Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

13.06.2016 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание от 09.06.2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело № 308 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС от ищците:

1. Р.П.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,

2. Д.Т.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***

ПРОТИВ

ответника Община Разград, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Д-р В. В. – кмет.

Ищците искат да бъде установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот : НИВА с площ от 1 894 кв.м., в местност „Ясаци”, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 18589.21.9 по кадастралния план на село Гецово, община Разград, обл. Разград, който е придобит въз основа на давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност, постоянно и непрекъснато от 2001г. до 13.04.2016г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването се явява само първия ищец, като и за двамата ищци се явява пълномощника им адвокат Д.В.Й. ***, който поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.

Ответникът, депозира отговор на ИМ. Намира иска за изцяло неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне. Сочи че е собственик на процесния имот въз основа на Решение № 21 за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Гецово, издадено на 06.06.1995г. от Общинска служба по земеделие гр. Разград, както и въз основа на Акт № 2181 за частна общинска собственост от 19.08.2013г. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за ищеца се явява пълномощника му юрисконсулт С. В. Д., който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

На 30.05.1971г. в гр. Разград ищците сключили по между си граждански брак с акт № 161 /л.30/, който не е прекратен и към момента.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № **, том *, рег. № ***, дело № 111/28.02.2001г. на нотариус Б. К., рег. № 282, с район на действие РС Разград, на осн. чл. 483 ГПК били признати П. Р. Г., синът му Р.П.Р. /ищец по делото/ и Й. П. Г. за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот, находящ се в с. Г. обл. Разград, представляващ: Дворно място от 880 кв.м. съставляващо урегулиран парцел ІІ – 11, в квартал 65 по плана на с. Гецово, обл. Разград, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., изба с полезна площ от 30 кв.м., пристройка със застроена площ от 44 кв.м., при граници и съседи на парцела: улица, парцел І -9 на П. С. и парцел ІІІ – 12 на Д. Н. П. Р. Г. е собственик на 4/6 ид.ч., а Р.П.Р. и Й. П. Г. са собственици на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях от описания имот /л.9/.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ** том *, рег. № **, дело № 112 от 28.02.2001г. на нотариус Б. К., рег. № 282, с район на действие РС Разград, П. Р. Г. прехвърлил на сина си Р.П.Р. /ищец по делото/ своето право на собственост съставляващо 2/3 идеални части от недвижимия имот описан в горецитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № **, том *, рег. № **, дело № 111/28.02.2001г. на нотариус Б. К. /л.10/.

Няма спор по делото, че процесния имот е съседен на имота на описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № .**, том *, рег. № **, дело № 111/28.02.2001г. на нотариус Б. К.

На осн. чл. 19 ЗСПЗЗ с т.11 от Решение № 21 за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Гецово, издадено на 06.06.1995г. от Общинска служба по земеделие гр. Разград, е възстановено правото на собственост на ответника върху процесния имот /л. 46/.

В полза на ответника е издаден акт за Акт № 2181 за частна общинска собственост от 19.08.2013г. относно процесния имот /л. 50/.

Видно от неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза, което съдът възприема като пълно и обективно, е че: Процесния имот е изключен от регулация с влизането на регулационния и кадастрален план одобрен със Заповед № 1050 през 1965г. Процесния имот не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Същият и към настоящия момент се работи като дворно място. Налице е един общ имот, като част от него е изключен от регулация, но се обработва от един и същ собственик. В частта която е изключена от регулация или става въпрос за процесния имот попада и стопанска постройка, която и към настоящия момент съществува на място.

Свидетелите А. и Т., без дела и родство със страните, сочат че първия ищец владее имота несмущавано повече от 15 години. През този период той го обработвал. Ищците владеят имота и понастоящем и до сега никой не им е оспорвал собствеността и владението. На свидетелите не е известно имота да е владян и обработван от други лица.

С оглед установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема следното:

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая ответника не е представил такива доказателства. Точно обратното от заключението на СТЕ се установява, че имота никога не е включван в блокове на ТКЗС.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че те не следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ

В случай, че лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност. Така и :

- Решение №78 от 14.07.2015 г. по в.гр.дело №130/2015 г. по описа на Окръжен съд - Разград,

- Решение № 46 от 22.04.2015 г. по в.гр.дело № 70/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК.

В настоящия случай ищецът Р.П.Р. владее имота непрекъснато от 2001 г., в продължение на петнадесет години. Освен това през този период владението на ищеца е явно, несъмнително и спокойно. Вследствие на владението, продължило много повече от предвидения с чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Тъй като давността е изтекла по време на брака между ищците, то имота е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, на осн. чл. 21, ал.1 СК.

Предвид изложеното, предявения иск бъде уважен, като основателен и доказан.

По разноските.

С оглед изгода на делото Община Разград следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Р.п.Р. деловодни разноски в размер на сумата от 646.06 лв., от които 200 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. за заплатена държавна такса и 396.06 лв. за възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изгода на делото Община Разград следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д.Т.Ц. деловодни разноски в размер на сумата от 200 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено между страните:

ИЩЦИТЕ

1. Р.П.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,

2. Д.Т.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***

и ОТВЕТНИКА

Община Разград, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Д-р В. В. – кмет, че:

че ищците Р.П.Р., ЕГН ********** и Д.Т.Ц., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот: НИВА с площ от 1 894 кв.м., в местност „Ясаци”, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 18589.21.9 по кадастралния план на село Гецово, община Разград, обл. Разград, който е придобит въз основа на давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност, постоянно и непрекъснато от 2001г. до 13.04.2016г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Д-р В. В. – кмет ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 646.06 лв. /шестотин четиридесет и шест лева и шест стотинки/ представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Д-р В. В. – кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

На осн. чл.115, ал.2 от ЗС, ДАВА НА ищците, 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: