават, че в края на м.декември 2010 г. са счупили стъклата от остъкления балкон на тази къща. Срещу двамата не е било образувано наказателно производство, тъй като прокуратурата е преценила, че по отношение на тях могат да се постигнат целите на наказанието чрез налагане на мерки по реда на ЗБППМН.

За определяне на цената за подмяна на счупените от ответниците стъкла е назначена оценъчна експертиза. Вещото лице по същата е посочило, че за това е необходима сумата 111,58 лв. , ако стъклата са с размерите, посочени в исковата молба и 124,24 лв., ако стъклата са с размерите, установени на място след измерване. В тази цена влиза и транспорта на фирмите за остъкляване, труда и материалите.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: За да възникне отговорност за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено извършването на действие, което е противоправно и виновно, наличието на вреди, както и причинната връзка между деянието и вредите.

В случая ответниците признават извършването на действие, същото е противоправно и виновно според презумпцията на чл.45, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. В резултат на същото на ищеца са нанесени щети, изразяващи се в счупване на прозорци и други вещи. Причинната връзка между деянието и вредите е установена. Сумата, която е необходима за възстановяване на щетите в състоянието, в което са били преди увреждането е 124,24 лв. и в тази част искът за обезщетение следва да бъде уважен. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, тъй като обстоятелството, че ищецът е решил да възстанови тези щети по друг начин /а именно с поставяне на поликарбон вместо стъкло/ е без значение, тъй като при отговорността за непозволено увреждане се дължи поправяне на нанесените щети, а не подобряване на характеристиките на увредената вещ.

По отношение на иска за неимуществени вреди, не бяха представени конкретни доказателства за такива. Приложените епикризи се отнасят за период преди или значително след увреждането и не са относими към вредите от същия. Тъй като обаче всяко престъпление предизвиква дискомфорт у пострадалия, съдът счита, че може да приеме, че ищецът е имал негативни емоции.За обезщетяване на същите е необходима и достатъчна сумата 100 лв. В останалата част искът е неоснователен, още повече, че исканата сума за неимуществени вреди надвишава цената на имуществените вреди, а в случая се касае за увреждане на вещи, а не на здравето или на телесната неприкосновеност.

По отношение на обезщетението за забава в съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо ответниците дължат законна лихва от датата на увреждането – 28.12.2010 г. Тъй като обаче вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност съгласно чл.111, б“в“ от ЗЗД и ответниците чрез своя процесуален представител са направили съответно възражение за това, законната лихва следва да бъде присъдена от 23.12.2012 г. – три години преди подаване на исковата молба, с която е прекъснат давностния срок.

За горепосочените суми ищецът е поискал солидарно осъждане на ответниците и съдът следва да постанови такова на основание чл.53 от ЗЗД.

Всяко от страните дължи на другата заплащане на част от направените разноски, съответно на уважената, респ. на отхвърлената част. Така ответниците следва да заплатят на ищеца сумата 106,51 лв. за разноски по делото, съразмерно на уважената част от двата иска, а ищецът на ответниците – сумата 43,94 лв. съразмерно на отхвърлената част от двата иска.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** и Р.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на П.К.П., ЕГН ********** ***, партер сумата 124,24 лв. /сто двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ обезщетение за имуществени вреди и 100 лв. /сто лева/ обезщетение за неимуществени вреди за непозволено увреждане, извършено на 26 и 28.12.2010 г. ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 23.12.2012 г. до окончателното им изплащане и сумата 106,51 лв. /сто и шест лева и петдесет и една стотинки/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до първоначално определения размер като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** и Р.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 43,94 лв. /четиридесет и три лева и деветдесет и и четири стотинки/ за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: